 
Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.
(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.
Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.
(3) Общината е юридическо лице.
Чл. 137. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.
(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.
Чл. 138. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.
Чл. 139. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.
(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.
Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.
Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет.
(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.
(3) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.
Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
Чл. 143. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.
(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.
(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.
Чл. 145. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.
Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.
Глава осма.
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.
(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.
(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.
Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;
6. смърт.
(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.
(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.
Чл. 149. (1) Конституционният съд:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.
(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.
Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.
(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.
(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.
Чл. 152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.
Сподели с приятели: | 
