1. Биологически подход - за привържениците му БСР е резултат от микроскопични мозъчни рани, предизвикани от експлозии или удар. Този подход е от Първата световна война и сега не се приема като разбиране.
Медицински подход - датира от времето на Втората световна война и Йом Кипур (1973) - пострадалият от БСР се третиpa като болен и не му се позволява да участва във възстановителни процедури (Според Nay, Solomon и др. това засилва стреса).
Психологически подход - прилаган е през Втората световна война и Йом Кипур. Водещ принцип е вътрешната промяна и растеж. Според привържениците на подхода БСР е резултат от слабост на личността.
Социалнопсихологически подход - появява се в края на Втората световна война. Разглежда БСР като социален феномен, тясно свързан с колапса на социалната система за подкрепа (лидерство, сплотеност и колективен дух). Според Bartmier (1945) БСР е по-скоро социален отколкото клиничен случай. Лечението на пострадалите е възможно в социална подкрепяща среда. Очевидно е, че този подход разглежда индивида като част от социалната система и оцеляването му е част от подкрепата й.
