бод/сек. – честотата на физическия сигнал, чрез който се кодират
3 bit битовете
Според метода на предаване на сигнал:
Без модулация – след подходящо кодиране сигналът се предава директно в канала в първичния му вид, заемайки целия честотен спектър на съобщителния канал (BASEBAND – т.е предаване в основния спектър на съобщителния канал ). Но може да се предава само един сигнал в даден момент.
С модул – основният сигнал променя определени параметри друг синусоидален сигнал, наречен носещ и информацията се носи в промяната на този параметър. Сигналът заема само част от целия честотен спектър на канала и това позволява съобщителния канал да се раздели на подканали (BROADBAND).
Според типа на сигнала и използваната съобщителна среда:
Метални проводници – типът на сигнала е електрически, който може да бъде кодиран по ток или напрежение:
възможност за извършване на динамична реконфигурация на мрежата
Недостатъци:
съобщителната среда е с повишен шум и се изисква специален метод за достоверно приемане на информацията
съществува реална възможност за подслушване и трябва да се взимат мерки за кодиране
Оптични кабели (сигналът е светлина) – имат добри честотни свойства, но се разпространяват еднопосочно само в диелектрици. Изградени са чрез пълно вътрешно отражение:
Според физическия канал за връзка и начало на обмен на информацията:
Без комутация на канала – връзката е постоянна. Недостатък е, че може да се използва много
н еефективно.
С комутация – между работните станции не съществува постоянно изграден канал.
С1 е свързан към К1->К2 с връзка от 1 тип.
Наборът от комуникатори образува комутационна
среда.
С1 заявява връзка за изграждане на комуникационно трасе. Ако част от пътя е зает,
обменът не може да започне. Целият път (от край до край) е зает от обмена на данни. Данните се получават в реда, в който се изпращат.
К омутация на съобщенията
М ежду комутаторите има изградени предварително определени трасета. Обменяните данни формират поток, наречен съобщение. Съобщението се изпраща от С1 изцяло и коректно (има средства за служебна информация) в К4, К4 трябва да го насочи към К1, К6 или К7 (който от тях не е зает). Бързината зависи от броя възли, през които преминава съобщението. Пътят се установява на последователни трасета r1…r5. Всяко предходно трасе се освобождава след предаването на данните и може да се използва за други съобщения. Трасето не съдържа през цялото време пратката, комутаторите се освобождават. Но времето зависи от броя комутатори.
Комутация на пакети – големите съобщения се разделят на пакети (защото може да има грешка и тогава се започва отново, а така само пакета, където е грешката). Пакетите се движат по различни пътища, могат да се получат непоследователно по реда на пускането. Когато пристигнат всички пакети, тогава започват да се обработват:
Проблеми – на какви пакети да се разделят: на малки – трябва да се предават с повече служебна информация; големи – по-малки служебни данни, но при грешка отново се изпраща повече информация:
всички съобщения се разделят на пакети.
номерът на всеки пакет показва реда му в общото съобщение.
всеки пакет се счита за независим (отделен) съобщение (от гледна точка на съобщителната среда).
само приети пакети се потвърждават.
в приемника пакетите се пренареждат съгласно номерата определени от предавателя.
Топологии на компютърни мрежи
Определение - обща схема на взаимно разположение на компютрите и линиите за връзка между тях.
Топология тип звезда – целият трафик минава през ЦВ (централен възел).
П редимства:
лесно се включва или изключва компютърът.
от работата на даден компютър не зависи работата на цялата мрежа:
връзките са от типа “точка - точка”.
Недостатъци:
централният възел е слабо място по надеждност и др.
увеличаване на дължината на съобщителната среда.
Кръгова топология (идеологията е създадена от IBM) – съобщенията се обменят през всички компютри. Изгражда се с оптични кабели (еднопосочно предаване).
Предимства:
л есно се включват нови компютри.
лесно се откриват повреди в съобщителната среда.
Възможност за използване на оптичен кабел.
Недостатък:
при повреда в един от компютрите мрежата губи работоспособността си (поставя се реле на всеки един от компютрите, което се превключва, когато компютърът изключи или се прави резервен кръг, който работи в посока обратна на посоката на основния).
Обща шина (идеология на Xerox) – всеки компютър е свързан с общ кабел (ел. кабел). Ако някой компютър реши да извърши мрежова операция, трябва да подслушва дали линията е свободна – само един компютър може да ползва линията в даден момент от времето. Но има вероятност да възникне конфликт – два компютъра едновременно да започнат да ползват линията. Затова се въвежда карантина – времеви интервали с различна дължина за различните компютри. Разделението на интервали става така:
О старял метод – всички компютри имат уникални адреси. При конфликт, адреса се умножава по число (коефициент) и се получава интервала, но проблемът е, че компютърът с най-голям номер чака винаги най-много.
Генератор на случайни числа – в момент на конфликт всеки компютър изтегля число. Може да се получат еднакви числа и тогава пак теглят.
Предимства:
компютрите се включват пасивно към съобщителната среда.
лесно се добавят или изваждат компютри.
състоянието на отделните компютри не влияе на общата работа на мрежата.
Недостатъци:
невъзможност да се използва оптичен кабел, което определя ниска скорост на предаване (радиосигнал или ел. кабел).
Трудно се откриват повреди в съобщителната среда – мрежата се разделя на отделни мрежи и се прави логаритмично търсене.
Хиперкуб – всички компютри са свързани с всички останали.
Предимства:
в исока степен на надеждност.
компютрите обменят директно данни.
ако някоя от управляващите връзки се повреди, тогава може да се ползва авариен маршрут.
Недостатъци:
увеличен разход на съобщителната среда.
ограничено приложение (при радиомрежи).
Смесени топологии – изпълняват се традиционно. Критерии:
Звезда – обща шина
Топология на основата на кръг – създава се базова мрежа на основата на кръгова – изключително високоскоростна мрежа. Около нея се включва друга мрежа (BACKBONE).