Ii книга Анализ на политиките и практиката



страница1/8
Дата09.10.2017
Размер1.43 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8


Европейско културно наследство

(II книга)

Анализ на политиките и практиката

Робърт Пикард


Експерт консултант

Служба за Културно наследство

Дирекция на културата и културното и природно наследство

Главна дирекция IV – Обучение, култура и наследство, младост и спорт

Издание на Съвета на Европа
Английско издание:

European cultural heritage (Volume II): a review of policies and practice

ISBN 92-871-4867-8

Ръководител на публикацията: Хосе Мария Балестер


Уважаеми читатели,

Едно от най-големите богатства на нашата страна е културно–историческото й наследство. Благодарение на своето географско разположение – на кръстопътя между три континента, на богатата си природа, на разнообразния релеф и умерения континентален климат, съвременните български земи са привличали през вековете погледите на множество племена и народи. Те са добавяли разнообразни щрихи към портрета на националното ни културно наследство. За радост, и в наши дни можем да се възхитим на съхранени паметници, достигащи до нас от различни епохи: от зората на човечеството, през тракийската и гръко–римската цивилизация, през етапите от развитието на средновековната и стигнем чак до модерната българска държава. Едновременно с това, запазила и до днес пъстър етнически и верски състав на населението, страната ни притежава уникална традиционна народна култура. Нещо повече, все още в съхранилите старинната си архитектура селища, посетителят може да види развитието на древни занаяти или да се докосне до неподражаемите образци на българския песенен и танцов фолклор.

Днес страната ни притежава завидно богатство от културно–исторически паметници (регистрираните са около 40 000, между които около 1000 гробници и селищни могили) и десетки градове–архитектурни резервати. В 227 музея се съхраняват над 5 милиона културни ценности. Това наистина огромно наследство се нуждае от специални грижи не само поради културно–историческата си стойност. То съхранява в себе си неразкрит потенциал, който може да го превърне в един от стратегическите източници за общото социално–икономическо развитие. Ето защо неговото опазване и представяне трябва да се възприема като основен държавен приоритет.

Надявам се, че с издаването на втория том на сборника “Европейско културно наследство” ще запълним в някаква степен липсващата ни информация за опита на европейските страни в областта на културното наследство. Уверен съм, че тя ще се превърне в ценен източник на идеи, които ще подкрепят усилията на българските специалисти в тяхната нелека работа по създаването на адекватна на съвременната действителност законодателна база и разработването на практически средства в процеса на съхраняване на културно–историческото наследство.
Проф.д.изк. Божидар Абрашев

Министър на културата





Съдържание



Предговор

Въведение



Част 1 – Културни права и културно наследство


Еволюция на понятието “културни права”

Културни права и културно наследство

Скорошни нормативни дейности

В резюме


Текстове за справка

Част 2 – Архитектурно наследство


Основа за дейностите на Съвета на Европа в областта на архитектурното наследство

Основни въпроси, свързани с архитектурното наследство

Текстове за справка

Част 3 – Археологическо наследство


Основа за дейностите на Съвета на Европа в областта на археологическото наследство

Подводно археологическо наследство

Основни въпроси, свързани с археологическото наследство

Текстове за справка



Част 4 – Движимо наследство

Основа за дейностите на Съвета на Европа в областта на движимото наследство

Основни въпроси, свързани с движимото наследство

Текстове за справка



Част 5 – Нематериално наследство

Ролята на Съвета на Европа в опазването на нематериалното наследство

Мерки, взети от ЮНЕСКО, във връзка с опазването на нематериалното наследство

Текстове за справка


Част 6 – Културна среда

Развитие на понятието “културна среда”

Европейска Конвенция за пейзажа

Текстове за справка


Част 7 – Устойчиво развитие


Контекст на развитието на устойчиви подходи при управление на наследството

Насоки за устойчиво развитие в областта на културното наследство

Устойчиво развитие и тематика на наследството

Политика за устойчиво териториално развитие

Текстове за справка

Част 8 – Бъдещи насоки


Въведение

Предизвикателството на глобализацията и цифровизацията

Европейска мрежа на наследството

Текстове за справка

Съкращения

Индекс


ПРЕДГОВОР

към българското издание


Г-жа Кетрин Рот, Директор на Дирекция “Култура и културно и природно наследство”
Основополагащите принципи на Съвета на Европа, залегнали в статута на организацията от 1949г., целят осъществяването на една по-тясна връзка между страните–членки чрез опазването и осъществяването на идеалите и принципите, които представляват тяхно общо наследство. От отварянето за подпис на Европейската културна Конвенция, през 1954г., Съветът на Европа осъществява политика на съвместни действия, насочена към опазване и подкрепа на развитието на Европейската култура и по-точно към опазването и осигуряването на достъп до общото културно наследство.

