Конкурс „орфеево изворче

На 31октомври 2010 г. в гр. Хисар се състоя тържествено честване на 15 годишнината от основаването на НМФС „Орфеево изворче” и 10 години провеждане на Националния Детски фолклорен конкерс „Орфеево изворче”.

Тази сериозна годишнина на ползотворна творческа работа „на ползу роду” бе отбелязана в навечерието на празника на Народните Будители – денят, в който българският народ изказва своето признание и преклонение пред духовния подвиг на знайни и незнайни родолюбци, благодарение на които българският род не се е загубил през вековете на страдания и жестоки изпитания. Не само е оцелял при многобройните опити за неговото унищожение, но е спасил духовните си богатства и високия си дух, изминал е чутовен път на развитие и е извел българското име от робския мрак до световната слава и безкрайността на космическите пространства. Осъществил е на дело латинската поговорка Per aspera ad astra – през трудностите към звездите.

Поставени в условията на пълно унищожаване на материалните си постижения – държавност, градове, културни и религиозни ценности, книги и историческа памет, българите съумяват да опазят езика си, песните и танците, приказките и обичаите, в които е излят и съхранен живият български дух. И истински съвременни будители са тези, които не само запазват фолклорното ни богатство, но и се стремят да го предадат на потомците. Тази благородна мисия е събрала преди петнайсет години 40 ентусиасти, учители по музика – носители на фолклора, по инициатива на секретаря на съюза Атанас Колев в с. Старцево общ. Златоград , които решават да сложат началото на Национален Музикално - Фолклорен Съюз. Негов кръстник става поетът на Родопа Никола Гигов и го нарича с поетичното име „Орфеево изворче”. Нали на Орфей принадлежи фразата: „Душата на детето се извайва с ангелския език – музиката”.

Днес НМФС обхваща около 200 учители по музика, носители на фолклора от цялата страна.

„ Ние сме обединени от идеята за приобщаване на децата и младите към ценностите на българския фолклор, за да се съхрани българщината и националната ни идентичност. Ние сме убедени, че българският фолклор е духовния мост между поколенията, че фолклорът е нашия генетичен Код, нашето национално “Аз”.

15 год. ние развиваме богата и разностранна дейност по посока изява на даровити деца в областта на народното-изпълнителско изкуство, участия във регионални фолклорни детски празници, национални конкурси, издаване на сборници, учебни помагала, СД, аудио и видео касети от различните фолклорни региони на страната и др. Богата и изпълнена със съдържание е визитната ни картичка.” – каза в своя доклад Дочка Къшева, председател на Съюза.

Най-представителната дейност на Съюза е провеждането на ежегодния Национален Детски Фолклорен Конкурс „Орфеево изворче” в Стара Загора, който тази година имаше своето 10-то юбилейно издание.

„ Конкурсът „Орфеево изворче” е една творческа лаборатория и ковачница на Орфееви таланти. Десет години на този фолклорен форум са се изявили десетки хиляди деца – певци, инструменталисти и танцьори. Юбилейното Х-то издание на конкурса”Орфеево изворче” се отбеляза с Дефиле на колективите, водени от децата носещи плакати, с които в годините са били лица на конкурса, а в концертната зала на Драматичния театър започна голям тържествен концерт, посветен на юбилея. В него взеха участие индивидуални изпълнители - певци и инструменталисти, групи за автентичен фолклор и камерни танцови състави, които са били лауреати още от първото издание на конкурса, в далечната 2001г.” – беше отбелязано в доклада.

Беше изнесена също информация за богатата дейност на НМФС през тези 15 години. Това са:

8 регионални детски фолклорни празника “Орфеево изворче”

10 национални детски фолклорни конкурса “Орфеево изворче”

7 годишни сбирки на уникалната по рода си у нас Родопска Орфеева школа с учител – поета на Орфеевата Родопа планина, кръстника и духовния ни учител Н.Гигов.

10 лагера – творческа почивка на море в Атия Бургаско база Търговище, а от 2004/05 г. по две смени с почиващи над 100 деца от всички краища на България,

Десетки участия в телевизионни и радиопредавания.

Тази година, след провеждането на Конкурса „Орфеево изворче”, различни фолклорни състави и индивидуални изпълнители с ръководители от НМФС взеха участие и в няколко представителни форума. Това са:

Участие в концертна програма на 13 май на Втория международен конгрес по нанотехнологии с р-л Живко Желев.

