Кожни и венерически болести

Изтегляне 1.03 Mb.

страница	4/8
Дата	12.02.2017
Размер	1.03 Mb.
	#14757

1 2 3 4 5 6 7 8

5.3.1.3. Първичен преглед в домашна обстановка;

5.3.1.4. Вторичен преглед в домашна обстановка;

5.3.1.5. Консултация с друг специалист в амбулаторни условия;

5.3.1.6. Консултация с друг специалист в домашни условия;

5.3.1.7. Експертиза на временна неработоспособност;

5.3.1.8. Експертиза на трайна неработоспособност.

5.3.2. Общомедицински дейности:

5.3.2.1. Инжекция – подкожна, мускулна, венозна;

5.3.2.2. Парентерални инфузии;

5.3.2.3. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации).

5.3.3. Специфични дейности:

5.3.3.1. Витропресия;

5.3.3.2. Оглед със светлината на Ууд;

5.3.3.3. Дерматоскопия;

5.3.3.4. Изваждане на акар от скабиесен ход;

5.3.3.5. Интерпретиране на резултат от микробиологична посявка;

5.3.3.6. Интерпретиране на резултат от микологична посявка; извършване на пробата;

5.3.3.7. Извършване на директна микроскопия с KOH при микози;

5.3.3.8. Интерпретиране на трихограма при дефлувиуми; извършване на пробата;

5.3.3.9. Интерпретиране на цитологично изследване – тест на Тzank при автоимунни и вирусни булозни дерматози, цитонамазка при кожни тумори, отпечатъци от кожа и/или лимфен възел при кожни лимфоми; извършване на пробата;

5.3.3.10. Интерпретиране на резултат от хистологично изследване и вземане на материал чрез биопсия с пънч, с кюрета, с водач инжекционна игла, чрез изрязване с ножица, шейв-ексцизия, инцизия или елиптична ексцизия; извършване на изследването;

5.3.3.11. Интерпретиране на резултат от директна имунофлуоресценция – вземане на материал по един от гореописаните способи, най-често чрез биопсия с пънч; извършване на изследването;

5.3.3.12. Интерпретиране на резултат от индиректна имунофлуоресценция на серум при автоимунни булозни дерматози; извършване на изследването;

5.3.3.13. Интерпретиране на резултат от индиректна имунофлуоресценция на мехурна течност при автоимунни булозни дерматози; извършване на изследването;

5.3.3.14. Интерпретиране на фототест (определяне на минималната еритемна доза, фоточувствителност и фотоалергия); извършване на теста;

5.3.3.15. кожноалергични проби – скарификация;

5.3.3.16. кожноалергични проби – убождане ("прик" тест);

5.3.3.17. кожноалергични проби – епикутанни;

5.3.3.18. кожноалергични проби – интракутанни;

5.3.3.19. Интерпретиране на електронна микроскопия при групата на епидермолизис булоза, при ихтиозите и при дерматовирозите;

5.3.3.20. Извършване на капиляроскопия при S. Raynaud и склеродермия;

5.3.3.21. Интерпретиране на сонография на кожа, кръвоносни съдове и кожни тумори; извършване на изследването;

5.3.3.22. Интерпретиране на резултата от епикутанен провокационен тест с контактни алергени; извършване на теста;

5.3.3.23. Интерпретиране на резултатите от функционалните изследвания на кожата – кожна еластичност, влажност на кожата, мастна секреция, алкално-киселинно равновесие, трансепидермална водна загуба, десквамация, релеф на кожата и кожна температура; извършване на изследванията;

5.3.3.24. Интерпретиране на общите IgE; извършване на теста;

5.3.3.25. Интерпретиране на специфичните IgE; извършване на теста;

5.3.3.26. Интерпретиране на имуноглобулини G, A и M; извършване на теста;

5.3.3.27. Интерпретиране на хемолитичната активност на комплемента; извършване на теста;

5.3.3.28. Интерпретиране на фракциите на комплемента (С3, С4, С1 инх. и др.); извършване на пробите;

5.3.3.29. Интерпретиране на еозинофилия; извършване на теста;

5.3.3.30. Интерпретиране на циркулиращи имунни комплекси; извършване на теста;

5.3.3.31. Интерпретиране на криоглобулини и студови аглутинини; извършване на теста;

5.3.3.32. Интерпретиране на антинуклеарни антитела – ANA, анти-nDNA, анти-eDNA, Sm, RNP, Ro, La; извършване на пробите;

5.3.3.33. Интерпретиране на аникоагулантна активност на серума; извършване на пробите;

5.3.3.34. Интерпретиране на AST; извършване на теста;

5.3.3.35. Интерпретиране на ревматоиден фактор; извършване на теста;

5.3.3.36. Интерпретиране на кардиолипинови антитела (IgG, IgM); извършване на пробите;

5.3.3.37. Интерпретиране на Fe, Cu, Zn и др. микроелементи при дефлувиуми, алопеция ареата и акродерматитис ентеропатика;

5.3.3.38. Интерпретиране на серологични изследвания за хелминти и други паразити (токсокароза, токсоплазмоза, ехинококоза, трихинелоза) при алергодерматози;

5.3.3.39. Интерпретиране на интрадермален тест с автоложен серум при хронична уртикария и ангиоедеми и извършване на теста;

5.3.3.40. Интерпретиране на ТАТ, МАТ, TSH, FT3, FT4, нива на IgG срещу H. pylori и H. pylori антиген във фецес при хронична уртикария и ангиоедема;

5.3.3.41. Интерпретиране на резултатите от ДНК диагностика.

6. Професионални взаимоотношения между лекаря с призната специалност по кожни и венерически болести и лекарите от амбулаториите за първична медицинска помощ (АПМП).

Тук се разглеждат стандартните процедури за поведение на лекарите от амбулаториите за първична медицинска помощ (АПМП) и специалиста по кожни и венерически болести при отделните нозологични единици.

6.1. Вирусни инфекции на кожата и лигавиците

6.1.1. Класификация:

6.1.1.1. Херпес симплекс;

6.1.1.2. Херпес зостер;

6.1.1.3. Вирусни брадавици на кожата;

6.1.1.4. Полови брадавици (кондиломи);

6.1.1.5. Заразни молуски;

6.1.1.6. СПИН;

6.1.1.7. Сарком на Капоши.

6.1.2. Стандартна процедура за поведение:

6.1.2.1. Действия на лекаря от АПМП:

а) насочва болния със съмнение за вирусни заболявания към специалист по кожни и венерически болести за потвърждаване на диагнозата и назначаване на адекватно лечение;

б) при рецидив на заболяването насочва пациента към специалист по кожни и венерически болести за назначаване и контрол на лечението;

в) при тежко и остро протичащи вирусни заболявания (херпес зостер, саркома на Капоши, СПИН) насочва пациентите към отделение или клиника по кожни и венерически болести за провеждане на адекватно лечение;

г) при съмнение за СПИН насочва болния за лабораторна диагностика;

6.1.2.2. Действия на специалиста по кожни и венерически болести:

а) снема анамнеза и преглежда болния;

б) при първа генитална локализация и бременност назначава изследване на титър на вирус-неутрализиращи антитела в серума на пацентките;

в) при съмнение за злокачествено заболяване (базоцелуларен и спиноцелуларен карцином, саркома на Капоши и др.) назначава хистологично изследване на кожата;

г) при съмнение за СПИН назначава серологично изследване на човешки имунодефицитен вирус;

д) при тежко протичащ херпес зостер насочва пациентите към отделение или клиника по кожни и венерически болести за провеждане на адекватно лечение;

е) при тежко протичащ херпес зостер офталмикус консултира болния с лекар по очни болести;

ж) при пациенти с изразена зостерна невралгия консултира пациента със специалист невролог;

з) назначава адекватна терапия, съобразена със състоянието на пациента;

и) назначава контролен преглед след 7 – 15 дни за преценка на състоянието и клиничния отговор;

к) дава мнение за временна нетрудоспособност;

л) при бременни пациентки с полови брадавици консултира специалиста акушер-гинеколог за евентуални рискове в периода на раждане;

м) при вирусни заболявания с генитална локализация консултира партньорите;

н) при вирусни заболявания с генитална локализация разяснява начините за предпазване от заразяване на партньорите;

о) при хронично протичащи вирусни заболявания на кожата връща пациента с надлежно попълнена документация към АПМП за наблюдение в периодите на ремисия.

