Комбинаторни промени са акомодацията и асимилацията. Акомодацията (от лат. приспособяване, изравняване) е комбинаторна промяна между гласни и съгласни. Тя е резултат от това, че краят на един звук и началото на друг съседен звук може да съвпаднат, когато говорните органи, без да са успели да завършат артикулацията на един звук, започват артикулацията на следващия. Най-силно въздействие на гласните оказват съгласните пред тях, а на съгласните – гласните след тях. Например: лук – люк, сал – сял. Сонорите [м, н] влияят на съседните гласни и ги назализират – контакт [кõнтáкт]. Акомодацията се извършва между различни типове звукове – гласни и съгласни. Не предизвиква изравняване на съседните звукове, а само допълнителна окраска към основното им учленение. В тези случаи се срещаме с варианти на фонемите.
Асимилацията(уподобяването) е комбинаторна промяна, която настъпва между звукове от един и същ вид: гласна се уподобява на гласна, съгласна на съгласна. Асимилацията е частична и пълна: Частична е, когато един звук се уподобява на друг само по един признак, запазвайки другите си различителни признаци. Например: вторник [фтóрник]; Пълна асимилация – когато два съседни звука напълно се изравняват един с друг. Например: изживея [ижживèйъ], [бешшýмно]. Асимилацията може да бъде прогресивна и регресивна. Прогресивна асимилация – следходният звук се уподобява на предходния: твой [тфой] ;
Регресивна асимилация – под влияние на следходния звук по реда на учленението става промяна на предходния: сграда [згрáда], походка [похóтка].
В книжовния език асимилацията е винаги регресивна. Към комбинаторните промени се отнасят: дисимилацията, елизията, епентезата, метатезата и др. Дисимилацията – при нея два близки звука се раздалечават учленително и слухово един от друг. Единият от тях променя учленителния си характер и преминава в друг звук. Например носовите сонори [м] и [н] в думи като помня (повня), стомна (стовна). В българския език дисимилацията е характерна за разговорната реч и за диалектите. Например: доктор – дофтор, ножче – нохче, бенка – бемка.
