Коледно вълшебство Пиеса за детски театър
Изтегляне 245.44 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Весела Коледа!
- ТРИМАТА: А О… Шалчета… И
- ДОН: Как така нищо
- Дядо Коледа излиза.
- ДИН: Дин!
- ДИН: Какво ще занесеш на Меги
| Коледно вълшебство
Пиеса за детски театър Участници:Дядо Коледа, баба, дядо, майка, баща, 3 деца, Меги, джуджето Дин, джуджето Дан, джуджето Дон, снежен човек І действие / На пързалката, децата с палта и ръкавици./ Дете 1: Хайде да си направим снежен човек! / започват да моделират/ Дете 2: Голямата топка отдолу, по-малка върху нея. Дете 3: Хей , аз му направих ръце. Дете 1: А сега лъскави черни въглени за очи! Дете 2: И морковче за нос! Дете 3: /грабва от земята шапка/ Да довършим нашият красавец. Дете 1: Забравихме метлата! Меги: Красавец! Ама с тая метла ще изплаши бабините кокошки и те ще спрат да носят. Дете 3: Няма страшно, това е един обикновен снежен човек. Снежния човек: Не е вярно!Не съм обикновен , а много специален! Специален Коледен Снежен човек! Меги: Изглеждаш чудесно!Само дето носът ти ми се струва твърде дълъг. Снежния човек: Да, но затова пък я опитай колко е вкусен! По-леко, по-леко!Да не ми го изядеш целия! /Майката вика зад кулисите/ Майката: Деца, идвайте да подредим трапезата за големия празник, който наближава. Меги: Идваме, мамо! Ама че апетитно ухае! /към Снежния човек/. Ела с нас на празника! Снежният човек: Ти се шегуваш ! Искаш да ме прекръстиш Капещия човек! Благодаря, аз само ще надникна през прозореца. Радвайте се и ще бъдем много доволни! /Децата се скриват. Обстановката се сменя – стая с маса, столове, елха. Появяват се бабата и майката, носят слама и чинии, а след тях децата, които вече са без връхни дрехи./ Дете 1: Бабо, защо слагаш слама върху масата? Баба: Тази слама е благословена. После с нея ще вържем плодните дървета, за да раждат изобилно през годината. Майка: /към бабата/ Мамо, всички ястия ли сложихме на трапезата? Баба: Да, но все пак да проверим. Ето тук има варено жито и варен фасул, тук са пълнените чушки с ориз, ошафът, постните сърми, туршията. Донеси, момичето ми, орехите и чесънът, а меда аз ще донеса от избата. /Бабата и едно от децата излизат. Влизат дядото и бащата, носят голям пън./ Бащата:Здравейте!Вижте какво хубаво дърво намерихме с дядо ви, ще има да гори цяла нощ. На Бъдни вечер в огнището се слага дебел дънер наречен бъдник, който гори цяла нощ . В дебелия край на бъдника се прави дупка. Вътре се слага малко зехтин, восък и тамян. Колкото повече искри хвърчат от дънера, толкова по- плодородна ще е годината. ДЯДО: Ох, че студ е навън ! Къде е баба ви? Дете 1: Отиде да донесе меда, че да си подсладим Коледата. ДЕТЕ 2:Мамо, все се питам защо ястията на трапезата на Бъдни вечер трябва да са 7,9 или 12. Майка: Слушай, момичето ми! Има старо поверие, според което на трапезата преди коледната вечер трябва да се сложи всичко онова, което се произвежда в родния край.На масата трябва да цари изобилие, защото ако не посрещнем с изобилие настъпващата година, тя няма да е щедра към нас. А ястията са 7,защото толкова са дните на седмицата,9 защото 9 месеца майката носи своята рожба, и 12 защото 12 са месеците на годината.Сега ясно ли ви е? Пребройте сега колко са ястията на масата . Дете 3: /брои / Мамо, девет са. Дете 2: Не , седем са . Дете 1: О-О!А къде са наденичките? Майката: Ах, ти, лакомнико! Постни ястия знаеш ли какво е? За месцето до утре ще потраеш! Дете 1: Защо само постни ястия трябва да ядем днес ? Майката: Днес е последния ден от коледните пости.