Систематичен - комуникативен подход - разглежда БСР като продукт на комуникацията (общуването) между индивида и социалната система. Лишаването на индивида в бойна обстановка от възможността да общува с привичната си среда води до стрес и бойни стресови реакции. Воините, лишени от общуване и подкрепа, не се чувстват способни да се противопоставят на нарастващата несигурност и не могат да изпълняват задълженията си в боя.
Според специалистите личностните характеристики могат да дадат предварителна информация за поведението на война и следователно да се предвидят възможните прояви на БСР. Хейторн (1953) счита, че емоционалната стабилност влияе положително за преодоляване на ефекта от стрес.
Изследванията, които в повечето случаи са некорелируеми, се концентрират първоначално върху психичните отклонения по времето на Втората световна война. След израелско-арабските войни се обобщават резултатите и от тях и изводът, който се прави, е, че няма ясно и твърдо подчертана корелация между БСР и предварително откритата склонност към проява на БСР. Налага се заключението, че психолозите не могат предварително да прогнозират кои и колко ще са военнослужещите, пострадали от БСР. За сметка на това има ясна корелация между личностните характеристики и възстановяването от боен стрес.
Сподели с приятели: |
