Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Какво поражда мисълта, която създава емоцията?
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- ВЪПРОСЪТ НЕ Е КАКВО ДА НАПРАВИМ ПРЕДИ, А ПОСЛЕ
- Още на мига.
| Какво поражда мисълта, която създава емоцията? Откъде идва мисълта?
Ако разберете това, ще направите важна крачка към способността да промените мисълта си за дадено нещо. А ако можете да промените мисълта си, ще можете да създадете различна емоция, която да доведе до различно преживяване. При бързината, с която работи, умът използва само данните, с които разполага. Боклук на входа, боклук на изхода. Бинго. Бинго! Защото това, което вие искате да постигнете, е именно преживяване, различно от настоящото. Обещах ви, че всичко ще се завърти обратно към вас, към ставащото с вас тук и сега. И така... какво създава мисълта, която създава емоцията? Откъде идва мисълта? От вътрешната ви истина. А откъде идва вътрешната ви истина? От натрупаните досега данни. Щом това ни е известно, можем ли да променим мисълта, която с голяма вероятност би произвела неприятна емоция? Вероятно не. Може би само в някои редки случаи, но най-често - не. Защото всичко става прекалено бързо. Дори предварително да знаем защо става така, отново не можем да му попречим, преди да сме се усетили (буквално!). Не и ако не сте истински Учител. Не и ако не сте Негово светейшество Далай Лама или някой като него. (Не му се присмивам! Той наистина е Учител. Но колцина са като него?) Какъв е тогава смисълът от всичко това? Каква полза да го обсъждаме и да разискваме толкова време? Добър въпрос. Наистина, много добър въпрос. Толкова важен и значим въпрос, че може би моментът е подходящ да спрем, преди отново да се втурнем с главата напред, за да си: Поемете дъх. Осмислете прочетеното, а после решете дали искате да продължите, или да оставите нещата да отлежат в главата ви и да се срещнем отново по-късно... Ако сте готови да продължите, да видим, че... ВЪПРОСЪТ НЕ Е КАКВО ДА НАПРАВИМ ПРЕДИ, А ПОСЛЕ Смисълът на всичко, за което говорихме досега, е, че макар да не можем да го използваме, за да контролираме мислите си предварително, то е изключителен инструмент, могъщо средство, с което да ги променяме след като се появят. В общи линии, веднага след това. А това е почти толкова добре, колкото и ако можехме да го правим предварително. Помислете. Не ви ли се иска да сте били в състояние да промените повечето си мисли, довели до отрицателни емоции през последните двадесет години в рамките на минути или секунди след появяването им, да ги преобразите още на момента в нещо положително и изцеляващо? Не мислите ли, че така щяхте да промените някои много важни неща в живота си? Сега помислете за бъдещето и дори за настоящето, в което живеете. Ако можехте да промените отрицателните емоции в положителни още сега и да продължите да го правите до края на живота си, дори това да става след като сте почувствали отрицателната емоция - това не е ли чудесен дар? В началото напълно отговорно ви обещах, че ще се научите как да превръщате Страха във Вълнение, Тревогата - в Почуда, Притеснението - в Очакване, Съпротивата в Приемане, Разочарованието - в Безпристрастие, Гнева - в Ангажираност, Зависимостта - в Предпочитание, Изискването - в Доволство, Преценката - в Наблюдение, Тъгата - в Щастие, Мисълта - в Присъствие, Реакцията - в Отклик, Миговете на Бурни събития - в Мигове на Покой. Не съм казвал, че никога няма да изпитвате страх, тревога, разочарование, тъга или смут. Казах само, че ще можете да ги променяте. И наистина ще можете. Ще можете да ги променяте много бързо. Веднага щом възникнат. Ще виждате как се появяват и веднага ще ги променяте. Можете, разбира се, и да не го правите веднага. Духовният учител Мери О’Мали препоръчва да разглеждаме тези емоции с просто любопитство и да ги наблюдаваме; след това да поживеем известно време с емоцията и с породената от нея Изкривена действителност. Тя ще се намира изцяло под наша власт. Можем да създадем каквито последствия пожелаем. След като почувстваме първоначалната поява на емоцията, от нас зависи как ще ѝ позволим да ни въздейства. Впрочем, можете напълно да се доверите на себе си за това. Сами ще разберете кога дадено преживяване ви стига. Сами ще разберете кога е свършило времето за печал, кога е отминал гневът ви, кога сълзите са готови да пресъхнат, кога страхът ви иска да се отдръпне, кога нещастието се е отдалечило от вас. Вие ще решите дали това да се случи секунди след първия импулс на негативна енергия или след седмици, месеци, години. (Всички познаваме хора, които десетки години тъгуват заради някое събитие от миналото.) Но сега поне не можете да кажете, че нямате контрол над тези емоции или мислите, които ги създават, че нямате контрол над начина, по който приемате живота си, че нямате контрол над действителността, в която живеете. Лично аз съм намалил преживяването на гнева и фрустрацията до дванадесет-петнадесет минути. След това просто ги изхвърлям. Тъгата ми отнема малко по-дълго - понякога половин час, дори повече. Страхът - още повече. Ако не внимавам, мога да изпитвам приливи на страх дни наред. А меланхолията? Нея мога да си я поддържам като Постоянно състояние на Ума, стига малко да отпусна юздите. (Явно твърде много ми харесва, за да се откажа от нея.) Идеята: задържам преживяванията, които ми служат добре, докогато ми служат добре. А как познавам кога вече не ми служат добре? По своя Барометър на Щастието. Виждате ли, аз доста добре се познавам. Мога да бъда щастлив и докато съм ядосан, признавам. Мога да бъда щастлив и докато съм тъжен - признавам и това. Има моменти, в които човек се чувства добре, когато се чувства зле. Някои видове гняв вървят ръка за ръка с вълнението. (Самодоволството ми е сред любимите.) Но когато вече не ми е добре да се чувствам зле, просто преставам. Не желая да вредя сам на себе си. Няма защо и вие да вредите на себе си. Затова помислете какво се случва в момента в живота ви. Ако се чувствате добре - ако в определен смисъл чувствата ви се „отплащат“, ако ви харесва преживяването, което те пораждат - всичко е наред. Въпросът обаче е дали можете да си го признаете, дори пред себе си... Но щом осъзнаете, че вече достатъчно сте се чувствали по определен начин, кажете си: „Приключих с това. Стига толкова. Не искам повече!“, а после използвайте инструментите, описани на страниците на тази книга, за да можете наистина да приключите. Още на мига. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|