На трапезата трябва да има всичко онова, което се ражда на земята-ястията са символ на плодородието. Тази вечер ние ще почетем отиването на старата година и ще очакваме с нетърпение настъпването на Новата година.Чрез хляба, които ще хапнем,ще споменем с добро отминаващата година, за да посрещнем с чиста душа новата. /Всички сядат,бабата и детето идват и също присядат/ Баба : Ех, че хубаво време навън. Дядото: Какво му е хубавото. Сняг до колене. Баба : Не се сърди стопанино! Нали знаете пословицата:“Дебел сняг, голям комат.“ Дете 3: Знаем, знаем.И други мъдри мисли е казал народът.” Каквото посееш, това ще пожънеш”. Дете 2: И още-„Който се надява на чужда трапеза- гладен остава „ Бабата: Хайде всички да сядаме около трапезата , че днес се вечеря рано , за да узреят рано житата.. И никой не бива да става от трапезата , докато вечеряме, за да не стават кокошките от полозите през годината. Майката: Хлябът е божество.Пред хляба лоши думи не се изрича.Да се хвърля хляб е грехота, дори трохите не се газят.Към хляба посягат само чисти ръце. Целият живот на българина е свързан с него: хляб се меси за новородено дете, с хляб се посреща младото семейство, хляб се раздава при кончината на хората.Без хляб няма живот !Хората знаят- има ли хляб, има благополучие, има плодовитост, има здраве по хора и по добитък.Ето защо най- светлите празници народът ни посреща с хляб. Бащата: /към бабата/Майко, помниш ли още онази приказка за хляба, дето ни я разказваше, когато бях дете ? Бабата: Помня, сине, как да не я помня. Меги: Разкажи я ,бабо! Бабата: Добре, добре........От вас отърване няма! ``Вървяла по пътя голяма сватба.Изведнъж смок преградил пътя и – не я пуска да мине.Молили се сватбарите – и с добро,и със зло, но той не мръдвал.Ала ето ти го,иде хлябът.Щом го видял, смокът избягал и потънал вдън земята.Дивили се хората на чудото и попитали хляба как е уплашил това страшилище.``За мен е много просто, -рекъл той.- Аз съм голям и силен, защото като ме хвърлят в земята ,шест месеца лежа и трая.Сетне ме режат и връзват.Като ме притисне диканята да ме бели и ситни – пак трая. Носят ме на воденица и ме мелят между камъните.С вода ме месят, на огън ме пекат и аз все трая........`` Бащата: Разбрахте ли, дечица, защо е силен хлябът ? Дете 1: Да, тате, защото той дълго събира сили и е кален с огън и вода. Дете 2: Защото събира в себе си силата на много житни зрънца, посадени от силни човешки ръце. Дядото: Ей, дечица,а кой омеси нашия хляб ? Дете 3: Баба !И мама! /Дете донася хляба/ Дядото:Това не е просто хляб, това е цяла картина – ето тук са житните класове, слънцето, харманът, кошарата и бъчвата. Тук е скрит целият трудов живот на хората през отделните сезони. Бабата:Стига сте приказвали! Време е да разчупим питата!Хайде, дядо! /Дядото застава тържествено пред хляба и нарича/ Дядото: Сега нека почетем и хляба /вдига го високо/. Нека през идната година по-богата да е земята, спорен да е трудът. /отчупва една хапка/ Да е пълна къщата ни! /оставя я над камината/ /отчупва друга хапка/ Да ни заобикалят беди и неволи! /поставя хапката до свещта/ /Подава питката на всеки да си отчупи, звучи нар.хоро/ Бащата: Я да видим какви късмети са скрити в питата! Майката: Какво не трябва да правим ако не ни се падне парата? Меги: Не трябва да се сърдим, тя носи късмет на един член от семейството. Майка: Но носи късмет и на цялото семейство.А сега търсете парата,да видим у кого ще е късметът. Дете 1: Ох, на мен ми се падна мързелът !Ама, че късмет ! Майката: А на мен се падна градината! Това е добре – ще има да се трудя цяла година! Бабата: А на мен – къщата!