Интелигентност В психологията съществуват няколко основни подхода за изследване на интелигентността: психометричен (факторен), модуларен, когнитивен (информационен), биоекологичен.
Най-популярните теории за интелигентността в рамките на психометричния или факторния подход са теориите на Чарлз Спирман, Луис Търнстоун, Кетъл. Авторът на факторния анализ Чарлз Спирман предполага, че всички хора притежават общ фактор на интелигентността (g), но в различен размер. Този фактор е отговорен за изпълнението на всички задачи по тестовете за интелигентност. Отделно от това, различни специфични фактори (s) определят изпълнението на специфични тестове, напр. за аритметични или пространствени взаимоотношения.
Друг представител на този подход е Луис Търнстоун. Той не приема съществуването на обща интелигентност и разглежда интелигентността като набор от първични умствени способности. Счита, че основните умствени способности, които се изследват от съществуващите тестове за интелигентност, са следните седем:
Широко популярна е и концепцията на Гилфорд за структурата на интелекта като изграден от три звена:
операции (това са основните интелектуални процеси: памет, ковергентно и дивергентно мислене, оценка и познание);
продукти (това са продуктите на информационната преработка: единици, класове, отношения, системи, преобразувания, следствия);
способи за представяне на съдържания (това са типовете информация, с които оперира човешкото познание, а именно образен (зрителен и слухов), семантичен, символичен и поведенчески).
Съчетаването на всички тези компоненти, а то е по схемата 5х6х5, дава 150 теоретично очаквани фактора. Предполага се, че всеки от тях е независим и се тестува със специални задачи.
