Дългосрочната памет (наричана още вторична) организира и съхранява информации, които да се използват по-късно. Тя напълно контрастира по характеристиките си на КрП: принципно с неограничен капацитет е, в нея информацията е организирана под формата на семантична и епизодна, възпроизвеждането е сложен процес (търсене в паметта), а относно забравянето – настъпва забравяне при интерференция на сходни следи, но липсва забравяне в чистия смисъл на думата.
Различната организация на информацията в ДП обуславя разграничаването на двете й основни форми – епизодна (памет за епизоди – биографични събития, епизоди, данни, т.е. информации, която може да бъдат ситуирани в строго определен пространствен и времеви контекст) и семантична (памет за факти, значения, правила и концепции - т.е. знания, необходими за езиково производство и разбиране (думи, вербални символи, значения, правила за манипулирането с тези символи и т.н).
И епизодните, и семантичните паметови репрезентации са вербализуеми, имат относително статичен характер и осигуряват описанието на отделни състояния от заобикалящия ни свят. Затова епизодната и семантичната П. се наричат още декларативна памет или експлицитна памет. Декларативната памет се противопоставя на процедурната памет (означавана също недекларативна или имплицитна) – това е П. за двигателни и праксисни умения и и свързани с тях когнитивни дейности (като обуване на обувки, хранене, бръснене, плетене или каране на кола). Процедурните знания не се използват за общуване. Изграждат се върху системи от асоциации между стимули, поведения и ментални състояния, силно автоматизирани са и спомнянето им по-често е неосъзнато за разлика от декларативните знания, чието възпроизвеждане (реактивиране) винаги е съзнателно!
Съществува предположение, че между различните знания в дългосрочната памет съществува йерархична връзка като епизодните се вместват в семантичните, а семантичните – в процедурните.
В рамките на дългосрочната памет се обособява и автобиографичната памет. Тя се осланя на комплексните взаимодействия между съдържанията на епизодната памет, свързаните с тях емоции и чувството на индивида за собствена идентичност и самоосъзнаване през целия личен живот.
Медиалните темпорални структури и най-вече хипокампа имат критичната роля за краткосрочното запомняне, а неокортекса – за дългосрочното.
Паметови Нарушения
Сподели с приятели: |
