Функционалните характеристики описват предназначението на съединителните вериги на интерфейсите на физическо ниво. Според функционалното си преназначение съединителните вериги (линии) се разделят на няколко основни групи:
-
Вериги за данни–използват се за пренос на кодиран битов поток, между обектите от физическото ниво. могат да бъдат за предаване , приемане или приемо-предавателни.
Една физическа среда се превръща в линия за данни, ако тази физическа среда на базата на свързано с нея крайно комуникационно оборудване се използва за предаване на информация. В зависимост от механизма за организация на информационния обмен между обектите на физическо ниво веригите за данни се разделят на:
Simplex(симплекс) –предаването на данни е организирано еднопосочно от предавателния към приемния обект на физическо ниво;
Half Duplex(полудуплекс) –предаването на данни е организирано еднопосочно от предавателния към приемния обект за определен за ограничен интервал от време, след изтичането на този интервал, се сменя посоката на информационния обмен между обектите;
Full duplex(пълен дуплекс) –предаването на данни е организирано двупосочно между обектите на физическо ниво;
-
Вериги за синхронизация–използват се за пренос на импулсни поредици, за целите на определяне на моментите на валидност на данните на физическото съединение;
-
Вериги за управление-използват се комуникация между обектите на физическо ниво с цел установяване поддържане и разпадане на физическото съединение управление на потока данни на физическо ниво и управление на процесите по възстановяване на физическото съединение от откази;
-
Вериги за състояние-използват се за определяне на текущото състояние на обект от физическо ниво по отношение на физическото съединение, в което участва
-
Вериги за заземяване и симетриране –използват се за целите на изравняване на потенциалните нива, “отвеждане” на паразитни потенциали и съгласуване на параметрите на линиите и крайното комуникационно обобрудване.
По отношение на буферирането сигналните вериги се разделят:
-
Сигнални вериги с буфери с “три” състояния – при този тип буфериране се осигурява надеждна защита от претоварване на буферите и “изолиране” на неактивните физически обекти (високо импедансното състояние на буферите);
-
Сигнални вериги с буфери тип “отворен колектор” – при този тип буфериране сигналните вериги образуват многоточково физическо съединение от тип жично “И”.
Функционалните характеристики дават информация за всяка от веригите от конкретен интерфейс на физическо ниво и са изходна база за описанието на последователността от действия и състояния, свързани с осигуряването на достоверен информационен пренос на физическо ниво.
3.4.Процедурни характеристики.
Процедурните на интерфейсите на физическо характеризират последователността от действия, правила и процедури по установяването, поддържането и разпадането на физическото съединение. Формата за представяне на процедурните характеристики на физическо ниво е различна и се определя от конкретния физически интерфейс. Често използваните форми са времедиаграми , графове на състояния, блок схеми на процедурите и др.
Едно примерно описание на процедурните характеристики на интерфейса EIA-232D е представено на фиг.3.6.(2.23) Разгледани са фазите начално установяване, предаване на данни, управление на потока данни и завършване (разпадане) на физическото съединение.
Фиг.3.6.
Представеното на фиг.3.6. физическо съединение е реализирано между два терминала/персонални компютъра (в терминологията на компютърните мрежи този тип обекти се определят с понятието – DTE – Data Terminal Equipment) с участието на специализирано крайно комуникационно оборудване – модеми (DCE – Data Communication Equipment) и преносна среда – телефонната мрежа за масово обслужване.
Процедурата за обмен започва по инициатива на едно от DTE-та, в резултат на заявка за съединение от приложен процес. DTE установява в активно състояние линията DTR към локалния. Готовността на локалното DCE се представя, чрез установяване на линията DSR в активно състояние. Локалният модем избира номера на отдалечения модем. Отдалеченият модел “информира” отдалеченото DTE за заявката за съединение с установяване в активно състояние на линията RI(Ring Indicator). Отдалеченото DTE потвърждава съединението с активност по RTS(Request To Send). Основавайки се на тази активност отдалеченото DCE генерира “носеща” по телефонната линия. Появата на “носеща” води до активиране на локалния DEC – линия CD (Carrier Detected). Паралелно с този процес отдалеченото DCE след изработването на “носещата” информира отдалеченото DTE за готовността за предаване – CTS (Clear To Send). Данните от отдалеченото DTE по линията TxD се предават към отдалеченото DCE, модулират се и се изпращат по телефонната линия. Демодулират се в локалното DCE и по линията RxD се достигат до локалното DTE. Когато предаването на приложното съобщение от отдалеченото DTE , се приемат от локалното DTE. Отдалеченото DTE установява линията RTS в неактивно ниво. В резултат на това отпада “носещата”, генерирана от отдалеченото DCE. Отпадането на “носещата”, води до неактивно състояние на линията CD, изработено от локалното DCE. Локалното DTE установява в активно състояние линията RTS – това е условие за промяна на посоката на обмен на информация от локалното DTE към отдалеченото DTE. Локалният модем изработва “носеща” и процедурата по обмена на информация се повтаря. Когато обема на приложните съобщения и в двете посоки е предаден достоверно се инициализира фазата на разпадане на съединението. Отпадат носещите и в двете посоки. Локалното и отдалеченото DCE деактивират линиите CD. И локалното и отдалеченото DTE установяват в неактивно състояние линиите RTS. Модемите потвърждават разпадането с неактивно състояние по CTS. DTE-тата деактивират съединението с прилежащите си DCE-та с неактивно състояние по линиите DTR и потвърждение на закриването на съединението - неактивно ниво по DSR, изработено от локалното DCE.
Схематичното представяне на процедурната характеристика по интерфейс EIA 232D е пример за необходимия обем информация, който определя функционалността на процедурните характеристики като обект на стандартизация на физическо ниво.
Сподели с приятели: |