Въпрос № 15 – Назначаване на съдебни експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение

Назначаването на съдебните експертизи почива на две групи предпоставки:

• 
  закрепената в НПК нормативна уредба;
  
• 
  тактическата организация на експертизата.
  

• 
  необходимост от специални знания, но не въобще, а в три специални области – наука, изкуство и техника;
  
• 
  извършване на експертизата от специалисти, т. е. от физически лица;
  
• 
  специалистите трябва да притежават необходимата професионална правоспособност;
  
• 
  извършване на експертизата от незаитересовани от изхода на делото лица (чл. 121, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 25, т. 7-9 от НПК);
  
• 
  несъвместяване на две професионални функции по едно и също дело от едно и също лице (чл. 121, ал. 1, т. 1 и 4 във връзка с чл. 25, т. 1-6 от НПК);
  
• 
  независимост на страните в процеса (чл. 121, ал. 1, т. 3 от НПК);
  
• 
  назначаване на експертизата с писмен съдебен акт – постановление или определение;
  
• 
  законово изискване за определяне на съдържанието на постановлението или определението, с които се назначава експертизата (чл. 118 НПК);
  
• 
  задължение за изпращане на експерта материалите по делото, необходими за правилното извършване на експертизата, и на решението за назначаването й до ръководителя на съответното учреждение или организация;
  
• 
  предупреждаване експерта за отговорността, която носи ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение (чл. 124, ал. 2 от НПК).
  

• 
  определяне характера на необходимите специални знания, а оттук и на експертизата – става дума не само за обстоятелствата по делото и за задачите на разследването, за изясняването на които са необходими специални знания, но и за особеностите на обекта на експертизата и методиката на извършването й, за основанията за назначаване на експертиза и за прокурорско-следствената и съдебна практика.
  
• 
  определяне на вида на експертизата, т. е. дали тя ще бъде еднородна или комплексна, еднолична или колективна. Компетентният орган трябва да има предвид сложността на задачите на изследването и характера на знанията, които трябва да бъдат използвани, и методиката на изследване, особеностите на обекта на изследване и на сравнителния материал, условията при които ще бъде извършена и продължителността на изследването.
  
• 
  преценяване доколко е тактически целесъобразно извършването на експертиза. С изключение на задължителните експертизи по чл. 117, ал. 2 НПК в останалите случаи компетентния орган е длъжен сам да прецени възможно ли е използването на специални знания при съществуващата методика на изследване, научно равнище и професионална подготовка и опит на експертите.
  
• 
  определяне мястото (поредността) на експертизата в системата на другите следствени (съдебни) действия.
  
• 
  определяне на обекта и задачата (задачите )на експертизата. Тук трябва да се спазват редица тактически изисквания:
  

• 
  избор на експерт – това поначало е легално установено право на компетентния орган. Законодателят изрично е визирал, кои лица не могат да бъдат експерти. Съгласно чл. 118 НПК в решението, с което се назначава експертизата, се отбелязват трите имена, образованието и специалността на експерта.
  
• 
  определяне на срока и продължителността на експертизата – предоставеното на експерта време трябва да бъде достатъчно за пълноценно протичане на процеса на изследването и за формирането на вътрешното убеждение на експерта, да осигури възможност за провеждане на експертни експерименти и за проверка на получените резултати с други методи и средства.
  
• 
  вземане на мерки за запазване на обекта на експертизата и на сравнителния материал от неблагоприятно въздействие на външни фактори и на лица, заинтересовани от изхода на делото
  

1. 
   първоначална – в случаите, в които трябва да се извърши изследване на нови обекти и да се проверят нови версии;
   
2. 
   повторна (най-често колективна) след оспорване на извършената по време на първото разследване експертиза;
   
3. 
   “продължение” на експертизата от предварителното производство чрез призоваване на експерта за приемане на заключението му от съда, без назначаване на нова експертиза;
   
4. 
   допълнителна, когато не е даден отговор на важни въпроси, т. е. експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно, когато при разпита на експерта на съдебното заседание въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачите на експерта.