Илюстрация 25Градински джуджета: Диснификация на всекидневието.
Кичът е плесен, проникваща във всички произведения на живата култура, в която хората предпочитат чувствените атрибути на вярата вместо онова, в което наистина се вярва. Напоследък не само християнската цивилизация е жертва на кича. Индуизмът и културата му очевидно също са засегнати. Масово произведените Ганеши принизяват и свалят изящната статуя в храма от естетическия й пиедестал. В бънжи музиката талите113 на индийската класическа музика са изместени от тонални хармонии и ритмични повторения, а в литературата сутрите и пураните са откъснати от възвишеното видение на Брахман и преиздадени като детски комикси.
С прости думи, кичът не е никакво художествено явление, а болест на вярата. Кичът започва от доктрината и идеологията и се разпростира, за да зарази целия свят на културата. Диснификацията на изкуството е просто един от аспектите на диснификацията на вярата - и двете включват профанация на най-висшите ни ценности. Кичът, както ни припомня случаят с Дисни, не е израз на прекомерни чувство, а недостиг. Светът на кича е до голяма степен безсърдечен свят, в който чувството се насочва встрани от истинската си цел към захаросани стереотипи, позволявайки ни да отдаваме мимолетна почит на любовта и скръбта, без да си причиняваме неудобоството да ги чувстваме. Не е случайно, че налагането на кича на историческата сцена съвпада с дотогава невъобразимите ужаси на войната в окопите, холокоста и Гулаг - всички те изпълнили пророчеството, провъзгласявано от кича, т.е. преобразяването на човешкото същество в кукла, която в един момент обсипваме с целувки, а в следващия - разкъсваме на парчета.
