Закон за отражение на светлината - падащият лъч, отразеният лъч и нормалата в точката на падане лежат в една равнина.
Ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение, т.е. ˂θ₁═˂θ₁′
Закон за пречупване на светлината – падащият лъч, нормалата към повърхността и пречупеният лъч лежат в една и съща равнина. Отношението на синусите на ъгъла на падане и ъгъла на пречупване за дадена среда може да се представи по следния начин:
= > n₂₁ (1)
Уравнение (1) е известно като закон на Снелиус.
n21 ═ n2 / n1 се нарича относителен показател (коефициент) на пречупване на втората среда (вода) спрямо първата (въздух). В случаите когато първата среда е вакуум, т.е.
n2 ═ n2 / n0 , то показателят (коефициентът) на пречупване се нарича абсолютен. Ако светлината се разпространява от среда с по-голям показател на пречупване n1 (оптически по-плътна среда) в среда с по-малък показател на пречупване n2 (оптически по-рядка среда), т.е. n1 > c2 , например от стъкло към вода се получава:
= >1 (2)
От уравнение (2) се вижда, че ъгълът на пречупване θ2 ще бъде по-голям от ъгъла на падане θ1 . Следователно при преминаване на светлината от оптически по-плътна в оптически по-рядка среда пречупеният лъч се отдалечава от нормалата. Приувеличаване на ъгъла на падане се увеличава и ъгълът на пречупване и при дадена
стойност на ъгъла на падане 1 ъгълът на пречупване 2 става равен на . При това условие пречупеният лъч ще се плъзне по граничната повърхност между двете пречупващи среди. Ъгълът на падане, при който ъгълът на пречупване става , се
нарича граничен ъгъл. Когато светлинният лъч пада от оптически по-плътна в оптически по-рядка среда под ъгъл по-голям от граничния, той ще се отрази напълно в по-плътната среда.Това явление се нарича пълно вътрешно отражение.
Сподели с приятели: |
