Конкурс за Доцент по професионално направление Философия за нуждите на секция "Етически изследвания", обявен в „Държавен вестник", бр. 94 от 25. 11. 2016 г



Дата02.02.2018
Размер55.71 Kb.
СТАНОВИЩЕ
от доц. д-р Асен И. Димитров

Институт за изследване на обществата и знанието – БАН

относно

кандидатурата на гл.ас. д-р Силвия Серафимова по конкурс за Доцент по професионално направление 2.3. Философия за нуждите на секция “Етически изследвания”, обявен в „Държавен вестник”, бр. 94 от 25.11.2016 г.


Относно кандидатурата на гл.ас. д-р Силвия Серафимова:
Понастоящем д-р Силвия Серафимова е главен асистент по етика към секцията Eтически изследвания при Института за изследване на обществата и знанието (БАН). Научната биография на д-р Серафимова е впечатляваща и си струва да се отбележат някои детайли: Бакалавър Философия, СУ “Св. Климент Охридски”; Магистър Нордистика (специалност Скандинавистика), СУ „Св. Климент Охридски”. Владее отлично: старогръцки, латински език и английски език (Certificate in Advanced English-CAE) и много добре: норвежки, датски и шведски език; Доктор по етика, СУ „Св. Климент Охридски”, тема на дисертацията „Същност на моралната метафорика и нейният етически дискурс”. Провела е специализация в Университета в Осло и Акершхус (Норвегия); специализация по международната обменна програма на Норвежкия изследователски съвет (The Research Council of Norway) в университета в Берген; едногодишна специализация по международната програма „Сократ-Еразъм” в Кралство Дания (в университета в Копенхаген). През 2013 г. ѝ е присъдена престижната Награда за млади учени „Проф. Марин Дринов”, БАН. През 2014-2015 г. е Гостуващ изследовател в Helsinki Collegium for Advanced Studies (Хелзинки, Финландия) по програма EURIAS. Участвала е в десетки международни конференции, като за много от тях е печелила чуждестранни стипендии.
Оценка на публикациите на д-р Силвия Серафимова, представени за участие в конкурса:
Тематиката на конкурса е в областта на нормативната етика и sustainable development goals. Областта на научните интереси на кандидатката включва: съвременна Скандинавска етика, нормативна етика, екологическа етика, биосемиотика, екзистенциализъм, информационни технологии и социален контрол, процесуална философия.

Преобладаващата част от научните ѝ изследвания са извършени на мета-ниво, т.е. предполага се основно познаване на съдържанието на тематиката и на дискутираните произведения на водещите авторитети в тази област, като авторът се занимава преди всичко с техните предпоставки и заключения от нормативно-етически и методологически характер.

В конкурса С. Серафимова участва с три монографии, една студия и 18 статии, като тук ще е възможно да отбележа само нейните монографични изследвания.

1.      Пет ракурса на съвременната скандинавска етика. От рецепцията на Киркегоровия „страх от спонтанността” до появата на Сократ в глобалното село

Пет студии, свързани с проблемите на съвременната скандинавска етика – феноменологическата етика на К. Льогструп, философия на болката на А. Ветлесен, ролята на центъра по емпатия в Стокхолм, Исландският пантеизъм и ролята на технологиите в съвременното общество (работите на Квальой по процесуална философия, т.нар. органично и механично време, както и със заплахата от интернет технологиите за визуален контрол (Servoglobe phenomenon); Имагологии и Нокия (Е. Сааринен).

2. How Just is the War on Terror or Is There Any Hope for the Culture of Despair?

Рецепцията на Карл Шмит в Щатите и влиянието ѝ за формирането на концепцията за войната срещу тероризма като справедлива война.

3. Ethical Aspects of 20th Century Norwegian Ecophilosophies

Сравнителен анализ на проблемите, свързани с норвежките философии и норвежката екополитика през 20 век (в контекста на дебатите за опазване на околната среда и устойчивото развитие).