Ще я белосвам и изчистя, та да блесне като първа хубавица! Дете 2: А на мен се падна учението! Е, все аз ли ще уча! Дядото: Без наука няма сполука! Добър ти е късметът , чедо!Радвай му се! Дете 3: А на мен се падна здравето ! Баща: А у мен е парата – ще има да печеля тази година!Ще си купим още животни, ще построим нов кокошарник ,а децата ще имат пари за книжки и нови дрехи! Дядото: А на мен се паднаха нивите – ще ги ора и сея, за да има хляб през новата година. Меги:А на мен се падна играта. Бабата: Онзи от вас, който кихне тази вечер, ще получи червеното теленце обичай е това! Меги:Ах този нос, друг път мира не ми дава, а сега......защо не ми дойде кихавица! Бабата: А сега си вземете от паничката по житно зрънце.Това е за почит към хляба. /докато си вземат от житцето звучи нар.хоро/ Бащата: Похвалила се година с дълга ръженица, с бяла пшеница,
с живот и здраве! Догодина, до амина!
Живеели някога мъж и жена.Те си имали две деца-момче и момиче.Наричали ги Борчо и Елка.Щастливо живеело семейството, докато майката не се разболяла и умряла.За да не останат децата без майчина ласка, бащата се оженил повторно. Но втората му жена била зла към децата и ги прокудила далеч от бащиния дом. Скитали се Борчо и Елка, из тъмните гори, докато не попаднали на една къщичка. Почукали и влезли. Посрещнала ги старица,която любезно ги поканила да останат. Тя била жестока вещица, преоблечена като стара бабичка. Вещицата ги омайвала с хубави приказки и лакомства,докато те забравили за роден дом и родители. Дълго живеели в плен децата, но един ден се сетили за обичния си баща и решили отново да го видят. Избягали от плена на злата вещица, но тя разбрала и пратила след тях бури и зли хули, затрупала ги със сняг, захвърляла ги в дълбоки пропасти, за да им попречи да се върнат у дома. И почти успяла да ги хване,когато Борчо и Елка уплашени и премръзнали от студ, се обърнали към падаща звезда и се помолили на нея, като на родна майчица да ги спаси от злата вещица. В този миг те се превърнали в две вечно зелени дръвчета с нежни имена : бор и ела, а звездата паднала върху елхичката и заблестяла с чудна светлина. Било Коледа, а елхата станала символ на човешката красота и непресъхващия стремеж на хората към младост, красота и надежда за по-красив живот. Майката:Вижте нашата зелена красавица - как сияе искряща и чиста, пременена в очакване на Новата година. /звучи мелодия на песента ``Тиха нощ, свята нощ``/ Бащата: Тази нощ деца е най-дългата и най-светлата. Според християнските вярвания в тази нощ се е родил спасителят на човечеството.Идването му на този свят във витлеемската пещера било съпроводено с ангелски песни, които славели мира и спокойствието на земята. Дядото: Това е нощта на семейството, когато всички хора по света отдават почит на своите родители и близки и си честитят настъпването на новия, по-добър живот. Дете 1: Коледа!Тя иде много отдалеч…Иде с чудните си приказки…Иде със запаления огън…Надежда грее. В душата ни е топло, светло,радостно. А земята цяла,бяла побеляла. Дете 2: Тази нощ е зимна, мразовита,но е тя от всички най-честита. Вижте там елхата стройна, как и вейките блестят. Свещички, звездички по нея блестят И много и чудни играчки висят. И чука, чука, чука ,чук . Скоро. Дядо Коледа ще дойде тук. Майката: Още мъничко потрайте, скоро ще изгрее чудната звездица, На небето горе, мои весели дечица. Бащата:И в среднощ добрият старец ще бъде тука,всички стаи ще отвори, всеки дом ще благослови със любов ,имот и здраве и без много шум и врява,ред по редом ще дарява на момиченцата малки, на момченцата добри,книжки, чанти ,залъгалки. Меги: Ех, как ми се иска Дядо Коледа да ми подари кукла – една такава красива… с чудна рокля от воали… Дете 1: Кой е Дядо Коледа и от къде е дошъл? Дядото: Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал Свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Израснал в богато семейство, но от много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай заживял в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци и пари към всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Отначало подарявал издялканите от него играчки на бедните деца , но като виждал как всички деца го чакат с нетърпение, решил да ги зарадва с нещо. И точно в навечерието на Рождество Христово той нарамил един чувал с издялкани от него детски играчки и тръгнал с дървената си шейна, теглена от еленчето му Рудолф, към най-близкото село. Според легендите Свети Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците, но правел това тайно от всички, през нощта, точно в полунощ в навечерието на Коледа. Затова го нарекли Дядо Коледа Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен. Той не можел да се справя сам с изработването на подаръци за децата по цял свят и затова повикал джуджетата да му помагат. Дете 1: Днес в училище научих легендата за коледния чорап. Слушайте: Имало едно време един благородник. Той живял щастливо и честито до неочакваната смърт на съпругата му. Останал да се грижи за трите си малки дъщери. Не минало много време обаче и семейството било принудено да се премести далеч от града, тъй като парите не им достигали. Така дъщерите били принудени да готвят, чистят и перат съвсем сами. Когато дошло време момичетата да се заомъжват, благородникът изпаднал в още по-голяма безпомощност. Нито една от дъщерите му нямала зестра – никой момък няма да ги вземе без богатство. Една вечер след като дъщерите му изпрали дрехите си, те простнали чорапите си над камината, за да се изсушат по-бързо. Същата нощ Св. Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата на благородника. Погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят, и забелязал оставените над камината чорапи. В този миг на Св. Николай му хрумнала идея. Той взел от шейната си три торби със злато, влязъл през комина на къщата и ги сложил в чорапите на младите момичета. На сутринта, когато дъщерите се разсънили, те намерили чорапите си пълни със злато. Така благородният мъж успял да види трите си дъщери омъжени и доживял живота си щастливо.
Но аз вярвам на това, което ти си ми казал – че Дядо Коледа наистина съществува. Нали, татко? Бащата: Съучениците ти не са прави, Лора. Дядо Коледа наистина съществува. Меги:Знаех си! Бащата: Но трябва да ти кажа още някои неща за Дядо Коледа. Струва ми се, че си вече достатъчно голяма, за да разбереш това, което ще ти кажа. Готова ли си? В различните страни името на добрият старец било различно, но независимо от езика, в сърцето и душата си хората го наричали по един и същ начин. Ние го наричаме Дядо Коледа. Той е духът на безусловната любов и желанието да споделиш тази любов като раздаваш подаръци от все сърце. Когато навърши определена възраст, човек разбира, че Дядо Коледа не е старец, който се провира през комина на Бъдни вечер. Истинският вълшебен дух живее постоянно в твоето сърце, в моето сърце, в сърцето на мама и в сърцата и мислите на всички хора, които вярват в радостта да дават на другите. Истинският дух на Коледа се превръща в това, което можеш да дадеш, вместо в това какво можеш да получиш. Когато осъзнаеш това и то се превърне в част от теб, Коледа се превръща в нещо още по-вълшебно, защото започваш да разбираш, че ако вярваш в духа на Коледа и той живее в сърцето ти, вълшебството извира вътре в теб. