Поведение на организма в екстремално състояние

Руският учен М. Решетников (Психология и психопатология тероризма. СП. 2004) посочва получените в резултат на проучване шест последователни етапа в динамиката на състоянието на хората попаднали в екстремални ситуации: витални реакции – с продължителност от няколко секунди до пет минути, поведението практически е напълно подчинено на изискването да оцелее, при което са характерни афектното състояние, редукцията на моралните норми, изкривява се възприятието на времето, появяват се предимно инстинктивни форми на поведение; стадий на остър психоемоционален шок – характеризира се с явлението свръхмобилизация, като правило се развива след кратковременното състояние на вцепеняване, продължава няколко часа и се отличава с общопсихическо напрежение, предел на психофизиологичните резерви, изострено възприятие, проявяване на безразсъдна смелост при едновременно снижаване на оценката на критичната ситуация и на способностите за критични действия, преобладава в емоционален план чувството на отчаяние съпровождано с главоболие, сърцебиене, пресъхване на устата, жажда и затруднено дишане; психофизиологична демобилизация – продължителността на този етап зависи от мащабите на трагедията, жертвите особено близките и организацията на провеждането на спасителните действия. За този етап са характерни отделни панически реакции, които имат насоченост, но се реализират без енергетичен потенциал, проявяват се депресивни тенденции, разстройство на вниманието и на паметта, чувство за тежест в главата, отсъствие на апетит, треперене на крайниците, напрягане в пикочната система; развитие – продължава до дванадесет дни, постепенно се повишават настроението и самочувствието, но пострадалите съхраняват предишния емоционален фон, ограничават контактите с околните, отличават се с безизразност, понижена интонационна окраска на речта, бавност на движенията; възстановяване – започва предимно след края на втората седмица, след въздействието на екстремалните условия, характеризира се с нормализиране на междуличностното общуване и на емоционалната окраска на речта, възстановяват се сънищата, хората започват да се шегуват и т.н.; последваща реакция – след около месец у част от пострадалите започват нарушения на съня, развиват се немотивирани страхове, сънуват се повтарящи се кошмари, същевременно нараства конфликтността на хората.

Според И. Пеев (1991) в зависимост от очакваното поведение на индивида в екстремална ситуация различаваме четири типа хора: малодушни – бързо и без съпротива капитулират пред опасността, нямат вътрешна опора. Малодушни могат да бъдат хората по рождение поради лошо възпитание или поради силно властолюбие мислейки само за себе си. В бойни условия често от тях стават дезертьори; хипохондрици – хора прекалено загрижени за здравето си, които се боят от болка, рана и смърт като се прикриват зад въображаеми болести симулират и вечно се оплакват. Понякога, за да избегнат по-голяма опасност прибягват до самонараняване; депресивни – подтиснати, угнетени, мрачни и мълчаливи хора, затворени в себе си те не се оплакват, избягват контактите с околните, не виждат изход от положението и се оставят в ръцете на съдбата, понякога поради тежкото състояние в което се намират са готови да посегнат на живота си; неврастеници – понасят опасностите, но с много голямо напрежение като често действията им са нецелесъобразни и дори опасни.

Особен тип поведение е това, което се появява в хода на спасителните операции и може да възпрепятства тяхното провеждане като в такива случаи се наблюдава отрицателно поведение изразяващо се в (И. Пеев, 1991): възпрепястване квалифицираната помощ на спасителите; неизпълнителност; безотговорност спрямо себе си и групата; отнемане на спасителни средства от другите за спасяване на своя живот; всякакви форми на паника; струпване на големи групи от хора на неподходящи места; еуфория; бягство от източника на опасност; нарушаване на елементарни морални норми; нахвърляне върху друг с цел убийство и измъкване от него на храна, вода и спасителни средства и проява на други форми на агресия.