Комплексна програма за управление на качеството на атмосферния въздух в община кърджали за периода

6.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ЕМИСИИ И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ КАВ

Изследваната област, в която практически са разположени всички основни източници на замърсяване е показана на фиг. 6.1.

Табл. 6.1. Надморска височина на точките от избраната рецепторна мрежа - 21 х 26 със стъпка 280 м ²⁰

ФИГУРА 6.2. ПУНКТ ЗА МОНИТОРИНГ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ

Избраният начин за оценка на адекватността на извършеното моделиране е чрез съпоставка на резултатите от моделирането с данните от измерванията на КАВ - АИС „Студен кладенец”. При представянето на резултати от моделирането за рецепторната точка, чрез което е оценен приносът на отделните източници към нивата на замърсяване със съответния замърсител е посочена съответната неопределеност (в %) на извършената оценка. Съпоставката на средногодишните концентрации за 2007 г. и 2010 г. е представена в края на всяко от приложенията за изследваните замърсители (от 14.4.1. до 14.4.5.), като за периода е добавяна фоновата концентрация за съответната година:

- За ФПЧ₁₀ - фиг.14.4.1.41. в Приложение 14.4.1.

- За SO₂ - фиг.14.4.2.35. в Приложение 14.4.2._.

- За Pb - фиг.14.4.3.19. в Приложение 14.4.3.

- За Cd - фиг.14.4.4.19.в Приложение 14.4.4.

- За As - фиг.14.4.5.19. в Приложение 14.4.5.

Целта на тази част е верифицирането на резултатите от моделирането с реално измерените стойности от пункта АИС „Студен кладенец”, като допустимата неопределеност на моделирането е до 50% за средногодишни концентрация²¹. Съпоставката на резултатите е направена за годините 2007 и 2010, с което верификацията е извършена съгласно изискването.

За по-добро онагледяване на приноса на отделните сектори/източници получените стойности (относителните дялове за отделните източници - в %) поотделно за 2007 г. и 2010 г. са представени чрез цветни кръгови диаграми, като диаграмите показват и приноса на фоновото ниво.

ФИГУРА 6.3. ПРИНОС НА ОТДЕЛНИТЕ ГРУПИ ИЗТОЧНИЦИ КЪМ СГК НА ФПЧ₁₀, ЗА 2007 Г.

Анализът на получените резултати от моделирането показва, че качеството на атмосферния въздух в община Кърджали се характеризира с превишения на стандартите за КАВ по отношение на фини прахови частици ФПЧ₁₀, серен диоксид /SO₂/, олово и кадмий като превишения на съответните норми се отчитат през 2007 г. и през 2010 г. С много голям принос за измерениете концентрации на ФПЧ_{10 с} са стойностите на фоновото ниво – 10.37 µg/m³ през 2007 г. и 16.10 µg/m³ през 2010 г.

6.1.3.1. Основните източниците на замърсяване с ФПЧ₁₀ са:

Битовото горене за отопление.

Изгарят се големи количества въглища и дърва, като последните имат значителен принос в замърсяването на въздуха с фини прахови частици ФПЧ₁₀. Освен това, при битово горене праховите частици се емитират на малка височина, което определя по- високи стойности на концентрациите им в приземния слой на атмосферата.

С главна роля по отношение на приноса на този сектор са основните промишлени предприятия на територията на общината - “ОЦК” АД; „S&B Индъстриъл Минералс” АД и “Монек - юг”АД .

Основните причини за това замърсяване са свързани с:

- Интензивният трафик, обуславя значителни емисии на ФПЧ₁₀ при работата на двигателите с вътрешно горене;

- Задръстванията при повишен трафик, обуславят повишени емисии на ФПЧ₁₀ от работата на двигателите на празен ход, износването на гуми, асфалтова настилка и фрикционен материал на автомобилните спирачки.

- Натрупаните на пътното платно пясък, пръст, соли и др. са източници на фини прахови частици. Дори при отсъствие на вятър, това води до замърсяване на въздуха поради турбулизация на приземния въздушен слой от движението на автомобилите. Замърсяването на линейната инфраструктура се дължи на  дейностите по зимното поддържане;  непочистени автомобилни гуми на превозни средства, използвани при строителни и изкопни работи; МПС, които се паркират извън предназначените за целта места; площи покрай улици и булеварди, предвидени за озеленяване или за тротоари, но нереализирани като такива, което води до свличане на земни маси на пътното платно.

- Лошото състояние на пътната настилка (наличието на дупки) води до последващо интензивно износване (изронване) на асфалтовия пласт.

- Вторично замърсяване поради нередовно миене на уличната мрежа;

- Почистването на обществените места и осигуряване на подходяща техника за качествено почистване.

6.1.3.2. Замърсяване със серен диоксид:

С най-голяма роля по отношение на общите количества на емитираните в атмосферата серни оксиди са промишлените източници, като с основен принос е ”ОЦК”АД и в много по-малка степен битовото отопление. Прави впечатление факта, че макар и с много малък относителен дял в годишните емисии (около 1.5%), приносът на замърсяването от сектор Битово отопление е в рамките на 9%. Това се обяснява със спецификата на съответните източници на емисии.

6.1.3.3. Замърсяване с Pb, Cd и As

С главна роля по отношение на общите количества на емитираните в атмосферата са промишлените източници, като на практика единствен източник на това замърсяване е ”ОЦК”АД. При моделирането за олово, кадмий и арсен са използвани точкови източници на територията на комбината.

.

6.2. ОПИСАНИЕ НА ФАКТОРИТЕ, ПРИЧИНА ЗА НАРУШЕНОТО КАВ.

По данни от НИМХ (станция Кърджали) преобладаващата честота на ветровете е по посока север (32,4 %) и юг (21,5 %), което определя района с характерна двупосочна роза на ветровете (фиг. 2.8). Тихото време (скорост на вятъра под 1 m/sec) е с висок относителен дял в годината – средно 58,7 % от дните в годината. Тихото време преобладава през зимните месеци (63-66 %), когато могат да се очакват и инверсионни състояния на атмосферата с мъгли.

По налични данни районът се характеризира с 20,3 дни средно в годината (около 5,5 %), за които се наблюдават инверсии с височина достигаща максимално до 200 м. От друга страна котловинният релеф на района и високият процент на дни с тихо време (58,7 %) са предпоставка за термични инверсии.

Анализът на метеорологичните фактори показва, че през четири от месеците на отоплителния сезон (октомври, ноември, декември и януари) потенциала на замърсяване е средно висок. Такива условия са неблагоприятни за разсейването на замърсителите, пречат на естествените способности на атмосферата за самоочистване. и през този период могат да се очакват проблеми с КАВ.

За моделиране картината на състоянието на замърсеността на въздуха е използван AERMOD дифузионен модел, който се разпространява от Американската агенция за защита на околната среда (EPA). Това е стационарен Гаусов струен модел, който пресмята концентрацията от емисиите на три основни типа източници: точкови, обемни и площни. Входните метеорологични параметри са файлове, предварително подготвени с препроцесор AERMET PRO, който позволява да се вземат предвид промените в поведението на облака със замърсители във височина.

Метеорологичните файлове съдържат и почасовите записи на скоростта на вятъра и неговата посока, облачност и температура.