Красимир марков екстремална

Съчетаването на мотивираността за постигане на определена цел и препятствията при нейното достигане се явяват разбира се основен фактор за пораждане на фрустрацията, но на всеки се е случвало да преодолява значителни трудности без при това да изпада във фрустрация, което поставя въпроса: Кои са достатъчните условия за появата на фрустрацията? Освен чистите емоции, които човек преживява единствения отговор на този въпрос се намира при изследване на поведенските следствия на фрустрацията или т.нар. фрустрационно поведение (Василюк, 1984) обикновено се определят четири типа фрустрационно поведение: двигателна възбуда – проявява се като безцелни, хаотични движения; апатия – безразличие към околния свят и към себе си; стереотипия – тенденция към сляпо повторение на фиксирано поведение; регресия – разбирана като използване на поведенски модели доминиращи в по-ранни периоди от живота на човека или като примитивизация на поведението. Изследвайки фрустрационното поведение Н. Майер отбелязва, че централна негова характеристика е, че то няма цели и, че при него човек губи целевата си ориентация. Е. Фром смята, че фрустрационното поведение представлява опит често пъти безполезен за достигане на фрустрираната цел. К. Голдщайн приема, че поведението от този род не е подчинено на никакви цели и нарича фрустрационното поведение „катастрофално поведение”.

Обобщавайки може да определим четири типа фрустрационно поведение: псевдофрустрационно поведение – при което външно наблюдаваното безразличие на субекта към целта, деструктивните действия или агресията не могат еднозначно да свидетелстват, че той е изпаднал във фрустрация, тъй като може да съществува съзнателното намерение точно по този начин той да постигне целите си. Това поведение може да прерасне във втори тип умишлено изпадане в истерия - обикновено се проявява при децата, които в надеждата да постигнат своето губят контрол над поведението, но контрол над волята не значи контрол над съзнанието, което означава, че при този тип поведение човек губи целенасочеността на действията, но съхранява средствата за реализация на мотива, т.е. съхранява съзнателната връзка между поведението и мотива като надежда за разрешаване на ситуацията. Загуба на връзка – характерна е загубата на връзката, която от мотива предава смисъл на действието, човек се лишава от съзнателния контрол на връзката на своето поведение с водещия мотив. Катастрофално – поведение, което не се контролира нито от волята, нито от съзнанието на човека, в този смисъл то е дезорганизирано.

Криза – проблемите за кризите на индивидуалния живот се разработват сравнително от скоро в психологическата наука, старт за което дават идеите на Е. Линдеман и К. Роджърс. Отличителни черти на теорията за кризите са следните (Дж. Якобсон):

• тя се отнася преди всичко за индивида, въпреки че някои нейни понятия се използват и за семейството, малката и голямата група. В този смисъл тя разглежда човека в неговото естествено човешко обкръжение;

  
  

• теорията на кризите подчертава не само възможните патологични следствия, но и възможностите за формиране и развитие на личността;

  
  

Конкретните теоретични положения като правило възпроизвеждат това, което коментирахме при останалите типове екстремални ситуации като жизнените събития се описват като водещи до криза ако създават потенциална или актуална заплаха за удовлетворяване на фундаментални потребности, при което пред индивида се поставят проблеми, от които той не може да избяга и които той не може да разреши за кратко време по нормални начини. В литературата са описани четири последователни етапа на кризата (Дж. Каплан): първи – първичен ръст на напрежение стимулиращ обичайните начини за разрешаване на проблема; втори – по-нататъшен ръст на напрежението, при условие, че тези начини се окажат неуспешни; трети – по-нататъшно увеличение на напрежението изискващо мобилизация на вътрешните и външни източници; четвърти – повишаване на тревогата и депресията, поява на чувство за безпомощност, безнадеждност и проява на дезорганизация на личността.

Кризата може да приключи на всеки един етап ако изчезне опасността или намерим решение на проблема.

Основни характерни признаци на екстремално състояние на човешкия организъм се явяват първоначално безпокойството, различните страхове, силните болки, повишаването на общата двигателна възбудимост, пренапрежение на функциите на нервната система и на всички органи. След това настъпва задържане, нарушават се функциите на всички системи на организма, развиват се хипоксията, хипотонията или хипертонията, които могат да се усложнят до тромбози, емболии, инсулти, инфаркти.

Както вече подчертахме освен екстремалните външни фактори съществуват и вътрешни причини способни да предизвикат екстремално състояние. Такива например са епилепсията и хипертонията. У някои хора с повишена чувствителност слънчевите лъчи могат да предизвикат тежко състояние. Не бива да се забравя, че при възникването и развитието на различните екстремални състояние определена роля могат да играят сезоните или даже времето през деня. На нашата планета съществуват условия и територии, където човек се намира постоянно в екстремално състояние и може да съществува само при наличие на специални животоосигуряващи системи например в Арктика, Антарктика и на високите планински върхове.