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Меги: Разбирам, татко. Значи магията на Коледа е вътре в нас. Важно е да дарявам и да получавам обич от теб, мама, баба, дядо, братята и сестрите ми. Подаръците са ОБИЧ! Трябва да напиша писмо на Дядо Коледа! Майката:Хайде да лягаме, няма да вдигаме масата ,за да е богата и сита годината.Само ще я преместим до камината, че като дойде Дядо Коледа да остави подаръците и да напълни чорапчетата с лакомства, трябва да има с какво да се почерпи!А вие спете спокойно и утре ще се сбъдне вашата коледна магия . /Всички излизат. Свири музика с коледни звънчета./ ІІ действие /Снежният човек се появява/ Сн.човек:/ към публиката/ Как ли Дядо Коледа знае на кое дете какъв подарък да донесе? /Деца от публиката отговарят./ Какво? Пишат му писма? А не може ли по телефона? /Влиза Джуджето Дон/ Джуджето Дон: Не може! Линиите са претоварени и рискувате да останете без подаръци на Коледа. А, Дядо Коледа е изпуснал едно пакетче! /Взема от земята опакована кутия и зачита, /:“За Дядо Коледа; Северния полюс”. Ама това е подарък за Стареца!/Вика/: Дядо Коледа, Дядо Коледа… /Появява се Дядо Коледа/ Дядо Коледа: Какво си се развикал, Дон? Джуджето Дон: Това е за теб. Дядо Коледа: А, това е… Хм… Колетче! Сигурно по погрешка е попаднало тук.Да видим./чете етикета/ “За Дядо Коледа; Северния полюс” . Не, не е грешка. /отваря пакета/ О, шал! Прекрасен шал! Кой ли ми го изпраща? /изважда от пакета писмо/ Чуваме гласа на Меги, която е написала писмото: “Скъпи Дядо Коледа, Коледа е моят любим празник. Тогава улиците в нашия град се обсипват със светлинки,а хората – те стават сякаш двойно по-добри. Ние всички се събираме вкъщи, пеем коледни песни и се чувстваме щастливи. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш с хората, които обичаш. Благодаря ти, дядо Коледа. Благодаря ти за празника. Благодаря ти затова, че носиш радост на всички деца по света. Този шал е един малък подарък за теб. Аз сама съм го плела. Нека той ти напомня в студените зимни вечери, че те обичаме. Ние всички имаме нужда от теб. За да се чувстваме щастливи, за да бъдем по-добри. Весела Коледа!Твоя Меги” Дядо Коледа: /просълзен/ Подарък за мен. Милата малка Меги... Винаги е била толкова добро дете. Но какво е това? О, колко мило… /изважда от пакета три малки шалчета/ Дин, Дон, Дан! Джуджета! Джуджета! ДИН: ДИН! ДОН: ДОН! ДАН: ДАН! ТРИМАТА: Да, Дядо Коледа? Дядо Коледа: Вижте! ТРИМАТА: А? О… Шалчета… И?Дядо Коледа: Те са за вас.ТРИМАТА: За нас?Дядо Коледа: Да, от Меги. ДОН: Меги? Дядо Коледа: Изпраща ни ги за подарък, за Коледа. ДИН: Милото момиченце, което живее на последния етаж в една малка къщичка срещу парка? Дядо Коледа:Да. Точно тя. ДАН: Познаваш ли я? ДИН: Не. ДОН: Тогава? ДИН: Беше си поръчала мече миналата година. ДАН: Явно е добро дете. Дядо Коледа: Много добро. ДОН: И какво иска? Дядо Коледа: Нищо. ДОН: Как така нищо?Дядо Коледа: Ето - вижте. /показва писмото/ Джуджетата четат. ДОН: Странна работа. ДИН: За първи път виждам подобно писмо. ДАН: И аз. ДИН: Може би просто е забравила да напише какъв подарък иска. ДАН: Как така ще забрави! Та това е най-важното нещо в едно писмо. ДОН: Всички деца пишат на Дядо Коледа с една-единствена цел – да си поръчат подарък!
