Курсова етнография пдф
Изтегляне 1.04 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
курсова работа СУП pdf
| Общество Разположен на седем хълма, градът Рим се гордеел с редица величествени постройки – Колизеумът, Форумът на император Траян Пантеонът. „Императорски“ Рим бил най-големият градски център за епохата си, с население от около 1 милион души. Улиците на града ехтяли от врявата на тълпите и дрънченето на железните колела на колесниците. Нивата на шума били толкова високи, че Юлий Цезар веднъж предложил движението на колесници да бъде забранено през деня. Историческите данни сочат, че около 20% от населението на империята обитавало голям брой градски центрове. Почти всеки такъв разполагал с форум и побирал около 10 000 души. Това сочи една нетипично висока степен на урбанизация за съответния период. Римското общество било строго йерархическо. Робите формирали най-ниската прослойка, намираща се под тази на освободените роби. Свободните граждани – най-горната прослойка в древноримското общество – на свой ред също се делели класово. Най- характерното, но и най-ранното, разделение било на патриции и плебеи. Патрициите можели да проследят произхода си до един от 100-те родоначалници, основали Рим, а плебеите нямали такъв произход. С хода на годините, в късната Република това разделение 5 не оказвало съществено влияние, тъй като представители на плебейски семейства влизали в политиката, а цели патрициански фамилии преживявали тежък упадък. Социалното разделение на база военната служба постепенно се превърнало в по-важно. Принадлежността към съответния клас била периодично определяна от Цензорите според имуществото. Най-богатите военни били причислявани към Сенаторския клас – те имали влияние в политическите среди и командвали армията. След тях идвали еквитите, които можели да си позволят притежаването на боен кон и които формирали силна търговска прослойка. Съществували и други прослойки, съответстващи на бойното снаряжение на гражданите. Такива без подобна собственост формирали най-ниския обществен слой. Гласуването в Републиката зависело от социалния статус. Гражданите били събирани в гласоподавателни групи, но групите на аристокрацията се състояли от по-малък представители брой в сравнение с тези на по-бедните слоеве. Гласуването се извършвало в класов ред и се прекратявало, когато мнозинството от тези групи били гласували. Така често бедните граждани не успявали да дадат своя глас. Римлянките пък, макар да споделяли някои основни права с мъжете, нямали пълен граждански статус и по тази причина нямали гласоподавателно право и право на участие в политиката. В същото време обаче ограничените права на жените били разширени с времето и дори придобили повече юридически права от мъжете, макар че това не повлияло гласоподавателното и политическо право, и те останали извън политиката. Основна обществена единица в Рим били домакинствата и семействата. Всяко домакинство се състояло от глава на домакинството, pater familias – „баща на семейството", съпруга, деца и други роднини. В по-горните обществени слоеве робите и слугите били също част от домакинството. Главата на домакинството е имал огромна власт над живеещите с него – можел да принуди членове на семейството да сключат брак или да се разведат и дори да продаде децата си в робство. Древноримският брак бил разглеждан предимно като финансово и политическо обединение, отколкото романтично свързване, особено във висшите социални кръгове. Бащата започвал да търси съпруг за своите дъщери, когато те достигали възраст 12 – 14 години. Съпругът почти винаги бил по-възрастен от младоженката. Докато момичетата от 6 по-висшите обществени слоеве се омъжвали млади, тези от по-долните слоеве го правели в късна тинейджърска възраст или когато са 20 – 30 годишни. Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|