Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Въпрос № 12 – Следи от оръдия за взлом (І). Следи от автомобили (ІІ)
Изтегляне 221.3 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 14 – въпрос – Криминалистична експертиза – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи
| Въпрос № 12 – Следи от оръдия за взлом (І). Следи от автомобили (ІІ).
І. Следи от оръдия за взлом се образуват, когато за преодоляване на определени прегради не по установения начин са използвани: а) специално предназначени за целта инструменти за отключване на врати, на катинари, на куфари и пр. (шперцове, туби, уистити и др.); б) инструменти с общи технически функции; в) подръчни предмети и инструменти, намерени от извършителя на местопроизшествието; По начало се образуват две групи следи: следи отражения на външния строеж на оръдието за взлом и следи в широкия смисъл на думата. Следите от оръдия за взлом позволяват да се идентифицира оръдието, с което е извършен взломът, и на тази основа да се установи лицето, което го използвало, а когато това не е възможно – да се определи груповата му принадлежност. По следите то взлом може да се определи последователността на действията на извършителя и физическата му сила, неговите професионални навици и умения и приблизително времето на извършване на престъплението. По тях може да се съди за броя на лицата и за продължителността на престояването на местопроизшествието, какви способи за извършване на престъплението са използвани и т. н. В повечето случаи следите от оръдия за взлом са видими благодарение на причинените повреди и разрушения. За откриване на невидими и образувани върху труднодостъпни за възприемане места следи от оръдия за взлом могат да се използват четири основни метода: а) вероятностния метод – предполага израждането на система версии за мястото и времето на взлома, за способите и средствата, които са използвани и т. н. б) мисловна реконструкция – изразява се във възстановяване на съдържанието и последователността на действията, през които е преминало преодоляването на преградата, и на тази основа определяне местонахождението на следите; в) детайлен оглед – позволява не само извличане на конкретна информация от намерените следи, но и разкриване на функционалната връзка между обектите на местопроизшествието; г) инструментален метод – използва се за изследване на труднодостъпни обекти или части то тях и за правилното определяне на характера на откритите следи. Видове следи – най често срещани са обемните следи, макар че не е изключено образуването и на повърхностни. Преобладават динамичните следи, но могат да се открият и статични. В зависимост от механизма на образуване следите от оръдия за взлом биват: следи от натиск; следи от удар; следи от пробиване; следи от триене, смесени (от удар и пробиване и т. н.) Освен следите от голяма значение е и откриването на оръдието за взлом, тъй като това позволява своевременно да се назначи трасологична експертиза и да се изясни какви други следи има върху него. Фиксиране – следите от оръдия за взлом се описват подробно в протокола за оглед. Отбелязва се мястото, където са открити, и състоянието, в което се намират, видът и размерът на следите, връзката им с останалите следи и с функционалното предназначение на обектите и т. н. Когато е възможно едновременно с отразяването им в протокола се фиксират и фотографски. Правят се възлови и детайлни снимки на подлежащите на експертно изследване следи и на обектите, върху които са открити. Изземване – следите се изземват по правило с обекта, върху който са образувани. Това е наложително при следи от взлом върху ключалки и други преносими обекти. Когато не е възможно да се пренесе следовъзприемащият обект следите се изземват съобразно установената методика. Използва се “Дентафлекс”, както и “Пентафлекс”, паста “К”, “У-4” и други полимерни материали. Много е важно при изземване на оръдието за взлом да не се допусне повреждане на намиращите се върху него микроследи. ІІ. Следите от автомобил се образуват: а) при статично положение на автомобила; б) в движение; в) при употреба на спирачната система; г) при хлъзгане и катастрофа. Следите от автомобил (от ходовата част на автомобила) имат голямо значение, защото позволяват да се идентифицира автомобилът; ако това не е възможно, да се определи груповата му принадлежност; да се определят ширината на протектора и външният диаметър на гумите (по тях може с помощта на каталог да се определи марката на автомобила); да се определи дължината на спирачния път; да се изяснят различни обстоятелства по делото – от какво разстояние са задействали спирачките, имало ли е ремарке, преминавал ли е автомобилът в отсрещното платно на пътя, в каква посока се е движел (формата на капките масло, вода и бензин – удължените краища сочат посоката на движение; краищата на пречупените пръчки по пътя – те са в посока на движението; ъглите на следите от предните и задните колела – при завой те са по-малки, а при излитане от завоя – по-големи). Значителна роля за разследването имат и т. нар. следи в широкия смисъл на думата (частици от боя или парчета стъкло от фаровете, смазочни материали и др.). По тях може да се установи връзката на автомобила с местопроизшествието, посоката на пристигане и оттегляне, когато не са били оставени следи от ходовата част на автомобила и др. Тези следи дават възможност да се установи характерът на автопроизшествието, а в някои случаи и механизмът на протичането му и функционалното разположение на обектите, свързани с образуването на следите. Наред със следите отражения и следите в широкия смисъл на думата се образуват обикновено и т. нар. съпътстващи следи – от ръце, от крака, от биологичен произход. Видове следи – в зависимост от характера на взаимодействието на автомобила с пътя и с обектите на местопроизшествието могат да се образуват три групи следи:( а) следи отражения – следи от ходовата част, респективно от автомобилните гуми – биват статични и динамични, обемни и повърхностни, позитивни и негативни. Статичните следи се образуват при нормалното движение на автомобила,а динамичните при рязко потегляне и спиране, при боксуване и блокиране на колелата и най-вече при задействане на спирачната система. Обемните следи се образуват в сняг, кал и др., а повърхностните – при преминаване на автомобила през водна преграда върху асфалт или каменна настилка, при оцветяване на автомобилните гуми с цветни вещества и др. повърхностните следи са обикновено нетрайни и отразяват по-малко особености на външния строеж на автомобилните гуми. Те се наричат негативни, а повърхностните, които отразяват релефа на грайфера на гумите - позитивни; б) следи в широкия смисъл на думата – следи от моторно масло, от боя, от стъкълца и др. – имат различен произход; в) съпътстващи следи – могат да бъдат образувани върху отделни обекти на местопроизшествието и върху автомобила, защото той е не само следообразуващ, но и следовъзприемащ обект. Могат да се образуват и микроследи. Откриване – използват се четири метода: вероятностният, мисловната реконструкция, детайлният оглед и инструменталният метод. На базата на изградените версии (вероятностният метод) и на мислено възстановеното местопроизшествие (мисловната реконструкция) се определят секторите от пътя и обектите, върху които е закономерно и възможно образуването на следи, и се набелязват предполагаемата посока на пристигане и оттегляне на автомобила. Детайлният оглед позволява да се открият различни видове следи и други веществени източници на информация. Едновременно със следите отражения се търсят и следите в широкия смисъл на думата и съпътстващите следи, а също и обектите, върху които се предполага, че има микроследи. Фиксиране – намерените следи се фиксират в протокола за оглед и фотографски. В протокола се описва мястото на откриване на следите; видът и състоянието, в което се намират; характерът на пътя или на обектите, върху които са намерени следи; давността на следите, когато може да се направи извод за това; връзката между следите и др. Голямо значение имат детайлните снимки, направени по мащабния способ. Запазване – необходимо е да се предотврати достъпът на външни лица и други превозни средства, а след това със защитни материали да се избегне неблагоприятното влияние на атмосферните условия и опасността от механично въздействие на намиращите се до следите предмети. Изземване – използват се методите и средствата, с които се изземват следи от крака: обемните следи – с отливки, повърхностните – чрез откопирване. Необходимо е, както при фиксирането, да се изземе следа, отразяваща цялата повърхност на автомобилната гума. 13въпрос
Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око обекти или частици от материални обекти/наслоения или отслоения/,както и микропризнаци на следите-отражения/макроследите/,които са органически свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието. Микроследите са намерените частици от прах,кал или кръв под ноктите на извършителя или пострадалия,частици от растения или боя,частици от растителен,синтетичен или животински произход и др., а също и невидимите с невъоръжено око признаци на следи от ръка,крак,човешки зъби и др. Обикновено от микроследите не може да се почерпи пряко информация за събитието на престъплението и неговите особености. Микроследите в трасологичен смисъл се изследват,когато не може да се стигне до категорични резултати при експертизата на макроследата,в която се съдържат. Значение: -позволяват да се установи груповата принадлежност на обектите въз основа на резултатите от химични,физико-химични,биологични и други експертни изследвания чрез използване на газова хроматаграфия,спектрален и луминесцентен анализ и други методи. -дават възможност да се открие връзката на определени лица и обекти с престъплението. -дават информация/след изследване/ за мястото на извършване на престъплението и за пътя,по който е дошъл и се е оттеглил извършителят -позволяват да се направи извод за професията на извършителя или пострадалия -улесняват проверката на версиите и изграждането на нови обосновани версии и др. Образуване и откриване на микроследите.Микроследите се образуват при механично и друго действие в процеса на взаимодействието между извършителя и пострадалия и обектите на местопроизшествието.Те са неотстраними и неунищожаеми,благодарение на микроскопичния размер и голямото количество,в което се намират. Откриването им винаги е свързано с големи затруднения.Освен незначителните размери,често липсват и цветони различия с обектите,върху които се намират микроследите; нерядко попадат в недостъпни за наблюдение места и се смесват с други материални обекти и частици.Използват се четири метода за откриване: Вероятностният метод предполага изграждане на система от версии за характера и местонахождението на следите,като се изхожда от механизма за извършване на престъплението и от осоленостите на обстановката на местопроизшествието. Мисловната реконструкция предхожда изграждането на версиите,макар че може да се използва и едновременно със или след построяването им. Детайлният оглед е органически свързан с предходните два метода.