Дядо Коледа: Не и тя. Тя не иска подарък. ДОН: Но как е възможно! ДАН: Защо не иска подарък? ДИН: Не знам. Мечето беше хубаво. Дядо Коледа: Нима не разбирате? Тя е усетила духа на Коледа. ТРИМАТА: Духа на Коледа? Дядо Коледа: Да… Коледата – това не е да получаваш подаръци. ДАН: Така ли? Дядо Коледа: Коледата – това е да дадеш всичко от себе си, за да направиш някой друг щастлив… ДИН: Наистина ли? ДОН: Колко красиво… ДАН: И все пак… Не можем да я оставим без подарък! Дядо Коледа: Не, разбира се. ДИН: Не можем ли? Дядо Коледа: Всяко дете трябва да получи подарък за Коледа. ДОН: Особено добрите. ДАН: И послушните. ДИН: А Меги е точно такава. Дядо Коледа: Да… ДОН: И какво ще правим? ДАН: Ще трябва да измислим нещо… ДИН: Нещо, с което да я зарадваме. ДОН: Нещо, направено специално за нея. ДАН: Въпросът е какво? ДОН: Тя е момиченце, значи - кукла. ДИН: О, да! Всички момиченца се радват на кукли. ДАН: А тази ще бъде необикновена. ДОН: Много по-красива от останалите. ДИН: Тази кукла ще носи духа на Коледа! ДАН: Точно така! Ще дам всичко от себе си. ДОН: И аз. Дядо Коледа: Момчета, това наистина ще бъде най-хубавият подарък. Е, приятна работа. Дядо Коледа излиза.Дон и Дан тръгват в различни посоки. Излизат.Дин е потънал в мечтите си. ДИН: Ще й ушия рокля от розова коприна, с воланчета и дантелки… Да! И перли… Момчета? Дон? Дан? Но къде отидоха всички? /излиза/
Мислих да ушия прекрасна рокля от розова коприна с воланчета, дантели, перли… Рокля като за истинска принцеса. Ех… Дон е завършил вече своята кукла. Куклата на Дан скоро ще бъде готова… Утре Дядо Коледа ще избере една от двете. А аз… Аз мога само да шия… На другия ден. Промяна. “Общото помещение.” Влиза Дядо Коледа. Дядо Коледа: Дин, Дон, Дан, джуджета! Джуджетата се появяват. ДИН: Дин!ДОН: Дон! ДАН: Дан! Дядо Коледа: Е, готова ли е куклата? ДОН: Разбира се. Дядо Коледа: Покажете ми я. ДОН: Ето я. Дядо Коледа: О, Дон, красива е. ДОН: Нали... Дядо Коледа: Да… Дори много, много красива. А какво може да прави? ДОН: Нищо. Дядо Коледа: Нищо ли? ДАН: A моята може да ходи! Дядо Коледа: Твоята? ДАН: Да, направих кукла, каквато никой никога не е виждал. Дядо Коледа: Друга кукла? ДАН: Да. Вижте! * Музика. Дан демонстрира своята кукла. ДАН: Може да си движи ръцете и краката, да сяда и да става. Дядо Коледа: Да, виждам… Е, Дин? Да не би и ти да си направил кукла? ДИН: Не. Аз… Аз мога само да шия… Дядо Коледа: Знам, Дин, знам. Ти шиеш по-добре от всеки друг. През това време Дон и Дан “са се хванали за брадите”. ДОН: Никое дете няма да се зарадва на подобен подарък. ДАН: Напротив. Всяко дете би искало да има точно такава кукла. ДОН: Това не е кукла. Това е робот! ДАН: А твоето е статуетка. ДОН: С нея Меги ще плаши мишките. ДАН: А с твоята ще чупи орехи. ДОН: Ще видиш, че Дядо Коледа ще избере моята. ДАН: Не е вярно – ще вземе моята. ДОН: Моята! ДАН: Не, моята! Дядо Коледа: Моята, моята… Дон, Дан, какво говорите! Какво значение има кой какво е направил! Важното е да зарадваме Меги. ДОН: