Курсова работа Име: Златина Георгиева Татарова Специалност : Български език и испански език Факултетен номер: 2203981002
Изтегляне 26.68 Kb.
|
Свързани:
Geneva-Wheel
- Навигация на страницата:
- Театрални пиеси на Тирсо де Молина : Присмехът на Севиля и поканените камъни, Осъдените от недоверие, Дон Гил от зелени чорапогащи, Срамно в двореца, Трилогия на Писаррос
| Скулптура - Дамян Формент Алабастро и Габриел Йоли са видни представители на този вид изкуство. Скулпторът Фелипе де Боргоня също оказва значително влияние по това време.
Златният век се характеризира с икономическа обезпеченост и добри военни и правителствени канони. Мирът и притокът на богатство на испанската територия улесняват развитието на множеството художествено-литературни дисциплини: Театрални пиеси от Лопе де Вега : Стоманата на Мадрид, Куката на Фениса, Страхотността на Белиса, Добрият пазач, Рицарят на чудото Наказание без отмъщение,Дискретният в любовта, Лъжите на Фабия, Звездата на Севиля, Истинската претенция, Красивата Естер. Произведения на Франсиско де Кеведо : Заместник-шерифът, Читонът на тарабилите, Сънят на ада, Сънят на последния съд, Люлката и гроба, Островът на моноперантите, Животът на Бускон, Сънят за смъртта, Светът отвътре , Сънища и речи. Театрални пиеси на Тирсо де Молина : Присмехът на Севиля и поканените камъни, Осъдените от недоверие, Дон Гил от зелени чорапогащи, Срамно в двореца, Трилогия на Писаррос Златния век на изкуствата и литературата вкючва и две ключови събития: написването на „Граматика на кастилския език“ от Антонио де Небриха през 1492 година и смъртта на последния голям писател от периода – Педро Калдерон де ла Барка през 1681 година. След златния век обаче настъпва и упадъкът на Испания, който е следствие от дълга икономическа криза. Основната причина е свързана с това, че американското злато всъщност се озовава в ръцете на европейски банкери, които са финансирали скъпоструващи империалистически войни. Суверените гонят арабите, маврите и евреите, което влошава ситуацията. Селското стопанство е непродуктивно и системата на латифундията не е трансформирана. Нищо не е направено за насърчаване на индустриите. Липсва съзнание за труда като основа на националното богатство. Карлос I сключва огромен дълг с германски и генуезки банкери, което също довежда до икономическа слабост. Това от своя страната попречва на ефективната външна политика. Фелипе II наследява всички икономически проблеми от своя баща, като Кастилия се оказва основната жертва. Икономиката е в застой поради непрекъснатите парични изисквания на Фелипе II встъпва в длъжност с държавен фалит. Огромните доходи на държавата включват американските богатства. Те обаче никога не са били достатъчни поради огромните инвестиции във външната политика. След смъртта на Фелипе II приходите на короната възлизат на 10 милиона дуката, докато дългът достига 68 милиона. Испания излиза от XVI век обедняла и отслабнала, запазвайки авторитета си теоретично. През последните години на века страната страда от едно от най- сериозните бедствия, което спира демографската експанзия. Икономиката също страда от последиците от епидемията. XVII век добавя към структурните недостатъци на икономиката, наследени от предишния век, прогонването на маврите. Благородниците и висшето духовенство запазват привилегиите си: идалгосите крият бедността си, защитават фиксалните си имунитети ( освободени са от плащане на данъци ) и търсят преди всичко социална йерархия. Буржоазията също се стреми към благородство. Духовенство се увеличава тревожно, защото църквата осигурява сигурността, която липсва в обществото. По време на царуването на Фелипе III ,Фелипе IV и Карлос II изобилстват интригите и корупцията. Фелипе III увеличава държавният дълг. С Карлос II страната е потопена в политически и административен хаос. Чрез игри на съдбата династията на Хабсбургите приключва с дегенерацията на последния монарх Карлос II , който позволява на Бурбоните да бъдат въведени на трона в Испания. Испания е доказателство за това, че всяка държава може да бъде както в своя разцвет, върховенство и могъществото, така и в дни на разруха, безпомощност и упадък. Именно този факт е предпоставка затова, че най- важното за една страна е нейното държавно управление, което трябва да се ръководи мъдро от управниците, като се вземат най- добрите решения за благото на царството . В противен случай държавата ще изгуби своя потенциал и ще ѝ необходимо дълго време, за да си го възвърне! Изтегляне 26.68 Kb. Сподели с приятели:
|