На 20 май участие в юбилейното честване на ОУ ”Братство” с. Звонци западните покрайнини, Р. Сърбия с ФГ от СОУ”Л.Каравелов” гр.Пловдив с р-ли Мария и Георги Найденови.

На 01,02 и 03 август участие във фестивала „Мостове на Балканите” в Приеполе Р. Сърбия с МФА „Разметаница” ч-ще „Просвета” гр.Бобов дол с р-ли Димана и Боян Боянови и братя Седефчови.

„ В днешното трудно и бездуховно време, ние всички се опитваме с нашия девиз ”Да надвием Ада с музика”, с народните песни, танци и свирни, които са като бисери в народната ни съкровищница, които се пеят и играят от българските талантливи Орфейчета, да ЗАПАЗИМ БЪЛГАРЩИНАТА, националната си ИДЕНТИЧНОСТ, жилави българските РОДОВИ КОРЕНИ и свежа РОДОВАТА НИ ПАМЕТ! - така завърши доклада си Дочка Къшева.

Тя изказа благодарности към всички, които са допринесли за богатата родолюбива дейност на НМФС „Орфеево изворче” и са го подкрепяли през годините - към неговия кръстник и учител на Родопската Орфеева Школа, поета Никола Гигов, към професионалното и обективно в оценките си жури от АМТИИ гр.Пловдив и от страната с председател проф. д-р Пламен Арабов, който е предан и всеотдаен към всички дейности на НМФС ”Орфеево изворче”, към съорганизаторите на конкурса в лицето на МОН, МК и МТСП гр. София, АМТИИ гр. Пловдив, Държавна Опера- Стара Загора, Двореца на децата гр. София. Особена благодарност бе изказана към кмета на гр. Стара Загора, под патронажа на който се проведоха последните три издания на конкурса, към спонсорите и летописците на конкурса.

Последва тържествена част, в която Никола Гигов и Елена Хайтова представиха новите си книги, а след това певческа група от Пловдивската Духовна Семинария и Фолклорна група от СОУ „Любен Каравелов” , многократни лауреати и носители на голямата награда от конкурса „Орфеево изворче” изнесоха поздравителен концерт.

Представяйки последната десета книга от цикъла за Орфей, „Орфей – зора за бъдното”, Никола Гигов, признат за най-големия изследовател на Орфей и орфизма в света, носител на множество национални и световни награди, обобщи търсенията и откритията си, направени през 50-те години изследвания на личността на Орфей и отломките от неговите стихове, както и сведения за него, оцелели през хилядолетията.

„Исках от древните жарави да запаля Орфеевия огън” – каза той. И продължи проникновено и поетично да говори за най-великия музикант и поет, оплодил с божествения си творчески дух цялата западна култура, тракийския жрец и мъдрец, погубен от силите на мрака, но останал жив в паметта на потомците, пророчески изрекъл „дори и моят гроб ще пее”. Запленен от крилатите слова на Орфей, от вълшебната му музика, достигнала до нас в пентатониката на родопските песни, от неувяхващата легенда за Орфей и любимата му Евридика, Никола Гигов върна на човечеството живия Орфей, изведе го от митовете и легендите, възкреси паметта за него, даде на България знанието за „златното чедо на Тракия”, за да ни покаже, че ние сме негови потомци и носим Орфеевия гений. Затова е толкова голямо и магично песенното богатство на България – 300 000 записани песни, славееви гласове, невероятно разнообразие, изключителен психологизъм. Българска родопска песен лети към звездите, носи Орфеевия глас в Космоса. Малка България покорява света с песните и дарбите си, българският език е обявен за свещен, а българите св. Кирил и Методий, създатели и разпространители на българската азбука, станаха покровители на Европа. Защото са истинни и живи Орфеевите слова: „Светът се покорява с лира, а не с меч”, защото неговите слова са като мълния, която запалва духа. И се изпълни мечтата на Орфей – „със златна колесница към бъдещето ще летя” – най-сетне той влезе в българските учебници, за да научат българчетата чии потомци са, чий огън носят в сърцата, чии песни пеят. За да се върне достойнството на България – малка, но титан в духа. За да се изчисти името на предците ни – древните велики траки – от определенията варвари и безписмени. Защото много са древногръцките автори, и сред тях известният на цял свят мъдрец Платон, които свидетелстват, че е имало многобройни Орфееви писмена. И се извисява в Родопа връх Джиневра, наречен от Леонардо да Винчи на името на красавицата, влюбена в легендарния Орфей. А „Орфеево изворче” с песните на децата е като феникс птица, която отваря пространството за бъдещето.

