Кратко съдържание
Изтегляне 10.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- За кого е предназначена тази книга
- Необходими начални познания
- Какво обхваща вторият том на тази книга
- Фокусът е върху .NET Framework 1.1
- Как е представена информацията
- Поглед към съдържанието на втория том
- Глава 15. Графичен потребителски интерфейс с Windows Forms
- Глава 16. Изграждане на уеб приложения с ASP.NET
- Глава 17. Многонишково програмиране и синхронизация
- Глава 18. Мрежово и Интернет програмиране
- Глава 19. Отражение на типовете (Reflection)
- Глава 20. Сериализация на данни
- Глава 21. Уеб услуги с ASP.NET
- Глава 22. Отдалечено извикване на методи (Remoting)
- Глава 23. Взаимодействие с неуправляван код
- Глава 24. Управление на паметта и ресурсите
- Глава 25. Асемблита и разпространение (deployment)
- Глава 26. Сигурност в .NET Framework
- Глава 27. Mono - свободна имплементация на .NET
- Глава 28. Помощни инструменти за .NET разработчици
- Глава 29. Практически проект
Предговор към втория томАко по принцип не четете уводите на книгите, пропуснете и този. В него ще научите най-вече какво ви предстои в следващите глави и как се стигна до написването на настоящата книга. Това е втори том на първата чисто българска книга за програмиране с .NET Framework и C#, но въпреки, че фокусира върху .NET Framework 1.1, тя е едно от най-полезните четива в тази област. Написана от специалисти с опит както в практическата работа с .NET, така и в обучението по програмиране, книгата ще ви даде не само основите на .NET програмирането, но и ще ви запознае с някои по-сложни концепции и ще ви предаде от опита на авторите. За кого е предназначена тази книга?Вторият том на книгата е предназначен за всички, които са прочели първия том и той им допада. Тя е за всички, които искат да продължат обогатяването на знанията и уменията си за разработка на софтуер за .NET платформата. Вторият том е просто продължение на първия и включва няколко много важни технологии от .NET Framework, а именно Windows Forms, ASP.NET уеб приложения и уеб услуги. Тази книга ще ви даде много повече от начални знания. Тя ще ви предаде опит, натрупан в продължение години, и ще ви запознае с утвърдените практики при използването на .NET технологиите. Книгата е полезна не само за .NET програмисти, но и за всички, които имат желание да се занимават сериозно с разработка на софтуер. В нея се обръща внимание не само на специфичните .NET технологии, но и на някои фундаментални концепции, които всеки програмист трябва добре да знае и разбира. Необходими начални познанияТази книга не е подходяща за хора, които никога не са програмирали в живота си. Ако сте абсолютно начинаещ, спрете да четете и просто започнете с друга книга! Том 2 на книгата не е подходящ за хора, които не са чели (или поне прегледали набързо) първия том. Вторият том е естествено продължение на първия том и е силно свързан с материала, изложен в него. И двете части на книгата са свободно достъпни от Интернет (от адрес http://www. devbg.org/dotnetbook/), така че нямате оправдание да започвате направо от втората. Не ви го препоръчваме! Какво обхваща вторият том на тази книга?Програмирането за .NET Framework изисква познания на неговите базови концепции (модел на изпълнение на кода, обща система от типове, управление на паметта, масиви, колекции, символни низове и др.), както и познаване на често използваните технологии – ADO.NET (за достъп до бази от данни), Windows Forms (за приложения с графичен потребителски интерфейс), ASP.NET (за уеб приложения и уеб услуги) и др. Първият том на книгата обхваща основните концепции в .NET програмирането (от езика C# до ADO.NET), а вторият – по-сложните технологии като Windows Forms, ASP.NET, уеб услуги, нишки, мрежово програмиране, сигурност и др. Във втория том се обръща внимание на създаването на графичен потребителски интерфейс с Windows Forms и уеб-базирани приложения с ASP.NET. Ще бъдат разгледани и някои по-сложни концепции като отражение на типовете, сериализация, многонишково програмиране, уеб услуги, отдалечено извикване на методи (remoting), взаимодействие с неуправляван код, асемблита, управление на сигурността, по-важни инструменти за разработка и др. Ще бъде разгледана и свободната имплементация на .NET Framework за Linux и други операционни системи Mono. Накрая ще бъде описана разработката на един цялостен практически проект, който обхваща всички по-важни технологии и демонстрира добрите практики при изграждането на .NET приложения.