За социокултурните предпоставки и за социалните импликации на нордическите екологически философски концепции:
Това са дълбинни идеи, възникващи в природния ландшафт и историческия, социо-културния контекст на една уникална общност – нордическата. Ако се опрем на терминологията на К. Г. Юнг, това са сакрални образи и идеи, присъщи на уникалния нордически архетип. Те търпят уникална битийна реализация и актуализация в основните форми на скандинавския начин на живот, производство, комуникация и екзистенциална реализация на персонално и макро-социално ниво. Чак тогава те преминават в творчеството на философския елит, който впрочем изповядва същите ценности и често в крайна, екстремална форма. Едва тогава тези ценности, промислени на нивото на онтологичната етика придобиват характера на нормативни етически послания. След което, те обратно се вписват в същия социален, културен и природно-екологически контекст, който ги е произвел. Така биософията и екофсофията се пораждат от една спонтанна, традиционна, почти ритуална практика в уникална философска идеология, в устойчива нормативна аксиология и дори в актуална политическа платформа.
За вертикалното измерение на нордическия екзистенциализъм
Континенталната философия е в някакъв смисъл „хоризонтална”. Тя е приемник на перипатетическата традиция на Аристотел. Нордическите философии присвояват ново, вертикално измерение на човешката екзистенция, при което самият човек от Homo Viator се превръща в Homo Ascendis. Вертикалното измерение и културата на риска са един нов отговор на въпроса за загадката на живота и неговия смисъл. Екзисгенциалните решения на традиционната философия и религия са проектирани в имагинернни ценности като вечността и безсмъртието, което в крайна сметка придобива есхатологичен характер. За разлика от тях, във вертикалното измерение на екзистенцията е важна не безкрайната продължителност, а мигът, пределната реализация, концентрация и самоконтрол.
За биософията на Петер Запфе
Доколкото Запфе тръгва от биосемиотичната концепция на Якоб фон Юкскюл, е редно да се кажат няколко думи и за нея. Юкскюл определя Umwelt-а като перцептуалният свят, в който един организъм съществува и действа като каузален обект. Umwelt-ът е среда, свят, съставен от т.н. „носители на значение” – единствените неща, които са от интерес за биологичния вид. Запфе следва Юкскюл, подходът му е също семиотичен, но екзизстенциално-семиотичен; той преминава отвъд значението на Umwelt-а и търси неговия смисъл. Уникалните биософски разработки на Петер Запфе, които тръгват от биосемиотичния Umwelt на Юкскюл, минават през нордическата вертикалистка интерпретация за ограниченията на човешката биологична природа, отвеждаща ги до една дълбинна гещалтистка концепция за смисъла, като едновременно изконна, но и непостижима химера на човешката екзистенция. Тази трагична непостижимост на смисъла на човешкото съществуване е предпоставка за тоталната доминация на фиксациите – феномен с комплексна семиотична, психологическа и дори психиатрична природа, който придобива особено значими житейски, социокултурни, но също така и практически – социално-политически измерения.

По такъв начин, Запфе е създателят на вероятно най-задълбочената екологична философска концепция. Той, за разлика от мейнстрийма на съвременната екологическа философия, не се позовава на полезността, на значимостта и ценността на природната среда, а обосновава, че поради самата своя хетеротелна, семиотична природа човешкото съществуване е необясним, абсурден и трагичен феномен вън от лоното на своя екологически Umwelt.


За онтологическата етика
Като признавам всички причислени приносни резултати на авторката в самооценката на нейните хабилитационни трудове, като неин основен теоретичен принос виждам въвеждането и последователното развитие на концепцията за една онтологическа етика. – Етика, която преследва същата цел като тази на Спиноза, но като развива съвсем различна изследователска програма, търси и изследва генезиса, същината и актуалните проекции на етическите норми и ценности на онтологическо равнище. На някои съществени имплицитни онтологични, биосемиотични, екологически, социокултурни и аксиологически предпоставки на хабилитационните трудове на авторката се постарах тук накратко да се спра, с цел тяхното още по-пълноценно възприятие и адекватна висока оценка, и с пожелание тези предпоставки да намерят изразено присъствие и в бъдещата ѝ работа.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Като имам предвид високото философско-теоретично и езиково стилистично равнище на монографичните изследвания и приложените от авторката изследователски приноси, ще гласувам убедено в подкрепа на кандидатурата на гл.ас. д-р Силвия Серафимова по конкурс за Доцент по професионално направление 2.3. Философия за нуждите на секция „Етически изследвания”, обявен в „Държавен вестник”, бр. 94 от 25.11.2016 г.
6.04.2017 г. Подпис:

София


(Асен Димитров)




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница