Комплексна програма за управление на качеството на атмосферния въздух в община кърджали за периода

ФИГУРА 5.9. РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПЛОЩНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ОТ БИТОВО ОТОПЛЕНИЕ НА ЕМИСИИ НА

ФПЧ₁₀, SO_2, Pb, Cd и As НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГР.КЪРДЖАЛИ

5.1.3. Емисии от транспорт

Транспортът има принос в замърсяването на въздуха с ФПЧ₁₀ и оловни аерозоли. Емисиите зависят най-вече от типа на превозните средства, които се използват (леки коли, тежкотоварни и автобуси), вида на използваното гориво (дизел, бензин или газ), интензивността на трафика и състоянието на пътната мрежа. Емисиите се изхвърлят неравномерно, както в рамките на денонощието, така и през дните от седмицата и сезоните, като се отчитат върхови стойности в началото и края на работния ден и през зимния сезон.

За целите на анализа и моделирането транспортните отсечки могат да се разделят на два вида - с интензивен и със слаб трафик. Това разграничение е направено в съответствие с изискванията на модела за оценка на емисиите от транспорта в атмосферния въздух и на тази база се използват два подхода: моделиране на базата на линейни източници на транспорта и моделиране на базата на площни източници на транспорта.

При първия подход се определят годишните емисии на базата на генерираните емисии по основни пътни артерии на града, разпределени аналитично по видове на база на структурата на транспортния състав в града/общината.

При втория подход емисиите се определят на базата на средно отчетени стойности (брой регистрирани автомобили и среден пробег за ден и/или година) за отделните квартали на града, определени като площни източници

За определяне на емисиите от сектор транспорт на базата на линейни източници е възприета следната последователност на действия при изчисленията:

1. Избират се натоварени пътни отсечки в гр. Кърджали.

2. Използват се данните за броя на преминалите автомобили през тези отсечки за 2007 година и 2010 година.

3. Определя се броя на преминалите автомобили през всяка пътна отсечка по типове на базата на информация за общия брой регистрирани автомобили на територията на общината.

4. На базата на емисионни фактори за всеки тип автомобил се определят емисиите за всяка от избраните пътни отсечки.

5. Получените данни за емисиите се използват за задаване на параметрите на линейните източници на транспорта при моделирането.

В табл. 5.13. са представени данните, предоставени от община Кърджали за пътните отсечки с интензивен трафик на територията на град Кърджали и броя на преминалите автомобили по тези отсечки през 2007 г. и 2010 г.

ТАБЛИЦА 5.13. Измерен трафик през избраните пътни отсечки в гр.Кърджали за 2007 г. и 2010 г.
	Ул./бул.	Широчина на пътното платно [м]	Дължина на отсечката [м]	Брой на преминалите автомобили
				2007 г.	2010 г.
1.	бул. „Беломорски” №53	10	1210	27 480	28 368
2.	бул. „ Беломорски”	10	1210	30 456	30 192
3.	бул. „България” № 71	12	800	23 136	23 304
4.	бул. „България”	12	350	11 160	10 968
5.	бул. „Христо Ботев”	10	2410	19 056	18 672
6.	ул. „Първи май”	9	1000	27 000	26 640
7.	кв.„Веселчане”, ул.„Осми март”	9	700	21 600	16 800
8.	бул. „България” № 2б	12	400	12 048	11 952
9.	ул. „Хвойна”	5	145	432	312
10.	ул. „Бузлуджа”	5	105	600	456
11.	ул. „Мадара”	5	80	696	744
12.	ул. „Добрич” № 44	6	200	624	384
13.	ул. „ Пирин”	5	80	576	456

В Таблица 5.14. е даден броят по видове (категории) на регистрираните автомобили в община Кърджали през 2011 г.

където Ei,j [g] е емисията на замърсител i от категория моторно превозно средство (МПС) j, FCj е консумацията на гориво от категория МПС j [kg гориво] и EFi,j е емисионният фактор за замърсител i от категория МПС j за единица използвано гориво [g/kg гориво].