6.2. Пиодермии

6.2.1. Фоликулити. При повърхностни и единични лезии лекарят от АПМП провежда локално антисептично лечение, съветва за системен хигиенен режим и елиминиране на предиспозиращите екзогенни фактори. При дълбоки, дисеминирани или локализирани на лицето лезии лекарят от АПМП насочва пациента към специалист по кожни и венерически болести. Специалистът поставя диагнозата на основа на морфологията и протичането на заболяването. Той насочва за микробиологично изследване и антибиограма. Провежда лечение с локални антисептични средства и преценява добавянето на селективно антибиотично лечение, патогенетични средства и физиотерапевтични процедури. Специалистът по кожни и венерически болести търси стафилококово носителство и предразполагащи заболявания, съдейства за отстраняване на провокиращите фактори и препоръчва системен хигиенен режим. Той консултира пациента с други специалисти.

6.2.2. Хидраденит. Лекарят от АПМП следва да насочи пациент с хидраденит към специалист по кожни и венерически болести, който избира лечебния подход в зависимост от клиничния стадий (системни антибиотици, локални кортикостероидни инжекции, хирургично лечение или ретиноиди).

6.2.3. Импетиго.

6.2.3.1. Лекарят от АПМП провежда лечение с локални антисептични средства на леките и ограничени форми на импетиго контагиоза. Лекарят от АПМП насочва дисеминираните, тежко протичащи с общотоксична симптоматика форми на импетиго контагиоза, както и импетиго булоза, към специалист по кожни и венерически болести.

6.2.3.2. Специалистът отхвърля или потвърждава диагнозата, назначава микробиологично изследване и антибиограма. Провежда локално антисептично и селективно общо антибиотично лечение. Изолира болните и назначава дезинфекция. Следи за постстрептококов остър гломерулонефрит при импетиго контагиоза.

6.2.4. Ектима. Лекарят от АПМП насочва такъв пациент към специалист по кожни и венерически болести за поставяне или отхвърляне на диагнозата, скрининг в насока на придружаващо заболяване, микробиологично изследване и лечение.

6.2.5. Еризипел.

6.2.5.1. Лекарят от АПМП насочва болните към специалист по кожни и венерически болести, отделение или клиника.

6.2.5.2. Специалистът преценява комбинирането на антибиотици и добавянето на патогенетична терапия. При усложнения пациентите се консултират със съответния специалист – хирург, физиотерапевт и др. Специалистът по кожни и венерически болести провежда профилактика с депо-пеницилинов препарат на пациентите с чести рецидиви, сезонни рецидиви и остатъчни прояви след прекаран първичен, повторен и рядко рецидивиращ еризипел.

6.2.6. Целулит.

6.2.6.1. Лекарят от АПМП насочва пациента с целулит към специалист по кожни и венерически болести.

6.2.6.2. Специалистът назначава микробиологично изследване и подходящо антибиотично лечение. Той преценява необходимостта от консултация със специалист хирург.

6.3. Кожна туберкулоза

6.3.1. Стандартна процедура за поведение:

6.3.1.1. Действия на лекаря от АПМП. Лекарят от АПМП насочва пациентите към специалист по кожни и венерически болести, който поставя или отхвърля диагнозата въз основа на клиничната картина и допълнителните изследвания. Специалистът организира изследване за туберкулозни микобактерии, проба Манту, хистологично изследване на кожа, рентгенография на бял дроб.

6.3.1.2. Действия на специалиста по кожни и венерически болести. Специалистът в колаборация с фтизиатър преценява провеждането на полихимиотерапия, общоукрепващи мероприятия, климатотерапия, диета и необходимост от допълнителни консултации. Той определя локалните средства, насочва за проконтролиране в съответните тубдиспансери.

6.4. Повърхностни и подкожни микози

6.4.1. Класификация:

6.4.1.1. Разноцветен лишей и питириазис верзиколор свързани заболявания (себорея, себореен дерматит, питироспорум фоликулит).

6.4.1.2. Дерматофитни инфекции:

6.4.1.2.1. Тинеа на гладката кожа;

6.4.1.2.2. Онихомикоза;

6.4.1.2.3. Тинеа на скалпа;

6.4.1.3. Мукокутанни кандидози:

6.4.1.3.1. Орална кандидоза:

6.4.1.3.1.1. Остър хипертрофичен стоматит;

6.4.1.3.1.2. Остър атрофичен стоматит;

6.4.1.3.1.3. Хроничен атрофичен стоматит;

6.4.1.3.2. Генитална кандидоза:

6.4.1.3.2.1. Кандидозен баланопостит;

6.4.1.3.2.2. Кандидозен вулвовагинит;

6.4.1.3.3. Кожна кандидоза;

6.4.1.4. Подкожни микози– споротрихоза, мицетоми и др.