Тя ще се зарадва много повече на моята кукла. ДАН: Но още на другия ден ще й омръзне. А с моята винаги ще й е забавно. Дядо Коледа: Тишина! Е, Дин, какво ще кажеш? ДИН: Аз? Дядо Коледа: Коя от двете е по-хубава? ДИН: Не знам. Дядо Коледа: Не знаеш? ДИН: Куклата на Дон изглежда прекрасно, но е напълно неподвижна. Дядо Коледа: Мда… ДИН: А тази на Дан може да прави много интересни неща, но за жалост дори не прилича на кукла. Дядо Коледа: Точно така е… ДИН: Коя ще занесеш на Лора? Дядо Коледа: Нито едната. ТРИМАТА: Какво??? Дядо Коледа: Подаръкът на Меги трябваше да е различен – един прекрасен подарък, вълнуващ подарък – такъв, какъвто никога не сме правили. ДАН: Но това е най-доброто, което мога. Дядо Коледа: Да, Дан, това е най-доброто, което ти можеш… ДОН: Но в моята кукла аз вложих цялата си любов! Дядо Коледа: Да, Дон. Цялата любов към себе си. ДИН: Но, Дядо Коледа! Дядо Коледа: Да, Дин? ДИН: Какво ще занесеш на Меги?Дядо Коледа: Нищо. Ще й напиша колко много ни е зарадвала и ще й благодаря. ДИН: А подарък? Дядо Коледа: Тя няма нужда от подарък. Тя е усетила духа на Коледа. ТРИМАТА: Духа на Коледа… Дядо Коледа: Да… Коледата - това е да забравиш за себе си и да дадеш всичко, за да направиш другите щастливи. /излиза/ ДИН: Толкова исках да я зарадваме… ДОН: И аз. ДАН: И аз… ДИН: А сега ще остане без подарък. ДОН: Заради нас. ДАН: Провалихме се… ДОН: Да. И разочаровахме Дядо Коледа. ДИН: Момчета, имам идея! До Коледа има още много време. ДОН и ДАН: Е?? ДИН: Можем да направим нова кукла. ДОН: Нова кукла? ДАН: Какъв смисъл има? ДОН: Никой от нас не може да направи онзи изключителен подарък, който Лора заслужава. ДИН: Но може би, ако работим заедно… ДАН: Заедно? ДИН: Да. Ти, Дон, ще направиш главата, а Дан – тялото. ДОН: Така тя ще може да се движи… ДАН: И ще бъде красива! ДИН: Да… А аз ще й ушия рокля. Рокля от розова коприна – с воланчета и дантели, и перли… ДОН: Това ще бъде най-прекрасното нещо, което някога сме правили. ДАН: Момчета, на работа! * Музика. Джуджетата започват да изработват новата кукла. ДАН: Ето моите проекти! ДОН: Ето моите боички! ДИН: За усмивката на Меги заедно работим всички. ТРИМАТА: Тъй се случват чудесата. скоро тя ще е готова. Най-красива, най-прекрасна ще е тази кукла нова! ДАН: Дон главата й оформя, ДОН: Дан окачва й ръцете. ДАН: Дон очите й рисува. ДОН: Дан прикрепя й крачета. ДВАМАТА: Трака шевната машина, а зад нея Дин седи. Той от розова коприна рокля приказна крои. ТРИМАТА: В работата обща всеки вложи своето сърце. Тъй във обща цел се сляха три глави и шест ръце. Виждаме готовата кукла, която танцува на фона на музиката. ТРИМАТА: Няма друг подарък, който може с нея да се мери! Не на Дон, на Дин, на Дан - туй е куклата на Меги! Влиза Дядо Коледа. Музиката спира. Дядо Коледа: Какво става тук? Какъв е този шум? Джуджетата: Дядо Коледа! Дядо Коледа: Нима пеехте заедно? ДИН: Да. Дядо Коледа: О, но какво е това? ДОН: Кукла. ДАН: Куклата на Меги! Дядо Коледа: Прекрасна е. Кой я