Надяваме се в следващото издание на книгата авторският колектив да намери време и сили да обнови съдържанието с новостите от .NET 2.0 и да отправи поглед към .NET 3.0. Как е представена информацията?Въпреки големия брой автори, съавтори и редактори, стилът на текста в книгата е изключително достъпен. Съдържанието е представено в добре структуриран вид, разделено с множество заглавия и подзаглавия, което позволява лесното му възприемане, както и бързото търсене на информация в текста. Настоящата книга е написана от програмисти за програмисти. Авторите са действащи софтуерни разработчици, хора с реален опит както в разработването на софтуер, така и в обучението по програмиране. Благодарение на това качеството на изложението е на много високо ниво. Всички автори ясно съзнават, че примерният сорс код е едно от най-важните неща в една книга за програмиране. Именно поради тази причина текстът е съпроводен с много, много примери, илюстрации и картинки. Въобще някой чете ли текста, когато има добър и ясен пример? Повечето програмисти първо гледат дали примерът ще им свърши работа, и само ако нещо не е ясно, се зачитат в текста (това всъщност не е никак добра практика, но такава е реалността). Ето защо многото и добре подбрани примери са един от най-важните принципи, залегнали в тази книга. Поглед към съдържанието на втория томКнигата се състои от 29 глави, които поради големия обем са разделени в два тома. Том 1 съдържа първите 14 глави, а том 2 – останалите 15. Това важи само за хартиеното издание на книгата. В електронния вариант тя се разпространява като едно цяло. Нека направим кратък преглед на всяка една от главите и да се запознаем с нейното съдържание, за да разберем какво ни очаква по-нататък. Главите от втория том можете да намерите в настоящото издание, а останалите – в първи том. Глава 15. Графичен потребителски интерфейс с Windows FormsВ глава 15 се разглеждат средствата на Windows Forms за създаване на прозоречно-базиран графичен потребителски интерфейс (GUI) за .NET приложенията. Представят се програмният модел на Windows Forms, неговите базови контроли, средствата за създаване на прозорци, диалози, менюта, ленти с инструменти и статус ленти, както и някои по-сложни концепции като: MDI приложения, data-binding, наследяване на форми, хостинг на контроли в Internet Explorer, работа с нишки във Windows Forms и др. Автори на главата са Радослав Иванов (по-голямата част) и Светлин Наков. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема. Редактори са Светлин Наков и Пламен Табаков. Глава 16. Изграждане на уеб приложения с ASP.NETВ глава 16 се разглежда разработката на уеб приложения с ASP.NET. Представят се програмният модел на ASP.NET, уеб формите, кодът зад тях, жизненият цикъл на уеб приложенията, различните типове контроли и техните събития. Показва се как се дебъгват и проследяват уеб приложения. Отделя се внимание на валидацията на данни, въведени от потребителя. Разглежда се концепцията за управление на състоянието на обектите – View State и Session State. Демонстрира се как могат да се визуализират и редактират данни, съхранявани в база от данни. Дискутират се разгръщането и конфигурирането на ASP.NET уеб приложенията в Internet Information Server (IIS) и сигурността при уеб приложенията. Автори на главата са Михаил Стойнов, Рослан Борисов, Стефан Добрев, Деян Варчев, Иван Митев и Христо Дешев. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема. Редактори са Иван Митев и Пламен Табаков. Тази глава беше най-обемната, най-трудната и най-бавно написаната. Поради някои проблемни ситуации в авторския колектив се наложи на няколко пъти да се сменят авторите и това реално забави целия втори том. За радост всичко приключи успешно.
