Въпрос № 16 – Експертиза на почерк

Въпрос № 16 – Експертиза на почерк

Развитието на почерковата експертиза може да се раздели на 4 етапа. Първи етап – начало на държавната организация на експертизата – във Франция е създадена корпорация от специалисти за съдебно изследване на документи. Втори етап ХVІІ-ХVІІ в. – поява на първата специализирана литература в областта (публикациите на Франсоа Демел и Жак Равеню – ХVIІ в.) Трети етап края на ХVІІІ-началото на ХІХ в. – възникване и развитие на основните направления в областта на почерковата експертиза и на графологическата школа. Четвърти етап – отнася се до състояние на почерковата експертиза в наши дни. Съществуват три направления в развитието на почерковата експертиза. Първото направление е калиграфското – основната му теза е извършване на експертизата от истински калиграфи (краснописци), т. е. от лицата, които най-добре познават особеностите на почерка. Второто направление е белегоописателното – негов създател в края на ХІХ в. е френският криминалист Ал. Бертийон и се основава на метода на словесния портрет. Според него трябва да се изследва степента на повтаряемост на признаците на почерка, подписа и цифровото писмо. Третото направление е графометричното – целта тук е да се установят количествените пропорционални величини на признаците чрез измерване до десети от милиметъра, което води до обективност и достоверност на изводите, но не дава възможност да се отчитат качествените особености на признаците. Най-дълбоки следи в развитието на почерковата експертиза е оставила графологическата школа – неин родоначалник е италианецът Камило Балдо. Според тази школа почеркът отразява особеностите на човека – характер и степен на интелигентност, здравословно състояние, за волята и темперамента му.

• 
  индивидуалност – основно свойство на почерка, което се определя от психофизическите особености на човека и от външните (материални) условия;
  
• 
  устойчивост – зависи от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори;
  
• 
  комуникативност – изразява единството между мисловната и писмено-двигателната дейност.
  

• 
  писане със забавени или ускорени (по-рядко) движения на ръката – тук изменението на признаците зависи от два фактора: от обема на ръкописния текст и степента на тренираност на писане със забавени (ускорени) движения;
  
• 
  маскировка чрез писане с печатни букви – също зависи от обема на текста, от степента на тренираност на автора и общата степен на развитие на писмено-двигателните навици. При изследването в тези случаи се използват ръкописно написаните букви и буквени елементи, които съпътстват посочения вид маскировка; признаците на цифрите и препинателните знаци и признаците на писмената реч;
  
• 
  маскировка чрез писане с непривична ръка – отличава се с неустойчивостта на наклона на почерка и недостатъчна обработеност, неравномерният размер и разтегнатост на буквите, слабата свързаност и др. Среща и се огледално изображение на буквите. В същото време благодарение на т. нар. пренасяне на динамичния стереотип от дясната на лявата ръка се отразяват присъщите на лицето признаци на почерка, особено когато след травми или поради други причини то е продължило да пише с лявата ръка. При посочените условия е възможно да бъдат решени успешно и двете задачи: установяване на факта на маскировката и идентифициране на автора. Изключение правят случаите на еднакво развити писмено-двигателни навици на двете ръце.
  

• 
  имитация по памет – трудна и много неточна, поради което се среща рядко и лесно може да бъде установена;
  
• 
  имитация на око (чрез рисуване) – характеризира с по-ниска координация и степен на обработеност от имитирания текст;
  
• 
  смесена имитация (чрез тренировка) – позволява да се постигне най-голямо сходство;