сила, третият - защитник и осигуряващ храна за всички. Квирин, древен бог, почитан вероятно от
италийското племе сабини, по-късно бива отъждествяван с Ромул, обожествения основател на Рим. За разлика от гръцката митология, в римската митология боговете не били персонифицирани, а представлявали смътно очертани духове. Римляните също вярвали, че
всеки човек, място или нещо притежава своята небесна душа. По време на Републиката, римската религия била организирана и ръководена от строга система от свещенически постове. Епископската колегия била най-висшия орган в религиозната йерархия, и нейният първи свещеник бил главата на държавната религия. По-късно, римските императори били почитани като богове, а с течение на времето този императорски култ придобил особено голямо значение. С
увеличаването на контактите с Гърция старите римски богове бързо започнали да се свързват с гръцките такива. Така
Юпитер бил възприеман като равностоен по своята сила и божественост на Зевс, Марс бил свързван с Арес, Нептун с гръцкия Посейдон. Римските богове и богини са без животински части, могат да обичат и да изразяват чувства. Главният бог е Юпитер, а главната богиня е Юнона. Много почитана е дъщерята на Юпитер – Минерва. Други богове са Вулкан (Хефест при гърците) и Нептун (Посейдон при гърците).
Съвсем скоро старите обичаи и порядки започнали да се забравят и пренебрегват и към 1 в. пр.н.е. религиозното влияние на старите свещенически санове намаляло драстично.
Центърът на римската религия все по-бързо се премествал
към императорските покои, знак за което е обожествяването на някои императори след тяхната смърт. С течение на времето в империята навлезли и чужди религиозни култове, а към 2 в. християнството започнало бурно разпространение, въпреки гоненията. Император Нерон поставил началото на официална римска политика насочена срещу новата религия, а при император
Диоклециан преследванията срещу християните достигнали връхната си точка.
Константин
I бил първия император, оказал официална подкрепа на християните и узаконил тяхната религия. През 391 г. Теодосий I забранил всички други религии в империята, освен християнството.
8
През имперския период от историята на Рим се обожествяват лични и публични качества и събития, появява се и императорски култ, а някои религиозни институции (жречески колегии), чието съществуване е било прекратено, по
времето на император Август, биват възстановени. Запазват се известните от древността гадателски практики, интегрирани в публичните форми на култа.
Сподели с приятели: