Компютърни мрежи
Символно-ориентирани и бит-ориентирани канални протоколи
Изтегляне 1.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- входен потребителски поток -> ... 11111111 ... = ... 11111(0)111 ... след обработката за прозрачност
4.2.Символно-ориентирани и бит-ориентирани канални протоколиВ зависимост от вътрешната организация на формата на каналния кадър са известни две базови схеми: символно-ориентирана структура на кадъра и бит-ориентирана структура на кадъра. Символно-ориентираният метод за предаване е типичен за обмен на блокове от символи, например като ASCII – файлове. При този механизъм на обмен традиционната за асинхронното предаване битова синхронизация (стартов и стоп-бит) е заменена със символно-ориентирана синхронизация. Използват се синхронизиращи символи (synchronous idle/ SYN-characters), предхождащи блока символно структурирана потребителска информация. Групата управляващи символи се прилагат освен за целите на битовата синхронизацията, така и за целите на символната синхронизация. Схемата за синхронизация е представена на фиг.4.4 
----- SYN SYN STX 
ETX ---- а).
    
б).
в). На фиг.4.4а е представена схемата за кадрова синхронизация[]. Потребителската информация е пакетирана между управляващите символи STX-ETX. Приемането на символите за синхронизация – SYN привежда логиката на приемника в състояние на очакване на начало на блока потребителска информация (hunt mode) – фиг.4.4в. Когато приемника премине в hunt mode, започва интерпретирането на входния битов поток в “прозорец” с размер 8 бита, като всеки нов бит формира нов “прозорец”. Когато съдържанието на “прозореца” се идентифицира с SYN-символа, в приемната логика се отваря нов”прозорец” за идентификация на пореден SYN. По същата схема за битова синхронизация се разпознават и останалите управляващи символи. На фиг.4.4в е представено разрешаването на един от базовите проблеми при символно-ориентираните канални протоколи – проблема за кодопрозрачността. Ако блока потребителска информация съдържа управляващи за протокола символи, как протоколната логика ще интерпретира тези символи. Въвежда се механизъм за разрешаване на кодопрозрачността с използването на управляващ символ DLE (Data Link Escape). Ако в потребителския блок присъства , например управляващ символ – STX, то преди да се запише в “тялото” на кадъра потребителския блок се обработва за кодопрозрачност. Потребителският STX символ се преобразува до поредица два символа DLE,STX. По този начин потребителският STX не се интерпретира като управляващ символ – фиг. 4.4в.
а).
б).
в). Фиг.4.5 (фиг.3.13) Схемата, представена на фиг. 4.5а. се използва преимуществено с при съединения от тип “точка-точка”. Началото и края на кадъра се маркира от една и съща уникална 8-битова поредица 01111110, наречена “флаг”. Потребителската информация е “пакетирана” между стартовия и началния 8-битов флаг. И при тази схема се поставя въпроса за кодопрозрачността. Допустимо е в изходния потребителски блок да присъства битова последователност еквивалентна на уникалния 8-битов флаг. За разрешаване на този проблем се използва техника с добавяне на “служебна нула”. Входният потребителски битов поток се обработва с добавяне на “служебни нули”, като се допускат не повече от пет поредни единици в потребителския блок, например: входен потребителски поток -> ...11111111... = ... 11111(0)111...<-след обработката за прозрачност При извличането на потребителската информация от бит-ориентирания канален кадър се редуцира “служебната нула” и се възстановява оригиналния потребителски битов порок информация. Схемата, представена на фиг.4.5б. се използва при локалните мрежови конфигурации (виж.т.4.6.). Усложнената структура на кадъра се обяснява с необходимостта от въвеждане на допълнителна управляваща информация с цел адресиране, управление на потока кадри, както и информация за дължината на кадъра. Този базов модела се развива и конкретизира от приложните протоколи на канално ниво, използвани в локалните мрежи. Специфичните методи за достъп се “отразяват” и върху структурата на каналния кадър. Друга базова схема, прилагана при локалните мрежи е представена на фиг.4.5в. при тази схема началото и края на кадъра се отбелязва с нестандартна битова последователност – извън битово кодиране (bit-encoding violation). На фиг.4.5в е развит вариант на манчестърско кодиране с въвеждането на две взаимно инверсни извън битови кодови състояния – J и K. Отново, както и при другите схеми приемникът разпознава началото и края на кадъра, като проверява приемания битов поток бит по бит с цел разпознаване на последователността за начало – JK0JK000 и последователността за край на кадъра – JK1JK111. Тъй като символите J и К не са част от потребителското съобщение при този схема не се предвиждат средства за управление на кодопрозрачността.
Каталог: docs -> Bachelor -> IV%20Kurs -> Sem%20VII Sem%20VII -> Модул tcp/ip компютърни комуникации Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 1 Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 11 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 11 Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "интернет технологии" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии" Sem%20VII -> Модул Frame Relay Компютърни комуникации Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 6 Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 9 Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "мрежово програмиране" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии" Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|