«Културен туризъм»

Туризмът се явява един от водещите отрасли в световната икономика. В
началото на 21 век той се налага като най – динамичен и бързо разрастващ се сектор на икономиката на много страни. Туризмът играе значителна роля при формирането на БВП, създаването на допълнителни работни места, осигуряване на заетостта на населението и активизирането на вътрешно търговския баланс.
Алтернативният туризъм е едно сравнително ново, но набиращо все по –
голяма популярност явление. Той се разглежда като алтернатива на масовия морски и ски - туризъм. Макар, че този вид туризъм навлиза по – късно в сравнение с масовия, съществува голямо разнообразие от негови форми и видове. Тенденциите в развитието на туризма в световен мащаб показват, че все повече ще се предпочита алтернативния за сметка на класическия туризъм.
Съществуват различни дефиниции по отношение на алтернативния туризъм. Самото понятие „туризъм” произлиза от френската дума „tour”,
което означава „завъртане, обиколка”. Понятието „алтернативен” от своя страна, също е с френски произход “alternatif”, допуска се само една от две или няколко възможности. Алтернативните форми на туризъм разширяват гамата от предлагани туристически маршрути и развиват положителни нагласи и познания в местните общности към опазване на биологичното разнообразие и културното опознаване. Те допринасят за продължаването и/или съживяването на местните занаяти и поминък, щадящи природната среда.
Културният туризъм е един от видовете туризъм зародили се най- рано. Може с основание да се приеме, че началото му датира още от първите олимпийски игри, проведени в древна Елада. По това време олимпийските игри не са били само спортни състезания, а също празници и състезания на културата и изкуството.
По – късно по време на феодализма се осъществяват пътувания с религиозна цел до Светите места – Йерусалим, Константинопол, Ватикана и др. През 1608 г. английския пътешественик Томас Кориат предприема пътуване в Европа. Три години по – късно издава пътеводител, повлиян от маршрута на голямото пътешествие. През периода на Ренесанса се увеличава стремежа за знания и интереса към античността, предприемат се пътувания насочени предимно към центровете на духовен живот. През този период се осъществява и Голямото пътешествие (Grand Tour), това може би е едно от първите организирани културно-познавателни пътувания,а също така и образователно-развлекателни пътувания,наричани още „Гранд тур на
Европа”. Посещавали се центрове като Париж (Франция); Женева
(Швейцария); Флоренция, Пиза, Рим, Неапол, Помпей, Сицилия (Италия);
3

Гърция, а също така и Инсбрук, Берлин, Дрезден, Виена, Потсдам, университетските градове Мюнхен, Хайделберг; Нидерландия. Това пътуване е било особено популярно сред младите британски благородници.
Съществена роля в развитието на културния туризъм има Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). На
16.09. 1972 г. на 17 – та сесия на Генералната асамблея на ЮНЕСКО в
Париж е приета „Международната конвенция за запазване на световното природно и културно наследство”. През 2001г. комитетът за световно наследство към ЮНЕСКО открива Програма за устойчиво развитие на туризма, а през 2002 г. и Център за световно наследство. През 2001 г. е приета Конвенцията за подводно културно наследство, а през 2003 г.
Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
В настоящият етап културният туризъм се определя като едно от

Изтегляне 203.38 Kb.

Сподели с приятели: