Понятие за екстремални ситуации. Характеристика на основните видове екстремални ситуации

Общото между всички тези понятия е, че те обозначават ситуация (състояние, положение, обстоятелство) влияеща върху индивида и имаща определени последствия (психични, физиологични, соматични) за него. В този смисъл ние смятаме, че най-адекватен за използване в наши условия е терминът екстремални ситуации, тъй като тяхната характеристика е пределно обща и обхваща всички останали.

Терминът екстремална произтича от латинската дума extremus, която означава край, предел, граница и в случая разбираме крайна, пределна, гранична за човешките възможности за справяне ситуация. Следователно под екстремална ситуация ще разбираме онези „крайни условия, обстоятелства, състояния, създаващи заплаха за живота и здравето на човека и достигащи границата на неговата издръжливост” (И. Пеев; 1991)

Според В. Маришчук условията за дейност могат да бъдат: оптимални – осигуряващи нормално функциониране на човешкия организъм, дейността протича без усложнение, не се забелязват нарушения в протичането на познавателните, емоционалните и волевите процеси; параекстремални – при които настъпва известна мобилизация на функционалните възможности на организма, съществуват признаци за операционна напрегнатост, повишават се активността и работоспособността, действията са целесъобразни; паратерминални – при които физиологическите и психическите показатели се влошават рязко, в действията се забелязват спадове, грешки, поведението става неадекватно, т.е. това са условия характеризиращи се с крайна степен на екстремност (цит. по Проблеми на военната психология, част ІІ, стр. 63).

От гледна точка на въздействието на екстремалните ситуации върху психиката на човека може да се посочи, че крайни, гранични параметри могат да бъдат както тези с максимално въздействие, така и тези с минимално въздействие върху индивида. За примери на минимално въздействие могат да се посочат крайно ниски температури, недостиг на кислород, недостиг на храна и вода, недостиг на движение, недостиг на информация и др., а за максимални параметри могат да се посочат високите температури, претоварването с информация, която не сме в състояние да отработим, високо ниво на шум, високо налягане и т.н. Разглеждайки проблема за видовете екстремални ситуации отново можем да посочим, че няма единно разбиране в тяхната класификация. Някои автори (В. Илиев, 1995) считат, че те трябва да бъдат разделени на основата на своята природа: изкуствени – такива, които са резултат на човешката дейност и нейните продукти; естествени – условия, възникващи в природата и надвишаващи нормалните си величини. По начина на тяхното въздействие: външни – резултат на въздействие на средата върху индивида; вътрешни – резултат на физиологични и патологични процеси протичащи в организма.

Г. Йолов (1973) приемайки за критерий преживяването или афектното отношение на човека към условията, при които трябва той да действа прави следната класификация: стандартни ситуации – наблюдава се нормално протичане на явленията на трудовата и обществена дейност. Ситуативната психика е целенасочена и организирана и е свързана предимно с особеностите в навиците, привичките, способностите и характера на човека; сложни ситуации – нарушаващи нормалното протичане на дейността и налагащи необходимост от действия, различни от тези с които сме свикнали поради възникващите трудности създава напрегнато състояние и изисква преодоляването на различни обективни и субективни бариери; екстремални ситуации – характеризиращи се с явления, представляващи нещо ново, неочаквано, а в някои случаи и непознато за хората. Тя не винаги съдържа риск за живота, но поставя на изпитание качествата на личността; критична ситуация – връхна точка на най-опасното и рисково съчетание на реални условия, която изправя субекта пред дилемата поражение или победа; послекритична ситуация – закономерно звено на преработка на критичната ситуация от гледна точка на собственото поведение в нея.

М. Дяченко, Л. Кандибович и В. Пономаренко изследвайки поведението на личността в напрегната ситуация правят следната психологическа класификация (цит. по Проблеми на военната психология, част ІІ, стр. 65-66): скоротечна – напрегната ситуация, характеризираща се с остър дефицит от време и голямо психично натоварване; продължителна – характерна за дейност, която във всеки отделен момент може да има специфични особености и усложнения; ситуация с елементи на неопределеност – отсъства точна информация за случилото се и за необходимостта от риск; ситуация съчетаваща неочакваност с дефицит от време – изисква бързо и правилно решение независимо от неочакваността на случилото се; ситуация свързана с невярна информация – невярната информация може да постъпи както от човешки източник, така и от грешно отчитане в резултат на неизправности на отделни прибори; напрегната ситуация в управлението – в резултат на преминаването му от нормален режим на работа в предавариен или авариен режим, изискващ готовност за екстрени действия; ситуация на доминантно състояние – поради отвличане на вниманието от определени дразнители се допускат грешки от типа забравяне при изпълнение на даденото действие.

Макар и да имат основание подобни класификации от гледна точка както на практиката, така и на психофизиологичните аспекти на състоянието на човека като по-приемлива се явява класификацията определяща не мястото на екстремалната ситуация в сравнение с други подобни, а тази която разглежда видовете екстремални ситуации (И. Пеев, 1991): природни бедствия – земетресения, наводнения, силни бури с ураганни ветрове, обилни снеговалежи, свличания на земни пластове, крайно ниски или крайно високи температури, нашествия на скакалци и др.; промишлени аварии – най-вече като екстремални действат авариите в ядрената енергетика, химическата, металургичната и нефтопреработвателната промишленост, но тук могат да се отнесат и ситуациите възникващи при силно замърсяване на околната среда, а също и при аварии и катастрофи с техника; обществени катаклизми – революции, въстания, граждански войни и междуособици, преврати, конфликти на етническа или религиозна основа като към тях може да бъдат отнесени високата престъпност в обществото или силно влошения социалнопсихичен климат в групата, в която личността пребивава; бойни действия – характеризират се с голяма скоротечност на събитията, мигновена смяна на обстоятелствата, висока опасност за индивида и групата, нарушено управление и недостиг на информация.