Той позволява да се компенсират някои от затрудненията,произтичащи от малките размери и нееднородната среда,в която попадат микроследите. Инструменталният метод се изразява в използването на различни технически средства,като се прилага в тясна връзка с другите три метода. Погрешно е да се търсят микроследи само по време на огледа и да се пропуска издирването им при претърсването,личния обиск и освидетелствуването. Видове микроследи.Фиксиране и изземване. Според механизма на образумането им се делят на микроследи-наслоения и микроследи-отслоения. Възможно е в едно и също време и върху един и същи обект да има и от двата вида следи. В зависимост от произхода биват от органичен произход/косми от човек и животни,влакна от тъкани от растителен и животински произход,частици от растения/, от неорганичен произход/частици от метали,сплави и др./ и от смесен произход. Според размера-същински микроследи и микроследи-малки по размер обекти/например косми и др./. Микроследите-наслоения върху оръдието или оръжието,както и върху др.обекти,имат най-често един произход-тялото и дрехите на извършителя и на пострадалия. Микроследите-отслоения са микроматериални обекти и микрочастици от територията на местопроизшествието.Те дават възможност да се установи връзката на извършителя с местопроизшествието,обектите,с които е имал контакт, и евентуално пътят,по които е минал. Окончателен отговор при търсене може да се даде едва след изследване в лабораторна обстановка на обектите,върху които се предполага,че има микроследи. Микроследите са подчинени на общите закономерности на възникване,изменение и изчезване. Те обаче се отличават от другите следи с някои особености: могат да се запазят в продължение на месеци,без да се полагат специални грижи за това,тъй като в някои случаи са по-устоичиви от другите следи и са в по-голямо количество от тях; не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя,защото не могат да бъдат открити.В това е и голямото им предимство пред макроследите. Микроследите се фиксират в протокола за оглед и фотографски. Но в протокола може да се опишат само част от микроследите.Освен това характеристиката им при тези условия не е точна. Затова в протокола се фиксират главно обектите,върху които са намерени,или са налице достатъчно основания да се предполага,че има микроследи,функционалното предназначение на тези обекти,а когато са били открити микроследи-тяхното местоположение,произход и как са иззети и запазени.Фотографската фиксация е по-пълна и точна.На местопроизществието се правят детайлни снимки на намерените върху извършителя,пострадалия,оръдието или оръжията микроследи при условие,че са открити,по възможност цветни.В лабораторна обстановка се правят микрофотоснимки. Те позволяват да се определи видът на микроследите и други важни особености.Фактически огледът на микроследите за определяне характера на изследването и връзката с обекта върху които се намират се извършва по микрофотоснимките. Изземване.Изземват се обектите върху които са открити или се предполага,че има микроследи.Когато това е невъзможно микроследите се изземват с помощта на технически средства-микропрахосмукачка,магнит,специални пинсети,фолио и др.Трябва да се избегне в тези случаи смесване на микроследите с ирелевантни за делото микрочастици,попаднали случайно на местопроизшествието или умишлено инсценирани.Най-напред трябва да се фиксират и изземат застрашените от смесване,повреждане и унищожаване микроследи. Микроследите се изследват с помощта на различни методи-спектрален,луминесцентен и рентгеноструктурен анализ; инфрачервена спектроскопия и др. 14 – въпрос – Криминалистична експертиза – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи. Съществуват различни възгледи относно същността на криминалистичната експертиза. Смята се, че криминалистичната експертиза е идентификационна експертиза. Поддържа се и противоположното от гледна точка на обхвата на експертизата становище, че това са експертизи, които изискват специални знания в областта на естествените и техническите науки. Използването на именно такива знания е главната отличителна особеност та криминалистичната еспертиза. И двете становища предизвикват възражение – първото, защото твърде много стеснява обхвата на криминалистичната експертиза, а второто – защото неоправдано го разширява. Поначало криминалистичната експертиза е основана на криминалистичната наука и представлява елемент от предмета и структурата й. Главното и определящото е характерът на използваните специални знания. Когато тези знания са криминалистични, включително интегрирани и одразвити от други частни науки и използвани за решаване на криминалистични задачи, без съмнение експертизите са криминалистични. Нормативна основа на тази теза е чл. 117 от НПК. Криминалистичната експертиза се различава от другите експертизи по два основни, един допълнителен и един спомагателен белег. Основните са: характерът на знанията, използвани при подготовката и извършването на експертизата, които са криминалистични знания методиката на изследване – разработена от криминалистиката или доразвита от нея методика за решаване на криминалистични задачи. Допълнителният белег се отнася до обекта на експертизата и до решаваните задачи – идентификационни, установяване на груповата принадлежност или на определени обстоятелства по делото. Спомагателният белег се отнася до възникването на криминалистичната