| РАЗВИТИЕ НА ВЪЗГЛЕДИТЕ ЗА ПРИРОДАТА НА СВЕТЛИНАТА
Първите представи за природата на светлината са създадени още от древните гърци и египтяни. Научните открития и усъвършенстването на различните оптични
прибори спомагат за по-нататъшното им развитие и видоизменение. Така в края на XVII век се оформят две основни теории – корпускулярна (Нютон) и вълнова (Хюйгенс).
Корпускулярна теория – светлината представлява поток от светлинни частици (корпускули), излъчени от светещите тела, които се разпространяват праволинейно.Движението на корпускулите Нютон описва чрез законите на механиката.
Например:
обяснява отражението на светлината аналогично на отражението на еластично топче при удара му в дадена плоскост, където също е в сила законът за равенство на ъглите на падане и отражение;
обяснява независимостта на светлинните лъчи с това, че корпускулите не взаимодействат помежду си;
обяснява праволинейното разпространение на светлината със закона за инерцията;
не обяснява правилно законът за пречупване на светлината.
Пречупването на светлината Нютон обяснява с привличането на корпускулите от пречупващата среда, вследствие на което скоростта им се променя при прехода от едната в другата среда. Следствие от теорията на Нютон е, че отношението на синусите на ъгъла на падане и на пречупване е постоянна величина:
Тъй като показателят на пречупване на средата винаги е по-голям от единица, то от теорията на Нютон следва, че υ> c , т.е. скоростта на разпространение на светлината
в дадена среда трябва да бъде винаги по-голяма от скоростта на разпространението и във вакуум, което не е вярно.
се в еластична хипотетична среда – етер, запълващ цялото пространтство и проникващ във всички тела.
Вълновата теория се основава на принципа на Хюйгенс, според който всяка точка, до която е достигнал вълновият фронт е източник на елементарни сферични вълни, разпространяващи се във всички посоки. Обвивките на тези вълни представляват новият фронт на вълната. Отнася се до направлението на разпространение на вълновия фронт, който се отъждествява с геометрична повърхност,
а не с разпространение на вълната, това по същество е принцип на геометричната оптика. Вълновата теория обяснява правилно четвъртия закон на геометричната оптика.
Принципът на Хюйгенс дава възможност да се анализира разпространението на светлината и да се изведат законите за отражение и за пречупване.
Сподели с приятели: |
