Комплексна програма за управление на качеството на атмосферния въздух в община кърджали за периода

И двете хвостохранилища на територията на общината са с оператор ,,Горубсо-Кърджали“АД - Кърджали. Хвостохранилище ,,Кърджали 1“ е рекултивирано, но от няколко години, след започването на преработка на златосъдържащи руди, дружеството изгражда временни депа за така наречения ,,междинен продукт“ върху рекултивираната повърхност. Планира се след евентуалното стартиране на цианидното извличане на злато този продукт да се преработи отново, а отпадъкът да се депонира върху ,,Кърджали 2“.

Хвостохранилище „Кърджали 2“ е действащо хвостохранилище, в което до м.март 2006 г. се е депонирал отпадъка от обогатяването на оловно-цинковите руди, а оттогава досега в него се съхранява междинният продукт от гравитационно обогатяване на златосъдържащи руди.

За периода 2007 г. - 2010 г. в РИОСВ - Хасково са постъпвали оплаквания във връзка със замърсяване на района в близост до хвостохранилище ,,Кърджали-2“ с неорганизирани емисии на прах в следствие на силен вятър от югозапад. При извършените проверки с представители на Община Кърджали и кмета на с.Островица, са констатирани проблеми при работата на оросителната инсталация. Дадени са необходимите предписания за мерки, чрез които да се поддържа постоянно овлажнена повърхността на плажната ивица на хвостохранилището и да се поддържа в изправност оросителната инсталация.

През 2007 г. са констатирани нарушения след две от проверките и са издадени наказателни постановления. През 2010 г. са извършени три проверки от РИОСВ Хасково. Едната от проверките е по повод значително запрашаване през този ден и отново е констатирана авария в оросителната инсталация.

Като цяло след извършената реконструкция на оросителната инсталация и по-добрата поддръжка на съоръжението, инцидентите на замърсяване на района с неорганизирани емисии на прах от хвостохранилището са значително намалени.

ФИГУРА 5.11. РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ДЕПА И ХВОСТОХРАНИЛИЩА, ИЗТОЧНИЦИ НА ЕМИСИИ НА ФПЧ₁₀,

НА ТЕРИТОРИЯТА НА КЪРДЖАЛИ

В заключение може да се направи извода, че замърсяване от хвостохранилище „Кърджали_2“ се получава само в случаите на аварийни ситуации с оросителната инсталация в комбинация със сравнително силен вятър. Поради практическата невъзможност да се даде количествена оценка за честотата на тези събития, няма как да се направи оценка на годишните емисии от този източник. Практическата липса на годишни емисии и замърсяване може да се постигне чрез спазване на необходимата технологична дисциплина при експлотацията на обекта и при поддържане в изправност на техническите съоръжения за оросяване.

ФИГУРА 5.14. ГОДИШНИ ЕМИСИИ В ТОНА НА ФПЧ₁₀ ОТ ОТДЕЛНИТЕ СЕКТОРИ ЗА 2007 Г. И 2010 Г.

ФПЧ₁₀ - 33.725 % за 2007 г. и 27.313 % за 2010 г.;

SO₂ - 98.173 % за 2007 г. и 98.086 % за 2010 г.;

Pb - 99.995 % за 2007 г. и 99.992 % за 2010 г.;

Cd - 99.971 % за 2007 г. и 99.877 % за 2010 г.;

As - 98.785 % за 2007 г. и 99.118 % за 2010 г.;

ФПЧ₁₀ - 49.710 % за 2007 г. и 57.729 % за 2010 г.;

SO₂ - 1.550 % за 2007 г. и 1.662 % за 2010 г.;

Pb, Cd и As - < 0.5 % за 2007 г. и 2010 г.

ФПЧ₁₀ , SO₂, Pb, и Cd - < 0.5 % за 2007 г. и 2010 г.

As - 0.882 % за 2007 г. и 0.612 % за 2010 г.;

Оценка на влиянието на група източници”Транспорт”

ФПЧ₁₀ - 16.203% за 2007 г. и 14.733% за 2010 г.

SO₂, Pb, Cd и As - < 0.5 % за 2007 г. и 2010 г.

Оценка на влиянието на група източници”Депа и хвостохранилища”

ФПЧ₁₀, SO₂, Pb, Cd и As - < 0.5 % за 2007 г. и 2010 г.

В съответствие с получените резултати и принос на отделните сектори в общото замърсяване ще се направи оценка на замърсяването чрез дисперсионно моделиране за замърсителите с общ принос по-голям от 1 % в общите годишни емисии:

• 
  сектор „Битово отопление” (49.710 % за 2007 г. и 57.924 % за 2010 г.);
  
• 
  сектор „Промишленост” (33.725 % за 2007 г. и 27.067 % за 2010 г.);
  
• 
  сектор ”Транспорт” (16.203 % за 2007 г. и 14.783 % за 2010 г.);
  

• 
  сектор „Промишленост” (98.173 % за 2007 г. и 98.086 % за 2010 г.);
  
• 
  сектор „Битово отопление” (1.550 % за 2007 г. и 1.662 % за 2010 г.);
  

• 
  сектор „Промишленост” (99.995 % за 2007 г. и 99.992 % за 2010 г.);
  

• 
  сектор „Промишленост” (99.971 % за 2007 г. и 99.877 % за 2010 г.);
  

• 
  сектор „Промишленост” (99.785 % за 2007 г. и 99.118 % за 2010 г.);
  

5.2. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ ДРУГИ РАЙОНИ

5.2.1. Оценка на фоновите нива

В рамките на Националната система за мониторинг на околната среда са разположени 3 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми - „Юндола”, „Витиня” и „Старо Оряхово” и една АИС за комплексен фонов мониторинг – КФС “Рожен”. Данните от тези станции могат да се използват за определяне на вероятни фонови концентрации – замърсяване, което не е предизвикано от антропогенна дейност.

Най-близко разположената до община Кърджали е АИС за комплексен фонов мониторинг - КФС „Рожен”. В КФС „Рожен” съгласно заповед на министъра на околната среда и водите (№694/09.10.2008г.) се контролират следните атмосферни замърсители и параметри:: общ суспендиран прах, фини прахови частици (ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2.5), арсен (As), кадмий (Cd), никел (Ni), полиароматни въглеводороди (ПАВ), оловни аерозоли (Pb), серен диоксид (SO₂), азотен диоксид (NO₂), азотни оксиди (NO_x), озон (O₃) и бензен (С₆Н₆). Контролират се и следните метеорологични параметри (стандартен набор): скорост и посока на вятъра, обща слънчева радиация, относителна влажност, температура на въздуха и количество валеж.

В табл. 5.2.1. са показани отчетените средни стойности за 2007 г. и 2010 г. ¹⁹ за замърсителите, които имат отношение към анализираните нива на замърсители в тази програма.

ТАБЛИЦА 5.24. Фонови нива на замърсителите - КФС „Рожен”