експертиза – това става във връзка с разкриването и разследването на престъпленията. Не може точно да се определи времето на възникване на криминалистичната експертиза. Някои свързват това с началото на каноническия процес (вж. стр. 169 – курсив долу). Според други криминалистичната експертиза е възниква през ХIХ век което е обусловено от няколко предпоставки – преодоляване на канонически процес; развитие на естествените и техническите науки и създадените на тази основа нови методи и средства за изследване на веществени доказателства; изменение на законодателствата на развитите европейски страни, включително по-широко нормативно закрепване на експертизата и др. Съгласно чл. 106 от НПК и чл. 157 от ГПК обектите на криминалистичната експертиза могат да се квалифицират, както следва: отделни предмети и вещи – веществени доказателства; следи отражения – образувани от хора, животни или предмети; документи – веществени доказателства, и документи – писмени доказателства; малки предмети и вещества (микроследи); фотоснимки, киноснимки и видеоснимки; съвкупност от обекти, функционално свързани в един; гласът и речта на човека. Съществува тенденция към разширяване на обектите на криминалистичната експертиза. Тя се обуславя от развитието на частните науки от една страна и на криминалистиката, и по специално на разработването на нови методики за експертни изследвания (такава е например съдебно фонотехническата експертиза за установяване на личността по спектралните особености на гласа), от друга. Задачите на криминалистичната експертиза се класифицират в три групи: идентификационни – такива са преобладаващата част от криминалистичните експертизи - трасеологочните, почерковите и други експертизи на документи, съдебно-балистичните и т. н; установяване на груповата принадлежност на обектите – извършва се в два случая: като етап на идентификационното изследване, когато не сетига до идентифициране на обекта, и при изследване на обекти, за които не може да се направи друг извод освен за груповата им принадлежност; установяване на отделни обстоятелства по делото. Класификацията на криминалистичните експертизи почива на различни критерии: В зависимост от характера на обекта на изследване: експертизи на документи; трасеологични експертизи; балистични експертизи; експертизи за идентифициране на човека по признаците на външността му върху фотоснимки (съдебнопортретна експертиза); експертизи за идентификация по гласа и речта; експертизи на биологични вещества – веществени доказателства. Отделните групи се разделят на подгрупи в зависимост от обекта и задачите на изследването. Към групата на трасеологичните експертизи например се отнасят дактилоскопичната експертиза, експертизата на следи от човешки крака, експертиза на следи от зъби, експертиза на следи от оръдия за взлом, експертиза на следи от МПС-та и експертиза на цялото по неговите части. Извършването на криминалистичната експертиза се разделя според професор Ненов на пет стадия: Предварителен - през него се дава отговор на много важни въпроси: компетентен ли е експертът да извърши назначената експертиза и извършима ли е тя с познатата в момента методика на изследване и с оглед състоянието на обекта на експертиза и количеството и качеството на сравнителния материал. В случай на отрицателен отговор трябва де се сезира компетентния орган с отказ за извършване на експертизата. Подготвителен – създават се организационните, логическите и фактическите предпоставки за изследването и се осигуряват необходимите за това материали. Проучва се обектът и се преценява сложността на задачите на експертизата. Уточняват се неясните въпроси. Изграждат се експертни версии и се избират способите и средствата за изследване. През този стадий се извършва събиране на допълнителен сравнителен материал, когато това е необходимо. Определят се задачите и съдържанието на експертния експеримент и се набелязват мерките за запазване на веществените доказателства. Стадий на изследване – най-важният. Има два етапа: а) разделно изследване на обекта на експертизата и на образците за сравнение – използват се анализът и синтезът за откриване на признаците на обектите и връзките между тях; за установяване на закономерностите на образуването им и на факторите, които са оказали влияние; за установяване характера на отделните признаци и тяхното идентификационно значение. Това предполага разкриване на механизма на образуване на признаците и установяване на техния произход. б) тук се спазва установената в теорията и в практиката последователност – от общите към частните признаци, от едноименните в съмнителния обект към едноименните в образците за сравнение. Стадий на оценка на резултатите и формулиране на изводите – наред с типичните задачи позволява, когато е необходима да се направи допълнителен анализ, синтез и сравнение и дори да се проверят нови експертни версии и повторно да се извършат следствени експерименти. При положителен резултат се обяснява произходът и характерът на различията, а при отрицателен – на съвпаденията. Установява се доколко използваните методи и средства са позволили да се направи обективно и разностранно изследване. Стадий на написване на експертното заключение и на оформяне на приложенията към него – това е по същество заключителен стадий, в който се материализира в синтезиран вид цялата предходна дейност. Тук най-подчертано степен се проявява абстрактното познание и в най-голяма степен се правят обощения. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|