Елена Хайтова представи своята книга „Бродерия от мълнии”, съдържаща есета, очерци и разкази за известни и неизвестни българи, развълнували сърцето и въображението й. С присъщия си патос тя разказа за някои от героите си – авторът на химна „Мила Родино”, поетът Цветан Радославов от Свищов и неговата дъщеря Стефания, музикантка и поетеса, за родопчанката с най-дългата коса, за майка си Мария Пиндева, за Николай Хайтов, и накрая рецитира стихове на Никола Гигов, посветени на Паисий Хилендарски, „събирач на стари главни в пепелището родно”.

С много цветя, поздравителни адреси и подаръци бяха чествани и юбилейните годишнини на Дочка Къшева и Снежана Колева.

Дочка Къшева е Фолклорист, народен изпълнител, поетеса, композитор, диригент и преподавател. Завършила Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив със специалност фолклор и музикална педагогика, от 1979 г. тя е преподавател и главен асистент в Тракийския Университет в Стара Загора. Носител е на златни медали от републиканските фолклорни фестивали и е наградена с орден „Кирил и Методий”. С невероятен ентусиазъм тя ръководи НМФС от 2005 г. и особено организирането и провеждането на Националния фолклорен фестивал „Орфеево изворче” и Родопската Орфеева Школа. Мога да кажа, че благодарение на нейната неизтощима енергия и упоритост вече десет години се извършва невероятно трудната работа по събирането на средства, координирането и провеждането на този прекрасен детски фестивал, който осиява с благотворната детска радост не само Стара Загора, но и цяла България.

Изтъкнатата варненска певица Снежана Колева е заместник-председател на НМФС „Орфеево изворче”. Тя завършва музикалното училище „Филип Кутев” в гр. Котел и АМТИИ – гр. Пловдив в класа на Стефка Кушлева. Песните на Снежана Колева в БНР са нейни „творчески рожби”. Първият запис прави в студиото на Радио Пловдив на песента „Кой е като Добрин`та майка” с академичния народен оркестър. След конкурс в БНР, Снежана Колева реализира няколко серии записи с Оркестъра за народна музика под диригенството на Добрин Панайотов, Христофор Раданов, Коста Колев, Ваня Монева. Записва с Харманлийската тройка, Мистерия на българските гласове и други формации. Поради  големия си стремеж да помага на млади и даровити деца, тя основава и собствена фондация „Български фолклор”. Фондацията работи по няколко проекта с иновационни посоки. Винаги с голямо удоволствие наблюдавам сърдечната загриженост, с която Снежана Колева като член на журито насърчава малките изпълнители на конкурса.

Празникът на НМФС „Орфеево изворче” завърши с тържествена вечеря, на която присъстваха близо 70 членове на организацията. Пяха се песни, играха се хора. Особено интересно беше представянето на певческа група, съставена от основателите на Съюза, а шопската певица на Ансамбъл Пирин, Димана Боянова, спечели аплодисментите на присъстващите с рядко изпълнявана сватбена песен „Елено чедо” с която момата се прощава с майка и баща.

Така премина честването на юбилейните годишнини на НМФС „Орфеево изворче” и Националния детски фолклорен конкурс „Орфеево изворче”. Не можем да не се преклоним пред самоотвержената работа на Дочка Къшева и нейния екип, пред упоритата работа на ръководителите на групи, състави и индивидуални изпълнители. Наблюдавала съм с каква любов и грижа се отнасят те към малките певци, танцьори и инструменталисти. Те вършат своята работа с родолюбие и безкористност, ваят душите на децата с обич и музика, подготвят достойни потомци на Орфей. Те поливат корените на нашата българска идентичност, за да разцъфти мощното дърво на българския гений. Защото единствено като съхраняваме традициите, т.е. социалните и културните константи на битието си, огънят, който носим в себе си, корените си, ние пребъдваме във Вечността.