В резултат от европейското сътрудничество в областта на културното наследство, от 60-те години досега са създадени значителен обем от конвенции, препоръки, насоки и други текстове, които третират проблематика от техническо, научно, юридическо и административно естество. В по-ново време преконфигурацията на картата на Европа наложи промени в обхвата на дейността в тази сфера поради необходимостта от включване на проблеми от обществен характер. Акцентът бе поставен върху необходимостта да се насърчи взаимното разбирателство и зачитането на между обществото и отделните индивиди.

Свидетели сме на все по-нарастваща нужда да се излезе от твърде тясното схващане за наследството. Това развитие е основано на все по-широкото схващане, че живеем в “културна околна среда”, съставена не само от материални елементи, но и от образи, спомени, от споделена от групи хора памет и която спомага за изграждането на устоите на тяхната идентичност. Днес се ориентираме към “устойчиво” управление на материалните и нематериалните елементи на заобикалящата ни среда в нейния най-широк смисъл.

Тези принципи и перспективи почиват на сериозна основа и са актуализирани с оглед изработването на нова рамкова Конвенция за културното и природно наследство. Този процес се осъществява в ключов момент, когато се полагат постоянни услилия от националните институции на страните от юго-източна Европа, сред които е и България. Институциите насочват всичките си усилия за подобряване на правната и институционална рамка и хармонизация на стандартите за управление и осъществяване на проекти, които са необходими са устойчивото социално и икономическо развитие на общностите, постигнато посредством експонирането на културното и природно наследство.

Тази книга, преведена от английски на български по инициатива на Министерството на културата на България, цели подпомагане работата на специалистите и улесняване на дебата и диалога между основните участници, които се стремят да определят и приемат политика за наследството в България. Желанието на българските власти да постигнат тази цел се подкрепя от Съвета на Европа (Дирекция “Култура и културно и природно наследство”) чрез регионални програми за културно и природно наследство в юго-източна Европа 2003–2005, в които България участва активно.

Не се съмнявам, че работата, извършена в България като част от рамката за сътрудничество, ще допринесе значително за сближаването на страните от юго-източна Европа, като наравно с това ще улесни появата на регионална политика за културно наследство. Това ще бъде отчетено като съществен принос към европейската интеграция и утвърждаването на обща визия за бъдещото европейско общество.

Съобразно стратегията си за комуникация, Съветът на Европа събра в една първа книга със заглавие: “Patrimoine culturel européen (Volume I) – Coopération intergouvernementale : recueil de textes” (“Европейско културно наследство (Част I) – Междуправителствено сътрудничество: сборник от текстове”) всички текстове, които ръководят работата и политическите му насоки в областта на наследството. Тази втора книга цели да представи коментари, интерпретации и обяснения. Тя е предназначена за отговорниците за наследството, както и за всички граждани, тъй като опазването на културно–историческото наследство, повече от всякога, се е превърнало в задача на цялото общество.

Предговор




Хосе–Мария Балестер, Директор на Дирекция “Култура и културно и природно наследство”
Основополагащите принципи на Съвета на Европа, залегнали в статута на организацията от 1949г., целят осъществяването на една по-тясна връзка между страните–членки чрез опазването и осъществяването на идеалите и принципите, които представляват тяхно общо наследство. От отварянето за подпис на Европейската културна Конвенция, през 1954г., Съветът на Европа осъществява политика на съвместни действия, насочена към опазване и подкрепа на развитието на Европейската култура и по-точно към опазването и осигуряването на достъп до общото културно наследство.

В резултат от европейското сътрудничество в областта на културното наследство, от 60-те години досега са създадени значителен обем от конвенции, препоръки, насоки и други текстове, които третират проблематика от техническо, научно, юридическо и административно естество. В по-ново време преконфигурацията на картата на Европа наложи промени в обхвата на дейността в тази сфера поради необходимостта от включване на проблеми от обществен характер. Акцентът бе поставен върху необходимостта да се насърчи взаимното разбирателство и зачитането на между обществото и отделните индивиди.

Свидетели сме на все по-нарастваща нужда да се излезе от твърде тясното схващане за наследството. Това развитие е основано на все по-широкото схващане, че живеем в “културна околна среда”, съставена не само от материални елементи, но и от образи, спомени, от споделена от групи хора памет и която спомага за изграждането на устоите на тяхната идентичност. Днес се ориентираме към “устойчиво” управление на материалните и нематериалните елементи на заобикалящата ни среда в нейния най-широк смисъл.

В това отношение е важно всеки да има достъп до знанието, културата и културното наследство и да може да намери там своята лична реализация. Подобно развитие е неизбежно в едно “информационно общество”, каквото е нашето.

Съобразно стратегията си за комуникация, Съветът на Европа събра в една първа книга със заглавие: “Patrimoine culturel européen (Volume I) – Coopération intergouvernementale : recueil de textes” (“Европейско културно наследство (Част I) – Междуправителствено сътрудничество: сборник от текстове”) всички текстове, които ръководят работата и политическите му насоки в областта на наследството. Тази втора книга цели да представи коментари, интерпретации и обяснения. Тя е предназначена за отговорниците за наследството, както и за всички граждани, тъй като опазването на културно–историческото наследство, повече от всякога, се е превърнало в задача на цялото общество.

  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница