Конкурсът е обявен със заповед №3 пупд 26 289/04. 11. 2015 и коригирана със заповед №3 пупд 26 321/26. 11. 2015 г

РЕЦЕНЗИЯ
от чл.-кор. проф. д.ф.н. Мария Ганчева Попова, Институт за български език към Българската академия на науките,

дом. адрес: 1113 София, ул. „Елемаг“ бл. 307, ап. 11,

тел. 0899 250 069

обявата е обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 88/ 13.11.2015 г.

на кандидатката д-р ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА,

ст. преп. в департамента „Езиково обучение“, катедра „Английски език“ на Военната академия „Георги Стойков Раковски“ – София

1.1. На настоящия конкурс д-р В. Георгиева се представя със солидно научно и научноприложно творчество, публикувано у нас и в чужбина. Също така – с огромна педагогическа дейност. Те са основание тя да бъде характеризирана като учен-изследовател и внедрител, педагог и организатор, а също така – и популяризатор.

1.2. Списъкът на трудовете й съдържа 42 заглавия – по жанр: 1 дисертация, 1 монография, 1 учебник, 1 помагало, 1 методическа разработка и 37 научни статии и доклади; по място на издаване: 7 в чужбина и 35 у нас; по научна квалификация – 8 с рецензиране или с импакт-фактор; 28 самостоятелни и 14 в съавторство.

1.3. Участие в научни или приложни проекти – 2 броя.

1.4. Научно-организационна дейност – член на редколегията на сп. „Военен журнал“; член на организационния комитет на международната научна конференция в Бърно, Чехия.

1.5. Награди – 2.

2.1. Педагогическа подготовка – специализации: 7 в чужбина и 6 у нас; обучителни семинари: – 17: 4 в чужбина и 13 у нас.

2. 
   Педагогическа дейност.
   

• 
  Важен принос е начинът за структуриране и степенуване на упражненията, който позволява усвояването на военната терминология от всички обучаеми без разлика в равнището на тяхната подготовка по общ английски език.
  
• 
  Въз основа на предварителен анализ на реални ситуации (вж. в теоретичните трудове на кандидатката) и използване на автентични текстове се предлагат нови подходи със съответни техники за овладяване на военната терминология.
  
• 
  В състава на урочната единица е въведена новата рубрика „For your information“, където чрез подбрани текстове са дадени термините на български и английски език. (Вж. 2.1.)
  

2.2.3. Преподава специализиран английски език от 1999 г. във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и от 2010 – във ВА „Г. С. Раковски“ (с пълна учебна натовареност – 600 часа).

2.2.4. Като гост-преподавател провежда Курс по терминология със студенти от магистърска програма и за преподаватели в Ереванския университет (Армения).

2.3. Ефективност – по учебника й са разработени учебни програми за магистърска специалност във ВА „Г. С. Раковски“.

Трудовете на д-р В. Георгиева са с широк обхват и разнообразна тематика, теоретична дълбочина и емпирична наситеност. Но това, което трябва особено да се подчертае, е тяхната ярка актуалност и изключително силна практическа насоченост.

Монографията е посветена на тема, която се отличава с научна и обществено-политическа актуалност, тъй като военният английски език, по-специално терминологията на НАТО при употребата й от българските военни, не е била предмет на цялостен анализ. А същевременно нейната стандартизация е от особена значимост и без алтернатива за успешната комуникация чрез един общ език.

Тя представлява многостранна характеристика на военния английски език (със специално внимание към натовския му вариант), при което акцентът се поставя върху терминологията.

Целите на изследването са, като се разкрият особеностите на военния английски език в качеството му на база за осигуряване на комуникацията в дадената професионална област: да се подпомогне взаимодействието между натовските въоръжени сили в мироопазващите, хуманитарните и политическите им мисии; да се обогати методиката за обучение по военен английски език; да се подпомогне стандартизацията на българската военна терминология.

За постигането на тези цели авторката е приложила най-подходящите подходи (синхронен с поглед и към диахронията; съпоставителен; конструктивистки; семасиологичен) и методи (когнитивен; количествен; анкетен).

Съдържанието е разпределено в Увод, 4 части и Заключение.

