Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
| Преглас на променливо я – това я, което се предхожда от старобългарската гласна ѣ „ят” и което се редува при известни условия с [е].Например: вяра – вери, бяла – бели, лято – летен. Променливо я се среща в следните случаи:
1. В кореновите срички и в основните форми на думи като: бряг, бял, място, хляб, тяло, крясък, ляв, рязък, свят, коляно, сляп, смях, пяна, трябва, сянка и др. 2. В местоименията и в местоименните наречия, образувани с представките ня-, вся- : някой, някакъв, всякой, всякъде, всякога. 3. В основата на мин. несвършено и мин. свършено време с ударение върху последната сричка: вървях, вървя (вървяхме), търпях, търпя (търпяхме), пях, пя (пяхме), четях (четяхме). 4. В граматичните форми на някои думи: дясна от десен, забелязах от забележа. 5. В представката пре- под ударение: пряспа, прякор. Променливото я се среща при следните фонетични условия: а). Когато се намира под ударение и пред твърда сричка (съдържаща гласните [а, ъ, о, у]): вяра, вятър, коляно; б). Когато е под ударение и пред твърда крайна съгласна или в самия край на думата: сняг, бял, живях; Променливо я се редува с [е], когато: а) при словообразуване или формообразуване не е под ударение или пък след него се появява мека сричка (съдържаща гласните [е, и]), напр.: вяра – вери; вятър – ветрове, ветровит; бяс – бесен; желязо – железа, коляно – колена, цял – целия, мляко – млекар; б) когато след променливо я стои [й] или съгласна [ж, ч, ш], (а също и буква щ) се изговаря винаги [е], макар върху него да пада ударението. Например: грях – грешна, пряко – пречка, смях – смешно, някой – нещо, сняг – снежен. По-чести изключения са следните случаи: 1. Запазва се я-изговор пред окончанията -хме, -хте в минало свършено и минало несвършено време под влияние на останалите форми на тези времена: живях, живя, живя, живяхме, живяхте, живяха; четях, четеше, четеше, четяхме, четяхте, четяха. 2. Запазва се е-изговор в отделни думи, възприети от черковнославянски или руски: отдел, просвета, неимоверно, дълголетна, светска. 3. Запазва се е-изговор при думи, лични имена и географски названия, възприети в книжовния език от западните български говори: век, човек, съсед, Цвета, Железна, Брегово. 4. Съществуват и необосновани от съвременна гледна точка изключения от типа на седна, легна, плесна, кресна (но и крясна), метна и т.н. Наблюдаваме и доста дублетни форми: пряспа и преспа, бялна се и белна се, бялка и белка, телом и тялом, стряха и стреха, невяста и невеста, мях и мех, място и место, повяхвам и повехвам, голямогабаритен и големагабаритен, няколкодневен и неколкодневен и т.н. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|