Едно по-съвременно тълкуване на идеята за екстремалната ситуация и класификацията на екстремалната ситуация, дава (Малкина-Пых, 2005), според нея екстремалната ситуация е обстановка, получила се на определена територия в резултат на аварии, опасни природни явления, катастрофи, стихийни или други бедствия, които могат да доведат до човешки жертви, да увредят здравето на хората или да причинят вреди на околната среда, да доведат до значителни материални загуби и нарушения на условията на нормална човешка дейност и живот. Посоченият автор счита, че извънредните ситуации могат да бъдат класифицирани по следните признаци:

• по степен на внезапност – внезапни (непрогнозируеми) и очаквани (прогнозируеми). В този смисъл по-лесно е да се прогнозира социална, политическа и икономическа ситуация, а по-сложно, в някои случаи и невъзможно се оказва прогнозирането на природните бедствия. Своевременното прогнозиране на екстремалните ситуации и правилните действия позволяват да се избегнат значителни материални загуби, а в отделни случаи да се предотврати екстремалната ситуация;

  
  

• по скорост на разпространение – екстремалната ситуация може да има взривен, бързо разпространяващ се или плавен, умерен характер. Към бързоразпространяващите се преди всичко можем да отнесем военните конфликти, техническите аварии и стихийните бедствия, а към относително плавно развиващите се ситуации можем да отнесем тези, които имат екологичен характер;

  
  

• по мащаб на разпространение – локални, местни, регионални, общодържавни, трансгранични и териториални;

  
  

• по продължителност на действието – могат да бъдат кратковременни или с определена по-голяма или по-малка продължителност. Като правило всички екстремални ситуации в резултат на които се е получило замърсяване на околната среда се отнасят към продължтелните;

  
  

• по характер – преднамерени (умишлени) и непреднамерени (непредумишлени). Към преднамерените се отнасят голяма част от националните, социалните, етническите и военните конфликти, терористичните актове и др. Към непреднамерените се отнасят природните бедствия, както и голяма част от техническите аварии и катастрофи;

  
  

• по източник на произход – извънредни ситуации с техногенен характер – към тях отнасяме транспортни аварии и катастрофи, пожари и взривове, изпускане на химически отровни вещества, изпускане на радиоактивни вещества, аварии на електро и водопреносната мрежа; - екстремални ситуации от природен произход – това се геофизични, геологични, метеорологични, агрометеорологични, хидрологични и други явления, както и природните пожари; - екстремални ситуации от биолого-социален характер – към тях можем да отнесем глада, тероризма, обществените вълнения, алкохолизма, наркоманията, токсикоманията и различните актове на насилие; - екстремални ситуации свързани с изменението на състоянието на литосферата – суша, състав и свойства на атмосферата, състоянието на хидросферата, състоянието на биосферата (инфекциозни заболявания на хора, животни и растения);

  
  

• за чисто практически сфери и с оглед на установяване на единен подход при оценка на екстремалната ситуация от природен и техногенен характер, за определяне на границите на зоната на екстремалната ситуация, и за адекватно реагиране към нея, е въведене класификация на екстремалните ситуации в зависимост от хората, пострадали в екстремалната ситуация; - в зависимост от хората, при които е констатирано нарушение на условията за живот и дейност; - в зависимост от размера на материалните загуби; - в зависимост от границата на разпространение на поразяващите фактори на екстремалната ситуация.

  
  

В екстремални условия върху човека действат различни фактори като най-често максималните и минимални гранични параметри действат комплексно. И. Пеев (1991) посочва следните основни фактори действащи върху личността в екстремални ситуации: физически – гранични значения на температурата, налягането, шума, мускулното натоварване или обездвижване, вибрации, люлеене, взривове поставящи на изпитание сетивните органи и психиката на човека и функционирането на неговия организъм; психически – дефицит от време или излишък от време при тревожно очакване, недостиг на информация или излишък от такава, пълна личностна или групова изолация, чувство за опасност и др.; социални – намират се в тясна връзка с психическите, поради което се класифицират и като психосоциални и към тях отнасяме конфликтите между хората; неправилният стил на управление и ръководство; нарушен стил на работа и ръководство; физиологични – недостиг или липса на храна, вода, въздух, светлина и др. затрудняващи психофизиологическата дейност и поставящи под заплаха самото оцеляване на човешката личност.

Като източник на екстремална ситуация обикновено определяме опасно природно явление, авария, катастрофа, инфекциозно заболяване, използване на военни средства, терористичен акт, т. н., в резултат на което може да възникне извънредна ситуация.

Поразяващият фактор на екстремалната ситуация определяме, като основна характеристика на опасното явление или процес, предизвикана от източника на извънредната ситуация, чиито параметри могат да бъдат определени по физически, химически, биологични и други действия или явления.

Зоната на екстремалната ситуация се определя като територия или акватория на която в резултат на възникване на източника на екстремалната ситуация или неговото разпространение е възникнала ситуацията.

Оценката на загубите получени в следствие на екстремалната ситуация се определя по пет основни параметри (Малкина-Пых, 2005):

• преки загуби като резултат на екстремалната ситуация;

  
  

• разходи за провеждане на аварийно-спасителни и други неотложни действия;

  
  

• обем на проведените евакуационни мероприятия и разходите за тях;

  
  

• разходи по ликвидиране на екстремалната ситуация;

  
  

• непреки загуби.