I част „Лингвистични характеристики на военния английски език“ може да се смята за обобщение на главните лингвистични характеристики на военния английски език въз основа на настоящ и предходен анализ от авторката, както и от други автори – с редица примери и статистически данни.

Тя се състои от 12 раздела, които са с висока информационна стойност. Не са обаче равностойни по приноси на авторката. Някои от тях са реферативни, други – изцяло разработка на авторката, предназначени за целите на настоящата монография; трети – смесени. По тази причина тук ще се спра само на някои от тях.

В първия раздел „Военният английски език – дефиниция“ са засегнати следните два въпроса:

- Синонимните метатермини, които английските и българските учени използват за означаване на военния език, от което авторката прави важния и за теорията, и за практиката, извод, че липсва разграничение между лингвистичните типове във военната сфера.

- Дефиниции на военния английски език. Привеждат се редица дефиниции от други автори, които са непълни, неопределени и недобре структурирани. В този смисъл, поне за мене, остава неясно защо те не са анализирани критично и защо авторката не е предложила своя дефиниция.

Във втория раздел, озаглавен „Теоретични основания“, се разискват редица теоретични въпроси, като напр. връзката на военната с други терминологии; възникването на българската военна терминология и първите изследвания върху нея; някои социолингвистични аспекти в нейното функциониране.

След тези различни ракурси към обекта на анализа авторката поставя основните тези, чието доказване е по-нататъшното съдържание на I част на труда. Такива са напр.: Военният английски език е продукт на военната субкултура; Различните военни сили, служби и клонове имат свой специализиран речник; Някои военни сленгови термини са хумористични и т. н.

Седмият раздел е синтезирана, но пълна картина на различните начини и средства за образуване на термините.

Деветият раздел е посветен на терминологизацията и детерминологизацията и резултатите от тях

Десетият раздел може да се разглежда като продължение на темата за детерминологизация. Приносна тук е класификацията на идиомите със съставка военен термин, интересен момент в която е изборът на базовия компонент (наречен ключова дума) при съпоставката на английските идиоми с българските им съответствия.

В единадесетия раздел, като се позовава на данните от социолингвистично допитване, авторката подчертава наличието на военни термини, избрани за думи на годината в САЩ.

Във II част „Военният английски език и политическата коректност“ се дискутира много актуалният и общественозначим проблем за политическата коректност и спецификата му във военния език и неговата терминология в английския и българския език.

Анализирани са редица нови термини евфемизми като проява на тенденцията към политическа коректност, проследено е тяхното функциониране, намерени са съответствията им в българския военен език; разкрита е манипулативната им същност.

Приведени са и данни от анкети с граждани.

В III част „Натовският английски като военен английски език“ вниманието е фокусирано върху т. нар. NATO English като език на комуникацията между военнослужещите от натовските държави.

Поставя се въпросът за споделените отговорности между военните специалисти и военните лингвисти за успешността на операциите в зависимост от комуникацията чрез един общ език.

Освен това се изтъква и друг един аспект за езиковите способности на военнослужещите, а именно ролята им като ключ за вникване в идеологията и културата на враговете, което рефлектира върху запазването на човешкия живот.

Тук се обобщават и начините за адаптация с последвала стандартизация на термини от военния английски език в българската терминология. Авторката споделя и опита си като участник в Терминологичната група към МО. Специално внимание заслужава нейният извод, че българската военна терминология трябва да извърви дълъг път, за да отговори на своето предназначение.

В IV част „Овладяването на натовския английски език“ с прилагане на конструктивисткия подход авторката описва езикови ситуации, в които се използва натовският английски език; изнася трудностите, които срещат българските миротворци (чрез анализ на данните от анкета с тях) и дава препоръки за усъвършенстване на езиковото обучение.

Приносите на тази разработка са и по-общи, и по-конкретни, и теоретични, и приложни, но погледнати в количествен аспект – многобройни. По тази причина не е възможно в една рецензия да се отразят пълно, нито да се разискват в техния по-широк контекст. Затова ще ги представя накратко, като ги разделя в две групи.

1. 
   Най-общият принос, към който могат да бъдат подведени и всички останали, е многоаспектната лингвистична характеристика на военния английски език – с насоченост към натовската терминология.
   
2. 
   Формулирана е пълна и точна, но синтезирана дефиниция на NATO English, която при съответно преструктуриране може да бъде предложена като официална и включена в документите на НАТО и в речниците.
   