6.4.1.5. Кожни прояви на системни микози.

6.4.2. Стандартна процедура за поведение:

6.4.2.1. Действия на лекаря от АПМП. При съмнение за микоза на кожата и видимите лигавици насочва болния за консултация със специалист по кожни и венерически болести.

6.4.2.2. Действия на специалиста по кожни и венерически болести:

6.4.2.2.1. Снема анамнеза и извършва клиничен преглед на пациента;

6.4.2.2.2. Преглежда пациента с лампата на Ууд;

6.4.2.2.3. Прави микологична лабораторна диагностика:

а) микроскопско изследване на неоцветен препарат с калиева основа;

б) микроскопско изследване на оцветен препарат с метиленово синьо или оцветен по Грам;

в) посявка за видова идентификация – по преценка;

г) специфични тестове за видова идентификация – по преценка;

д) биохимични (асимилация и ферментация на захари) и молекулярни тестове (PCR) и флуоресцентна микроскопия – по преценка;

е) по възможност ин витро антибиотично тестване – по преценка;

ж) кожна биопсия – по преценка;

6.4.2.2.4. Провежда адекватно локално, системно или комбинирано лечение до негативиране на микологичните проби (микроскопски препарат или посявка);

6.4.2.2.5. Болният се насочва към АПМП с талон, отразяващ проведената терапия;

6.4.2.2.6. Болният се контролира от специалист по кожни и венерически болести клинично и микологично веднъж на три месеца в рамките на една година за развитие на рецидив на микозата.

6.5. Лаймска болест

6.5.1. Стандартна процедура за поведение:

6.5.1.1. Действия на лекаря от АПМП. Лекарят от АПМП отстранява целия кърлеж по установените правила, хирургично обработва раната и при показания поставя ТАП като профилактика на тетанус. Той насочва болния към съответния специалист по кожни и венерически болести, вътрешни болести или невролог. Впоследствие лекарят от АПМП води диспансерното наблюдение и редовно консултира болния със специалист по кожни и венерически болести или инфекциозни болести. Серологичните изследвания се извършват двукратно през първата половин година, последвано от тестване през 6 – 12 месеца до края на третата година или до серонегативиране с провеждане на серологични изследвания през 6 – 12 месеца.

6.5.1.2. Действия на специалиста по кожни и венерически болести. Поставя диагнозата въз основа на клинико-епидемиологичните данни и серологичните изследвания на 20-ия ден, а при отрицателен резултат – и на 40-ия ден след ухапването. Те определят стадия на заболяването, продължителността на антибиотичното и симптоматичното лечение.

6.6. Полово предавани инфекции (ППИ)

6.6.1. Класификация:

6.6.1.1. Бактериални.

6.6.1.1.1. Сифилис.

6.6.1.1.2. Гонококция.

6.6.1.1.3. Мек шанкър.

6.6.1.1.4. Донованоза.

6.6.1.1.5. Хламидиални урогенитални инфекции.

6.6.1.1.6. Венерична лимфогранулома.

6.6.1.1.7. Микоплазмени урогенитални инфекции.

6.6.1.1.8. Неспецифични бактериални уретрити.

6.6.1.1.9. Бактериална вагиноза.

6.6.1.1.10. Лепра.

6.6.1.2. Протозойни.

6.6.1.2.1. Трихомоназа.

6.6.1.3. Вирусни.

6.6.1.3.1. Генитален херпес.

6.6.1.3.2. Венерически брадавици.

6.6.1.3.3. СПИН.

6.6.1.3.4. Хепатит Б.

6.6.1.3.5. Молускум контагиозум.

6.6.1.4. Микотични.

6.6.1.4.1. Урогенитална кандидоза.

6.6.2. Стандартна процедура за поведение:

6.6.2.1. Действия на лекаря от АПМП. При съмнения за ППИ болният се насочва за консултация, преглед, изследване и лечение от специалист по кожни и венерически болести.

6.6.2.2. Действия на специалиста по кожни и венерически болести.

6.6.2.2.1. Снема се анамнеза и се извършва клиничен преглед.

6.6.2.2.2. Извършва се микроскопско изследване.