направи? Тримата отговарят едновременно: ДАН: Дин, Дон, Дан. ДОН: Дан, Дин, Дон. ДИН: Дон, Дан, Дин. Дядо Коледа: Да не би да искате да кажете, че… ТРИМАТА: Да, заедно я направихме. Дядо Коледа: Никога не съм виждал нищо по-хубаво. ТРИМАТА: Наистина ли? Дядо Коледа: Тази кукла, тя носи духа на Коледа. ТРИМАТА: Духа на Коледа… Дядо Коледа: О, да… Благодаря ви, момчета. Лора ще бъде истински щастлива. Дядо Коледа доволен взима куклата. * Музика. Сн. човек: Една вълшебна шейна е спряла във мрака. Два елена пръхтят недоволно и чакат. Три джуджета от три часа край тах се тревожат. Четири пакета забравили в чувала да сложат. Пет въжета отвързват и чувала преравят. Шест списъка четат и пак проверяват. Седем тюленчета им светят с фенери високо. Осем бели мечета в снега ровят наоколо. Девет телефона звънят ли звънят, не престават. Десет пъти питат: "Дядо Коледа защо закъснява?" Девет сови отвръщат: "Ало, все така става!". Осем мечета намират пакетите в пряспата. Седем тюленчета им ръкопляскат. Шестте списъка вихрушката ги е отвяла. Петте въжета са стегнали здраво чувала. Четирите пакета при другите играчки са сложени. Трите джуджета вече не са разтревожени. Двата елена тропват със златни копита. Една шейна с Дядо Коледа към децата полита. /Снежният човек се скрива. На сцената излизат родителите и едно от момчетата, облечено с нар. носия./ По-големият брат: Аз може ли да тръгвам вече? Бащата: Къде ще ходиш ? Майката: Как къде , ами ще коледува . Време му е вече, ерген е . Бащата: Върви. И да не прескочите нашата къща . /Чува се песента на коледари./ Майката: Побързай, сине, другарите ти са тръгнали вече! / По-големият брат побягва./ /Чуват се радостни викове . Останалите деца наобикалят елхата и всеки грабва пакет и бързо го разопакова. Вадят подаръците. Меги вади куклата, която джуджетата направиха. Тя я прегръща усмихнато и поглежда към небето./ Меги: Благодаря ти, Дядо Коледа! И все пак ти съществуваш!!! Коледно вълшебство!!!! Сн.човек: Тя край нас е навред, погледни я! Тя , безкрайната детска магия! Детски смях – сякаш пеят звънчета…Засияли с надежда очета… Блика в малките детски ръчички топлина и милувка за всички… Ето това е магията чудна за големите толкова трудна… Затова ,ако питаш децата: „Как се казват в света чудесата!?”, ще откликнат при първия зов: Те са : Вяра, Надежда , Любов! И ДОБРО! Звучи песента „Тиха нощ, свята нощ” Водещ: Коледа е! Бъдете всички здрави и бодри! Трудете се, учете се, за да берете по-късно плодовете на радостта! Коледа е! Огледайте се, поздравете своите близки, пожелайте им нещо от сърце, покажете, че ги обичате! Коледа е! Най-светлият семеен празник! Поздравете се и се целунете! Обичайте се и помагайте на нуждаещите се, защото този ден и тази вечер са свети! Честита Коледа! Честито Рождество Христово! Тържеството завършва с „Тиха нощ, свята нощ” Сглобил и обработил: Петя Перпериева ОУ“Проф.П.Н.Райков“ гр. Трявна Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 245.44 Kb. Сподели с приятели:
|