3. 
   Дават се сведения за произхода на английските военни термини в исторически план като заемки от различни езици. Същевременно не се подчертава обратната тенденция, а именно английският език вече като донор на нови интернационални военни термини в редица други езици.
   
4. 
   Определяйки вътрешнолингвистичната същност на явленията терминологизация и детерминологизация като семантична деривация, авторката е установила 5-те основни лингвистични и екстралингвистични причини за техните взаимоотношения (вж. стр. 51, където са описани и онагледени с примери).
   
5. 
   Обобщава лингвистичните техники за създаване и стратегиите за налагане на нови английски термини и техни български еквиваленти в резултат от тенденцията за политическа коректност и с многобройни примери разкрива тяхното евфемистично съдържание и манипулативна цел.
   

1. 
   Анализирайки военния английски език и в цялост, и в спецификата му при отделните военни клонове, поставяйки ударение върху неговия натовски вариант, авторката обосновава необходимостта от повсеместна стандартизация, като доказва нейната роля за успешността на комуникацията при военните мисии.
   
2. 
   Сумира главните тенденции в стандартизационните дейности, обсъжда някои от възникналите трудности и предлага решения за тяхното преодоляване (въз основа на опита си като участник в Терминологичната група към МО).
   
3. 
   Доказва, че езиковото обучение по общ, военен и натовски английски език е жизнено важна част от подготовката на натовските сили за ефективни мисии.
   
4. 
   Чрез позоваване на натовски документи и въз основа на сведения от други автори изтъква ролята и отговорността на военните лингвисти за комуникация и чрез езика на враговете, с което разширява диапазона от изисквания за чуждоезикови умения.
   
5. 
   С висока стойност са препоръките на авторката към българските миротворци: от перспективата и на стандартизацията в натовката терминология, и на чуждоезиковите умения.
   
6. 
   Дефинирани и систематизирани са реалните езикови ситуации, в които се намират българските миротворци по време на мисии (по данни от анкета с българските военнослужещи).
   
7. 
   Установени и класифицирани са: военните английски термини, необходими за военните мисии (по данни от анкетата) и трудностите при комуникацията на английски език.
   

1. За пръв път е изработена комплексна схема за класификация на военните термини, основана на системните отношения между тях:

▪ Наред с еднолинейно-успоредните конфигурации са включени и елементи на фасетно разположение, с което се разкрива сложността на връзката между военните термини.

▪ Показано е, че освен връзки от вътрешносистемен тип (основната част) се наблюдават и външносистемни отношения с политическата, юридическата и др. терминологии.

▪ Пригодността на схемата за изучаване на военната терминология е доказана чрез прилагането й върху богат емпиричен материал от английската общовоенна и военноморска терминология.

▪ Необходимостта от овладяване на терминологичната системност е демонстрирана във връзка с дейностите на военните специалисти. (№ 4.4)

2. С резултатите от съпоставителния анализ между българската и английската военна терминология авторката установява: силно изразена асиметрия между двата езика по отношение на полисемантичните термини с количествен превес при английските; някои от причините за тази асиметрия (напр. съотношението между по-широко и по-тясно значение при двата разноезични термина); настъпилото суфиксално разграничение между значенията на полисемантичния английски термин при заемането му в българския език.(№ 4.31)

3. Изведени и изяснени са актуалните тенденции в развитието и обогатяването на българската военна (отчасти и на политическата) терминология, при което ударението е поставено върху английския език в качеството му на новия източник за нови термини. (№ 4.5).

4. Установени, детайлно анализирани и обяснени са резултатите от заемането, а именно:

▪ нови английски термини за новите реалии;

▪ нова английска форма за отдавна съществуващи термини;

▪ военни английски термини материални заемки като заместници на традиционните руски и славянски термини;

▪ калкирани английски военни термини. (№ 4.5 в съавт.)

5. Очертани са двата аспекта на последствията от активното заемане на английски военни и политически термини: от една страна, положителни, а именно – с новите реалии се възприемат и техните названия, които поради широкото си разпространение се интернационализират, което още повече улеснява комуникацията, от друга страна, отрицателни, произтичащи от хаотичното заемане без намесата на терминолози лингвисти, което води до неясни термини, изкривяващи информацията. (№ 4.5 в съавт.)

