Конспект по фонетика на съвременния български език
Елизията (или изпускането на звукове)
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Епентеза (или вмятане)
- Метатеза (премятане)
- Позиционни звукови промени
| Елизията (или изпускането на звукове) е звукова промяна, при която изчезват, изпадат отделни звукове от думата. Например: праздник – празник, нашата – нашта, сърдечен – сърце.
Епентеза (или вмятане) – в думата се вмъкват звукове, за да се улесни изговорът на звукосъчетанията. Например: косм – косъм, рекл – рекъл. Йотацията е вид епентеза, при която се вмъква съгласна [й] пред гласна в началото на думата или между две съседни гласни. Например: едър [йèдър], агне [йàгне], което е диалектна йотацията. Йотацията може да бъде и книжовна (лилия, епопея, библия и т.н.) Метатеза (премятане)–два съседни или несъседни звука си разменят местата в думата, без да се променят по характер. Например: зърно – зрънце, връх – върхари. Позиционни звукови промени. Те са обусловени от положението, което заемат звуковете в думата. Също така и от положението им спрямо ударението. Най-разпространени позиционни промени – редукцията на гласните в неударено положение и обеззвучаването на звучните съгласни в краесловието. Редукция (потъмняване, сближаване на гласните по гласеж) на гласните в неударено положение. Гласните в неударено положение променят своя изговор. Наблюдава се съкращаване на дължината и по-слаб изговор на неударените гласни в сравнение с изговора им под ударение. В резултат на това неударените широки гласни [е, а, о] губят отличителните си качества, променят своя изговор в посока към съответните им тесни гласни [и, ъ, у] (и обратно). Гласните, които се произнасят с редукция, се определят като редуцирани гласни. Редукцията на неударените широки гласни може да бъде по-слаба (полуредукция) и по-силна (пълна редукция). При полуредукцията широките гласни [е, а, о] в неударената сричка се приближават по гласеж към съответните тесни гласни [и, ъ, у], без обаче да се стига до пълно покритие с тях: [зелèнọ, гọрà]. При пълна редукция неударените гласни напълно се изравняват със съответните тесни гласни: [зилèну, гурà]. Редукцията е присъща на всички български диалекти. Тя има различни прояви и характер в тях. В източните говори тя е пълна. В западните говори редукцията е сравнително по-слаба. Засяга гласните [а] и [о]. Най-силно се редуцира неударената гласна [а]. При нея се очертават в книжовното произношение два варианта: единият по-близо до гласежа на [а], а другият по-близо до гласежа на гласната [ъ]: балкан [бᴧлкáн]; врата [врᴧтà]; книгата [кнùгǝтǝ], приказка [прúкǝскǝ]. Редукцията на неударената гласна [о] не е така силно изявена. Изговорът на [о] се влияе не само от положението ѝ спрямо ударението, но и от фонетичното обкръжение и от това в каква морфема се оказва гласната. В съседство с лабиални и веларни съгласни редукцията на [о] е по-голяма: богат [бọгàт], зъболекар [зъбọлèкǝр]. Редукцията на гласната [е] не е характерна за книжовния език. Силната редукция на [е] в книжовния изговор се приема като ярка диалектна особеност: Напр.: дете [дитè], реформа [рифòрма], агне [àгни], села [силà]. а → ≠ ←ъ а → ᴧ - ə ←ъ о → ≠ ←у о → ọ - ọ. ←у е→ ≠ ←и е → ẹ ←и От гледна точка на фонологичната система гласните в неударена позиция са варианти на фонемата, а не отделни фонеми. Редукцията не се отразява правописно. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|