2.Претърсване и изземване. Претърсването се налага когато не се знае местонахождението на издирваните документи /истинските или подправените/, но се предполага, че те могат да бъдат открити и иззети. Може да се прави претърсване и за материали, с които е подправен документът.
След изземването документите се подлагат на оглед, който протича по следния начин:
съпоставя се съдържанието на различните екземпляри и се сравнява взаимното разположение на текста и подписите
прави се преценка на съдържанието на документите и на връзката между отразените в тях факти и другите доказателства по делото
3.Експертизи на документи. Това е фазата, в която се установяват всички обстоятелства около документното престъпление и най-вече – фактът на престъплението и неговият автор. /има ли подправка, кой я е извършил, при какви условия е положен подписът, от кой печат е положен отпечатъкът и т.н./.
Експертизата трябва да е своевременна, за да не се допусне унищожаване на съществените признаци на документа, което ще затрудни съдебното следствие.
При експертизата задължително трябва да се използва т.нар. “сравнителен материал”. Това са различни образци за сравнение, прилагани при експертизите на почерка и рядко за технически изследвания /идентифициране на автора на машинописния текст, за установяване автора на добавка към текста и пр./.
Наред със сравнителния материал, на експерта се изпращат и документи, характеризиращи здравословното състояние на предполагаемия автор.
Предварителното производство се прекратява, ако се установи, че документът не е подправен. Ако обаче експертите потвърдят, че има престъпление, провеждат се други следствени действия.
