ПЪТЯТ КЪМ ДОМА
Уилям Шекспир го е казал много точно: „Има по земята и небето неща, Хорацио, които нашета нещастна философия не е дори сънувала!“ (Шекспир, У. Хамлет. 1.5. Превод В. Петров. „Отечество“, 1985. - Бел. прев.).
Последната промяна от нашия списък спокойно би могла да бъде и първа. Ако целият човешки род можеше да приеме този нов начин на мислене, този нов начин на преживяване на самия живот, тогава всеки миг от живота на всеки човек щеше завинаги да се промени.
Сега вu каня да направите тази последна промяна:
ПРОМЯНА №9:
Променете самоличността си
Когато бях дете, или по-точно от осем или деветгодишна възраст, докато не напуснах дома на родителите си, баща ми постоянно ми задаваше един и същ въпрос, обикновено през седмица:
„Ти за кого се мислиш?“
Въпросът му беше предизвикан от фрустрацията му, но ако той се е чувствал фрустриран, да беше погледнал нещата от моята страна! Аз нямах представа кой съм и какво правя тук, нито имах идея какъв е смисълът на живота или защо е такъв, какъвто е. Не го разбирах този живот, не бях съгласен и не го исках такъв. Но не ми харесваше и мисълта да го изгубя.
(Всъщност имаше моменти, когато тази перспектива ме блазнеше. Сега съм щастлив, че устоях на изкушението да сложа край на най-великолепното преживяване, което може да има душата. Колебаех се и се олюлявах, а пътят ми не бе никак гладък. Но се справих. И благодаря на Бога за това!)
Започнах да се надявам, че някъде ще намеря отговор на всичко това, ще открия причина и смисъл. Мислех, че просто има нещо, което не проумявам, и което би променило всичко.
След разговорите ми с Бога разбрах, че никога няма да открия това „нещо“ в Предходните данни на ума си. Знаех, че трябва да установя връзка с по-голям източник. Знаех, че трябва да започна редовно да общувам с душата си.
Направих го по свой начин. Вече ви казах, че има не само един начин за медитация. Техниката, която ви описах, е чудесен начин за смълчаване на ума и свързване с душата. Но тя не е единственият и непременно най-добрият за всички начин.
Има много хора, които се затрудняват да седят в безмълвна медитация. На някои им се струва, че „изкуството на медитацията“ е непостижимо за тях. Точно така се чувствах дълго време и аз, защото по природа съм нетърпелив човек и този вид медитация ми изглеждаше непоносим. Тогава някой ме запозна с Медитацията с ходене и изцяло промени представата ми за медитация. Ето че и аз можех да я правя.
Първото нещо, което стана, след като научих за Медитацията с ходене, беше, че представата ми за медитацията напълно изчезна, за да бъде заменена от нова, по-ясна и по-точна картина на случващото се. За мен медитацията винаги е означавала „пречистване на ума от всичко“, така че да може да остане пространство за „пустотата“ и за съзнанието на „нищотата на Всичко“, или нещо такова.
Мислех си, че от мен се очаква да „изпразня“ ума си: да седна на едно място, да затворя очи и да „не мисля за нищо“. От това полудявах, защото умът ми просто не може да се изключи! Той постоянно мисли ли, мисли за нещо. Хич не ме биваше да седя с кръстосани крака и затворени очи, концентриран върху Нищото. Чувствах се потиснат и почти никога не медитирах, но завиждах на всички, които твърдяха, че го правят (макар тайно да се чудех дали наистина го правят или просто изпълняват определени движения, без да правят нещо повече от мен).
Тогава в живота ми се появи учител и ми каза, че имам напълно погрешна представа за медитацията. В медитацията, обясни ми тя, не била важна „пустотата“, а фокусирането. Вместо да се опитвам да стоя неподвижно и да не мисля за нищо, тя ми предложи да медитирам, докато вървя и се движа, фокусирайки се върху конкретни неща, върху които попада погледът ми.
„Представи си стрък трева - каза ми тя. - Мисли за него. Гледай го отблизо. Съзерцавай го целенасочено. Обърни внимание на всеки негов аспект. На какво ти прилича? Какви са отличителните му белези? Какъв е на усещане? Как ухае? Какъв е размерът му спрямо теб? Внимателно го разгледай. Какво ти казва той за Живота?
Сподели с приятели: |
