Разстройствата на формата (структурата) на мисленето намират израз в нарушаването на
(1) скоростта (ускорен или забавен мисловен процес),
(2) подвижността (отразяват нарастване на тежестта на ригидността и инертността на мисловния процес – зетайлизация, обстоятелственост лепливост) или
(3) целенасочеността на мисловния процес (натруфеност, резоньорство, разкъсаност, несъгласуваност), отразени в речта на индивида.
Неврологично базираните разстройства на мисленето се разгръщат в рамките на клиничната картина на деменциите.Понастоящем деменцията се дефинира като синдром, който възниква вследствие на мозъчно увреждане и се характеризира с прогресиращо влошаване на множество когнитивни функции при нормална степен на съзнание. Когнитивният упадък причинява значително влошаване на общото и социалното функциониране на индивида в сравнение с предишното ниво на функциониране. С напредването на деменцията когнитивните и поведенческите нарушения все повече увреждат всекидневните дейности на болния и водят до прогресивна загуба на неговата самостоятелност.
Дефицитите в развитието на вербалното и абстрактно-логическото мислене е ключов симптом в клиничната картина на интелектуалната недостатъчност – едно от най-разпространените невроразвитийни дефицити. Мисленето обаче се развива дефицитарно и своеобразно при повечето от невроразвитийните нарушения
ВНИМАНИЕ Вниманието (В) остава един от спорните и нерешени въпроси в психологията. От самото начало то се дефинира във връзка със съзнанието и най-общо се разглежда като избор на едно събитие (или мисъл) и задържането му в съзнанието. Вниманието е изключително важен механизъм в съзнателното психично функциониране на индивида, който дава възможност да се контролират различните автономни системи на обработка на информацията като само по себе си е многокомпонентна надмодална система.
Характеристики на вниманието Въпреки многото теории за вниманието и трудната им сравнимост, повечето от тях извеждат няколко основни характеристики на В.:
извършва подбор, селекция на информацията, която трябва да се обработи и отговора, който трябва да се даде;
упражняваедин вид контрол над механизмите на обработка на информацията;
разграничават се два вида В.: едно автоматично (пасивно) и едно волево (активно) внимание. Пасивното В. е насочването към дадена характеристика на стимул, поради внезапна промяна на околната среда. Активното, волевото внимание е свързано с намерението (целта) на субекта и представлява едно вътрешно “отклонение”, което не зависи, или поне не директно, от актуалната реалност на заобикалящата среда.