6. Установява прояви на политическа коректност във военната терминология:

- като анализира редица нови термини евфемизми в английския език и съответствията им в българската военна терминология, разкрива тяхната манипулативна същност;

- привежда данни от анкети с граждани за различното възприемане на информацията в зависимост от това дали тя се предава чрез евфемизми (т. е. манипулативно = политически коректно) или чрез пряко назоваване. (№ I.; № 4.8)

8. Показва ролята на някои английски военни термини във военния сленг като носители на сексуални конотации и ясно изразява своята осъдителна оценка. (№ I.; № 4.30)

1. 
   Методологически обосновано авторката уточнява същността на tertium comparationis в съпоставителните терминологични изследвания, които се правят във връзка с нуждите от чуждоезикова компетентност на военните служители, срв. същността на t. comparationis се приема като трета система от когнитивен тип; същевременно се показва ролята на така избрания еталон при обучението по чужд език, когато неминуемо се прави съпоставка с родния език. (№ 4.29)
   
2. 
   Оригинален, но което е по-важно – полезен – е предложеният практически подход, според който като tertium comparationis се вземат специалните тематични области, в които са налице основните понятия на дадената дисциплина. Така чрез преподаването по теми би се подпомогнало изграждането на понятийно-семантични полета със съответни отношения между принадлежащите към тях термини, което съществено би улеснило овладяването и на чуждата, и на родната терминология. (№ 4.29)
   
3. 
   Очертават се насоки за бъдещи изследвания (напр. за определяне на основните тематични и понятийно-семантични полета във военната терминология), които да осигурят основа за ефективна методика на чуждоезиково обучение. (№ 4.29)
   
4. 
   Дават се препоръки за подбор, представяне и упражняване на военната терминология при обучението по английски език, което трябва да се съобрази с езиковите умения, нужни на военнослужещите в многонационална среда. Основата за тези препоръки е в анализа и обобщението от анкети с обучаващите се във ВА „Г. С. Раковски“ и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. (№ 4.9)
   
5. 
   Разработени са методи за оптимизиране на обучението по специализиран английски език, чрез които се издига ролята на преподавателя, а в центъра на учебния процес се поставя обучаемият. (№ 4.9)
   

▪ Новост – В: II – 2.

▪ Обогатяване на съществуващи знания – във всички трудове.

▪ Нови класификации и схеми – В: 4.4.

▪ Нови методи – В: 4.9, 4.29.

▪ Нови факти – В: 4.4, 4.5, 4.8, 4.29, 4.31.

▪ Потвърдителни факти – във всички трудове.

▪ Приложение – 2.1; 2.2; методически разработки; Курс по терминология в Ереванския университет (Армения); педагогическа дейност; проекти и др.

Оценка на значимостта на приносите – висока.

Забелязани цитирания – 13 (7 в международни издания).

5.

Приносите са дела на кандидатката.

Критичните си бележки съм отбелязала при съответните трудове, за които се отнасят.

Лични впечатления

Познавам д-р В. Георгиева като личност и учен от много години. Освен това бях научен ръководител на докторската й дисертация. Моите впечатления са, че тя притежава огромен творчески потенциал, който реализира успешно в научни разработки и педагогически дейности; отличава се с голяма активност, постоянно усъвършенстване, отговорност, точност, добросъвестност, умение да работи в колектив и с редица др. положителни качества.

Заключение

Ст. преп. д-р Валентина Георгиева отговаря напълно на изискванията за заемане на академичната длъжност „доцент“.

В своите трудове тя обсъжда и решава актуални и значими непроучени проблеми, като използва съвременни методи. Получава резултати с висока теоретична и приложна стойност.

Извършва огромна и плодотворна работа за обучението на курсанти и студенти във военните вузове.

Освен това цялостната й настояща дейност е насочена към решаването на проблемите, отнасящи се за специализираното чуждоезиково обучение във Военната академия „Г. С. Раковски“.

С пълна убеденост и с удоволствие препоръчам на Научното жури и на Академичния съвет при Военната академия „Г. С. Раковски“ да присъди академичната длъжност „доцент“ на ст. преп. Валентина Иванова Георгиева.