Курсова работа по учебна дисциплина: Педагогически теории и технологии за овладяване на математически дейности



страница1/3
Дата11.06.2023
Размер307.24 Kb.
#118013
  1   2   3
КУРСОВА РАБОТА

Югозападен университет „Неофит Рилски“
град Благоевград

Факултет по педагогика




КУРСОВА РАБОТА ПО УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА:
Педагогически теории и технологии за овладяване на математически дейности

Изготвил: Проверил:


Фак. номер:
Специалност: ПНУП
Курс: III курс

Благоевград


2022

В системата на педагогическите науки методиката по формиране на математически представи подпомага математическата подготовка на децата. Тя посочва целите и задачите на предматематическата подготовка, изяснява математическото съдържание, определя методите и средствата, които са подходящи да разкрият на малките деца математическите понятия и закономерности.


Основната цел на методиката е със специфичните методи и средства да се създадат предпоставки за реализиране на оптимално познавателно взаимодействие, така че да се осигури ранно математическо и интелектуално развитие на децата.
Основната задача на методиката по формиране на математически представи в детската градина е да определи какво да се учи по математика. Обемът и структурирането на математическото съдържание се определят глобално от образователно-възпитателните програми за детската градина. В учебните програми се набляга на това как да се овладеят математическите знания, а не толкова какво да се изучава.
В нашите учебни програми математическото съдържание се разделя в няколко образователни ядра:
Образователно ядро „Количествени представи и отношения“
Образователно ядро „Величини и измерване“
Образователно ядро „Пространствени представи и отношения“
Образователно ядро „Времеви представи и отношения“
Образователно ядро „Геометрични форми и фигури“

Технологии за усвояване на геометрични знания в детската градина

Комплексният и сложен характер на геометричните знания изисква системно и последователно изучаване в единство с останалите математически знания. Елементарните геометрични знания включват разбирането, че геометричните фигури са еталон при обследване формата на предметите.


Способността на хората да обследват обектите от действителността, да ги класифицират по форма и пространствено разположение, да търсят общи елементи между тях датира още от дълбока древност.
Първите идеи за формата, размера и относителното положение на обектите в пространството, децата натрупват в процеса на игри и практически дейности, те манипулират обекти, изследват, докосват ги, рисуват, извайват, проектират и постепенно изолират формата им сред другите свойства. До 6-7 годишна възраст много деца в предучилищна възраст правилно показват обекти с формата на топка, куб, кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник. 
Обследването на структурата на геометричната фигура е основен похват при овладяване на формата и структурата на геометричната фигура. Препоръчва се децата да следят с поглед проследяващите контура пръсти. За да установят децата, че геометричната фигура е плоска, тя се притиска с две ръце. Добре е децата да обследват последователно две фигури с различна, контрастна форма, за да се откроят характеристиките на фигурата.
В първа възрастова група децата трудно отделят формата от предмета. Учителят ги насочва, чрез двигателно-осезателно обследване да открият закръглеността на кръглите предмети и незакръглеността на ръбестите предмети. Също така децата откриват, че кръглите предмети се търкалят, а некръглите падат при опит да ги търкулнеш. Манипулират с предмети, близки до форма на кръга, квадрата и триъгълника. За да се осмисли факта, че геометричната фигура служи като еталон при обследване на формата на децата се предлагат разнообразни упражнения за съпоставяне и класифициране на форма.
Изучаването на понятието геометрична фигура е свързано с формиране на представи у детето за вътрешната структура и свойствата на фигурите. Осмислянето на структурата и свойствата на геометричните фигури се осъществява чрез следните похватите:
а) Обследване структурата на геометричната фигура - основен похват при овладяване на формата и структурата на геометричната фигура. Препоръчва се децата да следят с поглед проследяващите контура пръсти. За да установят децата, че геометричната фигура е плоска, тя се притиска с две ръце. Добре е децата да обследват последователно две фигури с различна, контрастна форма, за да се откроят характеристиките на фигурата.
За усвояване на страна и връх се използва следната последователност: използват се пръстите на ръката, с които се обхожда страната на фигурата; достига се до върха и се обръща внимание, че той боцка, назовава се; обследването продължава като се редуват страна, връх, страна, връх. Ъгъл - с показалец се описва дъгичка и се назовава. Кръг – проследява се с пръст и се прави извод, че няма връхчета, може да се търкаля. Равнина на фигура – обследва се с цялата длан на ръката.
б) Назоваване на понятия, свързани с геометричната фигура– след като децата се научат да разпознават фигурите, трябва постепенно да се научат и да ги назовават с геометричните им термини. Учителят трябва да ги назовава при всяко използване и да изисква от децата да ги изговарят правилно, като коригира допусканите грешки. Терминът навлиза първо в пасивния, а по-късно в активния речник на детето.
в) Сравняване на геометрични фигури– похватът се използва, когато децата изучават дадена фигура на базата на вече изучена фигура. Използват се следните видове сравнение:
чрез налагане – модели на две геометрични фигури се поставят един върху друг, за да се сравнят определените елементи – дължината на страните, големината на ъглите. Например, за да се убедят децата, че две по две страните на правоъгълника са равни, се използва модел на правоъгълник от мека хартия. Моделът се прегъва, срещуположните страни се налагат една върху друга и по този начин децата нагледно се убеждават в това твърдение. Друг пример за използване на похвата налагане е при установяване, че всички ъгли при квадрата и правоъгълника са равни (не се уточнява, че ъглите са прави);
чрез прилагане или доближаване – за да се сравнят дължините на страните на две фигури, те се поставят една до друга на плоскост. Например, ако се сравнят дължините на страните на квадрат и правоъгълник, се установява, че две от страните на правоъгълника са равни на страните на квадрата, но другите две са по-дълги.
чрез съпоставяне – предмета, който се оценява по форма, се сравнява с еталона и се установява наличието или отсъствието на всеки от елементите на еталона в дадения предмет.
г) Броене на геометрични фигури – похватът е основен при запознаване с нова фигура – преброяват се съответно страните, върховете, ъглите. В зависимост от броя на ъглите се определя названието на някои фигури – триъгълник, четириъгълник. Похватът се използва и като помощен при съпоставяне на две фигури – преброяват се съответните елементи и се сравнява техния брой.
д) Моделиране на геометрични фигури– изобразяването на геометричните фигури съдейства и за развитие на пространствените представи на децата. Използват се следните видове моделиране:
- чрез възпроизвеждане на формата им от въженца, клечки, шнур, пластилин и др. материали – след усвояване на похвата, може да се изиска от децата да моделират дадена фигура, а предоставените им елементи да са недостатъчно или да има излишни;
- чрез преобразуване на фигура – похватът представлява получаване на фигура чрез прегъване и/или изрязване на дадена фигура;
- чрез чертане на фигури в квадратна мрежа.
е)Композиране на фигури – свободно или по образец се съставя композиция от геометрични фигури. Трябва да се изисква от децата да описват как са композирали дадената фигура, като използват правилна терминология. Много полезно е да опишат какво възнамеряват да направят, т.е. как си представят фигурата, напр. композиране на геометрична фигура от фигури, стилизирани композиции от геометрични фигури.
Формирането на правилна представа за геометричните фигури е възможна само, когато децата се абстрахират от несъществените свойства на формата. Методиката на работа е следната:

  • На децата се предлагат разнообразни по цвят и големина модели на геометричните фигури;

  • Фигурите се поставят в различно пространствено положение;

  • Представят се различни разновидности на една геометрична фигура;

  • Сравняват се фигури с подобна форма;

Познаването на геометрични фигури, техните свойства и взаимоотношения разширява хоризонтите на децата, позволява им по -точно и гъвкаво да възприемат формата на околните предмети, което се отразява положително върху тяхната продуктивна дейност (например рисуване, моделиране и апликация).

ПЛАН-КОНСПЕКТ ПО МАТЕМАТИКА ЗА ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница