Символизъм 1.Определение на понятието Символизмът е направление в европейския модернизъм, възникнало във Франция през 80-те год. на 19. век и оказало трайно влияние върху европейската литература. Изявите на това направление, смятано също и за художествена школа, продължават до 20-те години на 20. век.
2. Същност на символизма Според естетическите схващания на символистите изкуството не бива да има осведомителен описателен характер и да подражава на действителността, защото самото то е призвано да създава нова реалност. В манифестите на символизма се изтъква, че предмет на изкуството е не видимото и познатото, а скритата и непозната природа на битието и човешката душа. Оттам и експериментирането с езика с езиковите знаци, чрез чиито непознати тънкости трябва да се внуши неназовимото, т.е онова, за което в езика няма думи.
Широко застъпени в практиката на символистите, разбира се, са езиковите символи в тесния смисъл на думата - конкретни образи, които означават някаква абстрактна идея. При една част от случаите е налице преосмисляне, трансформация и презареждане с ново съдържание на стари културни символи. Напр. в поезията на символистите гората символизира успокоението, постигнатата душевна хармония при модерния индивид. В сравнение с фолклора трябва да се отбележи, че същият този символ има различно значение – гората във вълшебните приказки е място на изпитание и често е граница между познатия свят на хората и непознатия свят, обитаван от фантастични същества. Градината( земният рай, Едем) е библейски символ на първоначалната подреденост на света с оглед мястото на човека в него, което Бог е определил той да има. Едновременно с това тя е и символ на поражението на човека – грехопадението - и на последвалата от това откъснатост от Бога.. При символистите, по-специално в поезията на Дебелянов”, тъмните, осланени и пусти градини се превръщат в символ на екзистенциалната безнадеждност, на убитите в зародиш мечти, на погубената от пошлостта красота.
Разликата между един лирически текст, в който са употребени символи, и един символистичен текст се състои в това, че при последния съдържанието е кодирано с помощта на определени символи. Така познатата предметна и образна реалност отстъпва място на шифровани субективни състояния. Доколкото поезията изобщо си служи със символи, трябва да уточним, че художествената практика на символизма се отличава не просто с употребата на символи, а с възгледа, че светът на поетическия текст представлява сам по себе си духовен свят.
