Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- Животът постига своята цел чрез процеса, наречен Промяна.
| НА УНИВЕРСАЛНО НИВО: Животът е процесът, чрез който Бог изразява Бога, преживява Бога и разширява Бога.
НА ИНДИВИДУАЛНО НИВО: Задачата на Живота е да ви предостави пряко преживяване на това, което сте вие в действителност, а след това да ви даде възможност да преминете към следващата форма на изразяване. Казано просто, целта на живота е да познае живота и да изрази повече живот чрез процеса на самия живот, проявен посредством всички индивидуализации на живота, в конкретния случай: посредством Вас. Животът постига своята цел чрез процеса, наречен Промяна. С други думи, Животът (Бог) непрекъснато се променя, за да може постоянно да създава, пресъздава и разширява Себе Си. Много хора по света смятат, че Бог е причина на Промяната, защото Той е причина на всичко. Но така ли е наистина? Имали изобщо Бог (в смисъл на Върховно Битие, което съществува извън и отделно от нас), който да иска или да може да го направи? И ако има, защо Бог би искал да осъществи една, а не друга Промяна? Защо Бог би направил „това“, а не „онова“; защо би предпочел един човек пред друг? Какви биха били критериите на Бога? Да, има хора, които вярват, че Бог дърпа конците със съображения, известни единствено на Него, и по презумпция на тези, които следват Праведната Религия (независимо коя религия наричат така в съответния случай). Има ли нещо вярно във всичко това? Съществува ли Бог, който дърпа конците? Или животът е самоуправляващ се процес? И на двата въпроса отговорът е отрицателен. Няма Бог в смисъла на отделно, Върховно Битие, което дърпа конците, но и животът не е напълно самоуправляващ се процес. Чудото на живота се състои в това, че той е величаво приключение и сладко пътуване, но знам, че на много хора не им изглежда така. Когато виждам страданията на другите, силно се изкушавам да се откажа от идеята си за „чудото на живота“, за добронамерената вселена и за дружелюбния Бог. Говорихме вече за това, а и друг път нерядко съм отговарял на тази главоблъсканица. Има обаче случаи, когато умът ми се обърква и сърцето ми натежава, и само душата ми остава в покой сред теглата, които сполетяват живота на другите, ако не и моя собствен. „Защо са тези мъки?“, питам аз, макар да знам отговора. „Защо са тези трагедии?“ А Единствената Душа ми отвръща: Отново ще ти кажа, мое мило, грижовно, състрадателно дете, че не знаеш и не можеш да знаеш „мисията на душата“, която е била дадена - и приета - от друга благословена Индивидуализация на Бога. Но нима можеш да не ми повярваш, когато ти казвам, че никой Аспект на Божествеността не може да бъде жертва или да пострада на нивото на душата? Знам, че на човешко ниво съществува болка и жертвеност. Но ти казвам: външното проявление е част от вътрешното пътуване на всяко битие, но това не може да бъде докрай обяснено и разбрано на човешки език поради ограниченията на човешката перспектива. Тази перспектива обаче може да се промени. И това ще стане. Целият човешки род има нужда от още един Носител на Промяната, която ще Промени Всичко. Единствената Душа ме вдъхнови да напиша и това: Да видим дали мога да ти помогна поне малко да прозреш в една далеч по-висша и сложна истина. Случвало ли ти се е някога да направиш - за себе си или за друг човек, или за кауза - нещо, което си смятал, че по някакъв начин ти вреди, но въпреки това си го направил за по-голямото благо? Помислих за това. Припомних си случаи, когато съм правил неща, които ми се е струвало, че ме нараняват, но в дългосрочен план са се оказвали „за мое собствено добро“. Списъкът не беше кратък. После се замислих за нещата, които съм правил за другите и които по никакъв начин не са били полезни за мен самия, а дори по някакъв начин са ме ощетявали, но въпреки това съм ги правил, защото съм обичал даден човек или съм държал на някаква идея. И този списък си го биваше. Сега Единствената душа ме вдъхнови да се запитам: Започваш ли да разбираш, че е възможно и други души да правят същото? Не мислиш ли, че те могат да правят това като част от пътуването на душата си - за да напреднат по пътя на своята еволюция... или за да помогнат за еволюцията на другите? Трябваше да призная, че изведнъж разбрах всичко много по-добре. В ума си сякаш видях филм. Представих си как моята душа общува с друга душа. Във видението си вървях по тротоара в някакъв град и срещнах бездомна жена, облегната на една стена - цялата в дрипи, с мазна, немита от седмици коса, издаваща... хм... интересна миризма... поради липсата на по-добър епитет. Когато минавах покрай нея, тя се протегна към мен с пластмасова чаша в ръка. „Дали нямаш дребни?“, измърмори жената. Тази жена стои там шест дни от седмицата, помислих си аз. Добро препитание си е намерила. Защо ѝ е да си търси работа, ако може да изкара, Бог знае колко, пари с просия? Подминах, без дори да я погледна... но после се обърнах и се приближих. Кажи ми - попитах я, - защо не си намериш работа като всички останали, вместо да стоиш тук и да молиш хората за пари? Ако го бях направила - отвърна тя, - кой щеше да застане тук, за да ти помогне да видиш кой си всъщност? Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|