Курсова работа по Управление на инвестициите
Чуждестранни и преки чуждестранни инвестиции( ПЧИ) и начините за тяхното стимулиране
Изтегляне 112.5 Kb.
|
Свързани:
Nakazatelno pravni nauki variant 1 da, Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063
| 3.Чуждестранни и преки чуждестранни инвестиции( ПЧИ) и начините за тяхното стимулиране
„Чуждестранна инвестиция” е всяко вложение или увеличение на вложението на чуждестранно лице или негов клон във: акции или дялове в търговски дружества; право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти; право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи; право на собственост върху обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; ценни книжа, в т.ч. облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца; кредити, включително под формата на финансов лизинг, за срок не по-кратък от 12 месеца; интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, патентоспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн; права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление. Чуждестранните инвестиции са предмет на интензивна разработка и специално внимание в съответни законови и под законови нормативни актове и документи. По-съществените от тях са Търговският закон с неговите последни изменения и допълнения, Законът за чуждестранните инвестиции , Законът за банките, Законът за насърчаване на инвестициите , приетият и публикуван в „Държавен вестник” Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите . Инвестициите отдавна са преминали границите на държавата и са се превърнали в международни и чуждестранни . Както приемащите страни, така и страните, които са източник на инвенстиции имат своите интереси и цели, които се стремят да реализират чрез инвестициите. Страните, които са източник на инвенстиции, които са като правило икономически развити, са в сравнително по-благоприятна позиция, тъй като те са тези, които имат финасовите ресурси и те могат да избират къде да ги вложат. По принцип те имат по-либерални режими за инвестиране в други страни. Провеждат и стимулиращи действия, като облекчаване режима за износ на капитали, предоставяне правителствена информация на фирмите за международните пазари и инвестиционните възможности на тях, създаване на специализирани банки и приемане на програми за осигуряване на инвестициите в други страни. Страните, които приемат чуждестранни инвестиции, разглеждани според икономическото им развитие, могат условно да се отнесат към страни с развита икономика и страни със слабо развита икономика. Развитите страни са най-често едновременно и в ролята на източник на инвестиции и в ролята на приемащи. За тях капиталовите инвестиционни постъпления са средство за преструктуриране на икономиките и по-ефективно участие на международния пазар. Развиващите се страни, за които е характерно, че поради недостиг на капитали не могат със собствени средства да постигнат ефективно развитие, са нуждаещи се от чуждестранни инвестиции.За тях чуждестранните инвестиции са средство за създаване на нови производства и усъвършенстване на съществуващите, за използване на налични природни, трудови и други ресурси, за излизане на международния пазар. Инвестициите са им нужни за решаване на проблеми, които не могат да решат само със собствени средства. В условията на световна глобализация и интеграция тези страни, които по мащаби и население са с голям дял, имат значително влияние върху икономическите и социалните процеси в света. Постъплението на чуждестранни инвестиции се осъществява чрез преките и портфейлните инвестиции, които извършват фирми и финасови институции, от страните, които са източник на инвестиции. Те определят конкретните условия като вложители, в рамките на междудържавните договорености. Тяхната основна цел при правенето на инвестиции е печалбата, която е и един от основните критерии, според които се взима решение дали инвестицията да бъде осъществена. Други, много важни, критерии са условията и предимствата, които страната, в която могат да бъдат направени инвестициите предлага. Като предимства се разглеждат евтините ресурси, благоприятните пазарни условия и други условия, осигуряващи висока възвращаемост. Но съществен фактор за привлекалността на дадена страна е добрата нормативна уредба, която предоставя необходимата сигурност както и икономическа , и организационна свобода, тъй като чуждестранните компании се нуждаят от сигурност и благоприятна среда в продължителен период от време. Тъй като предлагането на капитали е ограничено, инвеститорите имат възможност да избират, като се насочват към страни с по-благоприятни условия. Страните нуждаещи се от инвестиции, изпадат в ролята на зависими. За да получат необходимите им инвестиции, нуждаещите се страни са принудени да предлагат по-благоприятни условия, конкурирайки се с други като тях. Проблемите на развиващите се страни, във връзка с инвестициите се третират в много документи на международни организации и техни форуми. В тях основен е въпросът какво тези страни трябва да правят за да получат необходимите им инвестиции. На първо място се поставя изискването за либерализиране на икономиката, осъществявано чрез икономическата политика. Наред с либерализирането, в пряка връзка с него, се определят конкурентни условия, които цялост са насочени към създаване на благоприятна среда за чуждестранните инвеститори. Подпомагането на преките чуждестранни иинвестиции от страна на държавата чрез различни по вид стимули е фактор допринасящ за тяхното привличане. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се характеризират като международни инвестиции, движение на капитали, при които инвеститорът придобива собственост и дълготраен интерес в предприятие или фирма от българската икономика. Те включват както първоначалното влагане на финансовите средства, така и всички следващи вложения на капитали. Тук следва да се отчитат още два съществени момента: първият – преките чуждестранни инвестиции включват само реално постъпилите в обекта инвестиции по тяхната пазарна цена, и вторият – наличието на дълготраен интерес и значителна степен на влияние от страна на прекия инвеститор върху управлението на предприятието, където е инвестиран чуждестранният капитал. В България съществуват дадени явления и тенденции в социално икономическата ни политика, благодарение на които се стимулират преките чуждестранни инвестиции.Част от тях са : • Висок инвестиционен рейтинг в световен мащаб – 7-о място по показателя съотношение на ПЧИ към БВП (за 2007 г. 17,7 % от БВП); • Членството на България в ЕС и НАТО предизвиква по-голямо доверие и интерес сред чуждестранните инвеститори; • Либерално законодателство и режим за преки чуждестранни инвестиции и привлекателни сектори за инвестиране – енергетиката, транспортът, телекомуникациите, земеделието и др.; • Атрактивна данъчна и фискална политика – едно от най-ниските равнища на данък печалба в ЕС – 10 %, през 2008 г. – 10 % данък върху доходите на физическите лица (т.нар. „плосък данък”) и др.; • Привлекателно природогеографско, климатично и транспортно местоположение на страната ни както за инвеститорите от ЕС, така и за тези от САЩ, Близкия Изток, Азия и др.; Използвана литература: И. Георгиев, Основи на инвестирането, Университетско издателство “Стопанство”, С. 2005 И. Георгиев, Ц. Цветков, Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции, Университетско издателство “Стопанство”, С. 1997 Закон за чуждестранните инвестиции Изтегляне 112.5 Kb. Сподели с приятели:
|