Курсова работа По Сестрински грижи при очни и ушно-носно и гърлени заболявания
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Антибиотично лечение.
| Лечение на синузит. Местни мерки за подобряване на дренажа (напр. пара, локални вазоконстриктори) Понякога антибиотици (напр. амоксицилин, доксициклин) При остър синузит, подобрен дренаж и контрол на инфекцията са целите на терапията. Вдишване на пара; горещи, мокри кърпи над засегнатите синуси; А горещите напитки помагат за облекчаване на назалната вазоконстрикция и насърчават дренажа. Соленото назално напояване може да помогне леко на симптомите, но е тромаво и неудобно, а пациентите се нуждаят от обучение, за да го изпълнят правилно; По този начин може да е по-добре за пациенти с повтарящ се синузит, които са по-склонни да овладеят (и толерират) техниката. Кортикостероидните назални спрейове могат да помогнат за облекчаване на симптомите, но обикновено отнемат поне 10 дни, за да бъдат ефективни.
Антибиотично лечение. Въпреки че повечето случаи на придобит в обществото остър синузит са вирусни и отзвучават спонтанно, преди това на много пациенти са давани антибиотици поради трудността при клиничното разграничаване на вирусната от бактериалната инфекция. Въпреки това, настоящите опасения относно създаването на резистентни на антибиотици организми доведоха до по-селективна употреба на антибиотици. При обостряния на хроничен синузит при деца или възрастни се използват отново антибиотици, но лечението се прилага в продължение на 4 до 6 седмици. Чувствителността на патогените, изолирани от синусовия ексудат, и отговорът на пациента към лечението ръководят последващата терапия. Синузитът, който не реагира на антибиотична терапия, може да изисква операция (максиларна синусотомия, етмоидектомия или сфеноидна синусотомия) за подобряване на вентилацията и дренажа и за отстраняване на мукопурулентен материал, епителни отломки и хипертрофична лигавица. Тези процедури обикновено се извършват интраназално с помощта на ендоскоп. Хроничният фронтален синузит може да се лекува или с остеопластично заличаване на фронталните синуси, или ендоскопски при избрани пациенти. Използването на интраоперативна компютърна хирургия за локализиране на болестта и предотвратяване на нараняване на околните съседни структури (като окото и мозъка) стана често срещано. Запушването на носа, което допринася за лошия дренаж, също може да изисква операция. Ринит. Ринитът е възпаление и подуване на лигавицата на носа, характеризиращо се с хрема и запушен нос и обикновено причинено от обикновена настинка или сезонна алергия. Настинките и алергиите са най-честите причини за ринит. Симптомите на ринит включват хрема, кихане и запушеност. Обикновено диагнозата се основава на симптомите. Различните форми на ринит се лекуват по различни начини, като например с антибиотици, антихистамини, хирургия, инжекции за десенсибилизация и избягване на дразнители. Ринитът се класифицира като алергичен или неалергични. Причината за неалергичен ринит обикновено е вирусна инфекция, въпреки че дразнителите могат да я причинят. Носът е най-често заразената част от горните дихателни пътища. Ринитът може да бъде остър (краткотраен) или хроничен (дълготраен). Острият ринит обикновено е резултат от вирусни инфекции, но може да бъде и резултат от алергии, бактерии или други причини. Хроничният ринит обикновено се проявява при хроничен синузит (хроничен риносинузит). Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|