а) нативна микроскопия;

б) препарат, оцветен с метиленово синьо, и по Грам.

6.6.2.2.3. Взема се материал за микробиологично и микологично изследване

6.6.2.2.4. Взема се материал за специфични инфекции (гонококи, хламидии, микоплазми).

6.6.2.2.5. Взема се кръв за серологично изследване за сифилис и СПИН.

6.6.2.2.6. Кюретиране на молуски.

6.6.2.2.7. Локална химиотерапия на полови брадавици.

6.6.2.2.8. Криотерапия на полови брадавици.

6.6.2.2.9. Амбулаторно лечение на сифилис и гонококция:

а) серологичен и клиничен контрол на болните от сифилис на 3-тия, 6-ия и 12-ия месец и след това веднъж годишно до три години след лечението;

б) клиничен и микробиологичен контрол на болните от гонококция на 3-тия, 10-ия и 15-ия ден след лечението, а при жените – и след първата менструация;

в) при необходимост и по преценка на лекаря някои болни със сифилис може да се лекуват стационарно съгласно съществуващите наредби.

6.7. Екзема/дерматит. Атопичен дерматит (АД)

6.7.1. Класификация:

6.7.1.1. Ендогенна екзема – атопичен дерматит (atopic dermatitis).

6.7.1.2. Екзогенна екзема – алергичен и/или иритативен контактен дерматит.

6.7.1.3. Други екземи: нумуларна, себорейна, хиперкератотична екзема, дизхидротична, астеатотична.

6.7.2. Стандартна процедура за поведение.

6.7.2.1. Действия на лекаря от АПМП. При наличие на анамнестични и клинични данни за АД или екзема лекарят от АПМП е необходимо да насочи пациента към специалист по кожни и венерически болести.

6.7.2.2. Действие на специалиста по кожни и венерически болести:

6.7.2.2.1. Изисквания за диагноза:

а) анамнеза и преглед на кожата, кожните придатъци и видимите лигавици;

б) кожна биопсия – по преценка;

в) имунофлуоресцентно изследване – директна и индиректна имунофлуоресценция – по преценка;

г) епикутанни тестувания – по преценка;

д) микологично изследване – микроскопия с КОН, културелно изследване – по преценка;

е) микробиологични изследвания – по преценка;

ж) фото "patch" тест – по преценка;

з) лабораторни изследвания – по преценка.

6.7.2.2.2. Специфични дейности – извършват се след внимателно прецизиране и преценявайки необходимостта от всяка една:

а) първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус; изготвяне на писмен индивидуален лечебен план;

б) кожноалергични проби – епикутанни, кутанни и интрадермални; тестване със стандартна серия или с т.нар. целеви алергени;

в) консултация за имунизация при алергично болни деца;

г) орален провокационен тест с храни и медикаменти;

д) определяне на рестриктивна диета;

е) изследване и интерпретиране на общите и специфичните IgE;

ж) изследване и интерпретиране на имуноглобулини IgG, IgA и IgM, хемолитичната активност на комплемента, фракциите на комплемента (С3, С4, С1-инх. и др.);

з) изследване и интерпретиране на еозинофилия;

и) изследване и интерпретиране на циркулиращи имунни комплекси, криоглобулини, ревматоиден фактор;

к) изследване и интерпретиране при определени показания на антинуклеарни антитела (ANA, anti-nDNA, anti-eDNA, Sm, RNP, Ro, La) и на ANCA, кардиолипинови антитела (от класове IgG, IgA и IgM);

л) изследване и интерпретиране на AST;

м) интерпретиране на серологични изследвания за хелминти (токсокароза, токсоплазмоза, ехинококоза, трихинелоза).

6.7.2.2.3. Лечение:

6.7.2.2.3.1. Лечение на АД:

6.7.2.2.3.1.1. Елиминация на провокиращите фактори:

а) аероалергени;

б) хранителни алергени;

в) иританти;

6.7.2.2.3.1.2. Локално лечение:

а) емолиенти;

б) компреси с антисептични разтвори;

в) локални кортикостероиди – лосиони, кремове, унгвенти; съобразява се видът на лезията, локализацията и силата на препарата;

г) калциневринови инхибитори – tacrolimus, pimecrolimus;

д) антибиотични кремове и унгвенти.

6.7.2.2.3.1.3. Системно лечение:

а) антихистамини;

Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени

Изтегляне 1.03 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8