3.3 Основни мотиви: - за самотата и бездомността
- за носталгията по изгубеното минало
- за обречеността на мечтата
4. Стилови особености на символистичния текст - срещат се позовавания на цветя, скъпоценни камъни
- езикът изобразява възвишени и деликатни душевни състояния
- използват се старинни думи, превърнали се оттам насетне в поетизми: чертог (замък); томителен (мъчителен); лих (лош); вопъл (сподавен вик); бренен (временен); яснолик (ясен); модър (син)
5. Приносът на символизма в литературния процес За първи път чрез поезията на символистите в българската литература навлиза образът на големия град и на модерния тип чувствителност към света (отчужденост, самотност, анонимност). Лирическият герой в тази поезия е обикновеният( не героическата или творческата личност) човек, стремящ се към духовност, определена идентичност и душевна хармония. Поетическият език се превръща в инструмент за назоваване на тънко доловими душевни състояния. За дълго време в литературата властва представата, че поетическата лексика в чистата лирика трябва да бъде като тази в символистичната поезия.
Димчо Дебелянов (1887 – 1916)
1. Житейска биография Дебелянов е роден в Копривщица. Остава без баща от съвсем малък. Издръжката на осиротялото семейство се поема от най-големия брат на поета. Дебелянов учи в Пловдив (града на безутешността и скръбта според поетическите внушения на сонета му „Пловдив”), а след 1904 г. - в София: първоначално гимназия, впоследствие - право, без обаче да стигне до дипломиране. Работи като чиновник, стенописец, коректор – нископлатени служби, които го угнетяват*. Принадлежи към литературния кръг, сформирал се около сп. „Звено” през 1914 г. Към този кръг се числят още Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Людмил Стоянов, Йордан Йовков.
През Първата световна война Дебелянов заминава като доброволец на фронта. Убит е край Демирхисар (днешна Турция) на 2.10.1916 г. Тленните му останки са препогребани по-късно на българска земя - в родната Копривщица.
