Национален счетоводен стандарт 36 (НСС 36) - Обезценка на активи: Обхват и приложно поле:
Обхватът на НСС 36 е ограничен до счетоводните практики, приложими в националния контекст. Той урежда начина, по който счетоводните обезценки трябва да бъдат разпознати, измервани и представяни във финансовите отчети на предприятието.
В Националния счетоводен стандарт 36 (НСС 36), свързан с обезценяването на активи, се използват различни термини и дефиниции и някои от основните термини и техните дефиниции, които се разглеждат в него са:
Обезценка: В контекста на НСС 36, обезценка се определя като състояние, при което стойността на актив е намалена, обикновено поради промени в икономическите условия или други фактори, които влияят на възстановимата стойност на актива.
Възстановима стойност - по-високата от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употреба.
Нетна продажна цена - сумата, която може да се получи за даден актив при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването й купувач и продавач, намалена с разходите по продажбата.
Стойност в употреба - сегашната стойност на прогнозираните бъдещи парични постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото използване и при освобождаването от актива в края на полезния срок на ползването му.
Балансова (преносна) стойност - стойността, по която един актив се посочва в счетоводния баланс на предприятието след приспадане на начислената амортизация и начислените към момента загуби от обезценката му.
Разходи при освобождаване от актива - разходите, които са пряко свързани с освобождаване на предприятието от даден актив (например разходи по прекратяване на експлоатацията на уранови мини, по извеждане на ядрени реактори и т.н.), с изключение на финансовите разходи и разходите за подоходни данъци.