Разглеждат средствата за синхронизация на нишки при достъп до общи данни, както и начините за изчакване на зает ресурс и нотификация при освобождаване на ресурс. Обръща се внимание както на синхронизационните обекти в .NET Framework, така и на неуправляваните синхронизационни обекти от операционната система. Изяснява се концепцията за работа с вградения в .NET Framework пул от нишки (thread pool), начините за асинхронно изпълнение на задачи, средствата за контрол над тяхното поведение и препоръчваните практики за работа с тях. Автор на главата е Александър Русев. Текстът е базиран в голямата си част на лекцията на Михаил Стойнов и авторските бележки в нея. редактори са Иван Митев, Георги Митев, Георги Митев, Яни Георгиев и Минчо Колев. Глава 18. Мрежово и Интернет програмиранеВ глава 18 се разглеждат някои основни средства, предлагани от .NET Framework за мрежово програмиране. Главата започва със съвсем кратко въведение в принципите на работа на съвременните компютърни мрежи и на Интернет и продължава с протоколите, чрез които се осъществява мрежовата комуникация. Обект на дискусия са както класовете за работа с TCP и UDP сокети, така и някои класове, предлагащи по-специфични възможности, като представяне на IP адреси, изпълняване на DNS заявки и др. В края на главата ще се представят средствата за извличане на уеб-ресурси от Интернет и на класовете за работа с e-mail в .NET Framework. Автори на главата са Ивайло Христов и Георги Пенчев. Текстът широко използва лекцията на Ивайло Христов по същата тема. Редактори са Венцислав Попов, Стефан Чанков, Лъчезар Георгиев и Теодор Стоев. Глава 19. Отражение на типовете (Reflection)В глава 19 се представя понятието Global Assembly Cache (GAC) и отражение на типовете (reflection). Разглеждат се начините за зареждане на асембли. Демонстрира се как може да се извлече информация за типовете в дадено асембли и за членовете на даден тип. Разглеждат се начини за динамично извикване на членове от даден тип. Обяснява се как може да се създаде едно асембли, да се дефинират типове в него и асемблито да се запише във файл по време на изпълнение на програмата. Автор на главата е Димитър Канев. Текстът е базиран на лекцията на Ивайло Христов по същата тема. Редактор е Светлин Наков. Глава 20. Сериализация на данниВ глава 20 се разглежда сериализацията на данни в .NET Framework. Обяснява се какво е сериализация, за какво се използва и как се контролира процесът на сериализация. Разглеждат се видовете форматери (formatters). Обяснява се какво е XML сериализация, как работи тя и как може да се контролира изходният XML при нейното използване. Автор на главата е Радослав Иванов. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема. Редактор е Светлин Наков. Глава 21. Уеб услуги с ASP.NETВ глава 21 се разглеждат уеб услугите, тяхното изграждане и консумация чрез ASP.NET и .NET Framework. Обект на дискусия са основните технологии, свързани с уеб услугите, и причината те да се превърнат в стандарт за интеграция и междуплатформена комуникация. Представят се различни сценарии за използването им. Разглежда се програмният модел за уеб услуги в ASP.NET и средствата за тяхното изграждане, изпълнение и разгръщане (deployment). Накрая се дискутират някои често срещани проблеми и утвърдени практики при разработката на уеб услуги чрез .NET Framework. Автори на главата са Стефан Добрев и Деян Варчев. В текста са използвани материали от лекцията на Светлин Наков по същата тема. Технически редактор е Мартин Кулов. Глава 22. Отдалечено извикване на методи (Remoting)В глава 22 се разглежда инфраструктурата за отдалечени извиквания, която .NET Framework предоставя на разработчиците. Обясняват се основите на Remoting технологията и всеки един от нейните компоненти: канали, форматери, отдалечени обекти и активация. Дискутират се разликите между различните типове отдалечени обекти. Обясняват се техният жизнен цикъл и видовете маршализация. Стъпка по стъпка се достига до създаването на примерен Remoting сървър и клиент. Накрая се представя един гъвкав и практичен начин за конфигуриране на цялата Remoting инфраструктура чрез конфигурационни файлове. Автор на главата е Виктор Живков. В текста са използвани материали от лекцията на Светлин Наков. Редактори са Иван Митев и Светлин Наков. Глава 23. Взаимодействие с неуправляван кодГлава 23 разглежда как можем да разширим възможностите на .NET Framework чрез употреба на предоставените от Windows приложни програмни интерфейси (API). Дискутират се средствата за извикване на функционалност от динамични Win32 библиотеки и на проблемите с преобразуването (маршализацията) между Win32 и .NET типовете. Обръща се внимание на връзката между .NET Framework и COM (компонентният модел на Windows). Разглеждат се както извикването на COM обекти от .NET код, така и разкриването на .NET компонент като COM обект. Демонстрира се и технологията IJW за използване на неуправляван код от програми, написани на Managed C++. Автор на главата е Мартин Кулов. Текстът е базиран на неговата лекция по същата тема. Технически редактор е Галин Илиев.
Автори на главата са Стоян Дамов и Димитър Бонев. Технически редактор е Светлин Наков. Глава 25. Асемблита и разпространение (deployment)В глава 25 се разглежда най-малката съставна част на .NET приложенията – асембли, различните техники за разпространение на готовия софтуерен продукт на клиентските работни станции и някои избрани техники за създаване на инсталационни пакети и капаните, за които трябва да се внимава при създаване на инсталационни пакети. Автор на тази глава е Галин Илиев. В текста е използвана частично лекцията на Михаил Стойнов. Редактор е Явор Янев. Глава 26. Сигурност в .NET FrameworkВ глава 26 се разглежда как .NET Framework подпомага сигурността на създаваните приложения. Това включва както безопасност на типовете и защита на паметта, така и средствата за защита от изпълнение на нежелан код, автентикация и оторизация, електронен подпис и криптография. Разглеждат се технологиите на .NET Framework като Code Access Security, Role-Based Security, силно-именувани асемблита, цифрово подписване на XML документи (XMLDSIG) и други. Автори на главата са Тодор Колев и Васил Бакалов. В текста е широко използвана лекцията на Светлин Наков по същата тема. Технически редактор е Станислав Златинов. Глава 27. Mono - свободна имплементация на .NETВ глава 27 се разглежда една от алтернативите на Microsoft .NET Framework – проектът с отворен код Mono. Обясняват се накратко начините за инсталиране и работа с Mono, използването на вградените технологии ASP.NET и ADO.NET, както и създаването на графични приложения. Дават се и няколко съвети и препоръки за писането на преносим код. Автори на главата са Цветелин Андреев и Антон Андреев. Текстът е базиран на лекцията на Антон Андреев по същата тема. Технически редактор е Светлин Наков. Като редактори участват още Соня Бибиликова, Мартин Кирицов, Николай Митев и Александър Николов. Глава 28. Помощни инструменти за .NET разработчициВ глава 28 се разглеждат редица инструменти, използвани при разработката на .NET приложения. С тяхна помощ може значително да се улесни изпълнението на някои често срещани програмистки задачи. Изброените инструменти помагат за повишаване качеството на кода, за увеличаване продуктивността на разработка и за избягване на някои традиционни трудности при поддръжката. Разглеждат се в детайли инструментите .NET Reflector, FxCop, CodeSmith, NUnit (заедно с допълненията към него NMock, NUnitAsp и NUnitForms), log4net, NHibernate и NAnt. Автори на главата са Иван Митев и Христо Дешев. Текстът е по техни авторски материали. Редактори са Теодора Пулева и Борислав Нановски. Глава 29. Практически проектВ глава 29 се дискутира как могат да се приложат на практика технологиите, разгледани в предходните теми. Поставена е задача да се разработи един сериозен практически проект – система за запознанства в Интернет с възможност за уеб и GUI достъп. При реализацията на системата се преминава през всичките фази от разработката на софтуерни проекти: анализиране и дефиниране на изискванията, изготвяне на системна архитектура, проектиране на база от данни, имплементация, тестване и внедряване на системата. При изготвяне на архитектурата приложението се разделя на три слоя – база от данни (която се реализира с MS SQL Server 2000), бизнес слой (който се реализира като ASP.NET уеб услуга) и клиентски слой (който се реализира от две приложения – ASP.NET уеб клиент и Windows Forms GUI клиент). Ръководител на проекта е Ивайло Христов. Автори на проекта са: Ивайло Христов (отговорен за Windows Forms клиента), Тодор Колев и Ивайло Димов (отговорни за уеб услугата и базата данни) и Бранимир Ангелов (отговорен за ASP.NET уеб клиента). Инсталаторът на проекта е създаден от Галин Илиев. Технически редактори на кода са Мартин Кулов, Светлин Наков, Стефан Добрев и Деян Варчев. Автори на текста са Ивайло Христов, Тодор Колев, Ивайло Димов и Бранимир Ангелов. Технически редактор е Иван Митев. Редактор на текста е Вера Моллова. Изтегляне 10.53 Mb. Сподели с приятели:
|