Курсова работа по
Как са празнували Бабинден?
Изтегляне 21.66 Kb.
|
1 2
бабинден| Как са празнували Бабинден? Ето някои от обичаите.
Макар в различните краища на България традициите да се разминават, винаги се следват основните линии. Рано сутринта на Бабинден бабата акушерка започва обиколка и посещава всички семейства, на които е помагала (бабувала) при раждането на деца. Ако има бебе в къщата, бабата го изкъпва, а на по-големите деца измива очите. Тя носи със себе си мед, просо и червен вълнен конец. След като измие очите на децата, бабата взема меда, просото и червената вълна и намазва децата по лицата. Този ритуал се прави, за да бъдат те здрави, жизнерадостни, дейни и да имат дълъг живот. После бабата се прибира в дома си и приготвя трапеза, с която да посрещне майките. По обед майките отиват до чешмата и наливат вода в котле, в което слагат китка здравец и стръкче босилек (символи на плодовитостта, здравето и доброто), вземат нова кърпа, сапун, различни дарове и вкуснотии и тръгват към дома на бабата. Майките целуват ръка на бабата и поливат от водата със здравец, за да се измие. Пускат сапуна през ръцете и, и пожелават с лекотата, с която той се плъзга, така и децата да се раждат. След това ѝ поднасят даровете. Всяка невеста е приготвила прясна погача и баница, носи се вино, ракия, печена кокошка и сладки. Ако благодарността към бабата е по-дълбока, подаръците може да бъдат повече и по-богати. Бабата закичва невестите с китка здравец, привързана с червен и бял конец. Заедно подреждат трапезата и сядат да се веселят. Във веселбата жените танцуват, пеят песни, закачат се една друга, разиграват сцени. Бабата слага на врата си наниз от червени чушки, взема керемида и кади под полите на невестите, изричайки пожелания, които най-често имат сексуално символичен смисъл. Този ритуал се прави за здраве и плодородие, за да могат жените лесно да забременяват, износват и раждат повече деца. Наричането има за цел да отвори врата към тайнството и да предизвика чистата сила в душите. Както тогава, така и до днес, хората все още вярват, че бабината дума (наричане) носи особена тежест и магия. Мъже не участват в празненството. На Бабинден централно място заема ритуалът с къпането на бабата, заради неговата очистителна сила. Жените отнасят бабата до близката река или чешма, където я къпят. Вечерта празникът се пренася на селския площад. Извива се хоро, в което е позволено вече и мъжете да вземат участие. Жените отправят цинични шеги и закачки, а мъжете трябва да ги понесат с търпение. Когато веселбата започне да затихва и Бабинден е вече към края си, всички заедно изпращат бабата до дома ѝ, сбогуват се целувайки ѝ ръка и се прибират по домовете си. Съгласно народните вярвания, бабата акушерка е свързана със свръхестественото, тъй като тя помага на новия живот да се появи благополучно в света на хората. В миналото са я наричали с много имена – врачка, лечителка, спасителка, знахарка, билкарка. Наричали са я и вещица, като в това название се влага единствено положителен смисъл. Вещицата е най-вещата жена, която има лек за всичко. Познавала билките, както и точните думи и наричания, които лекуват душата и тялото. Бабинден отбелязва краят на празниците свързани с Рождество Христово, краят на мръсните дни. Именно затова ритуалното пречистване с вода се смята за толкова важно и свято. Хората са вярвали, че с помощта на водата се пречиства връзката между неживото и живото и ритуалното къпане на бабата ще засили плодовитостта и осигури безпроблемно раждане през цялата година. Тези ритуали все по-рядко намират място в днешния забързан бит на българите, но в някои краища на България Бабинден все ще се почита, макар и по-скромно. Жените се събират край пищна трапеза и прекарват приятни мигове на веселие. Така те отдават своята почит към сакралния момент на раждането и силата на женския дух. Баба Станка от с. Секулово разказа че още по тъмно рано сутрин всички булки с малките си дечица бързат първи да отидат при своята баба, че първа да и полее, за да са и здрави и живи децата. Всяка жена носи със себеси бакърче с топла вода, сапун и хавлиен пешкир и дар за бабата- риза. Бабата посреща булката още в двора. Като и полеят да си умие ръцете, бабата пуска по малко вода зад гърба си и в чорапите на невестата, че да ражда по-лесно децата си. После бабата обърсва ръцете си в ризата на невестата, а тя и мята подаръка на рамото и си се прибира в къщи. Така тичат бабите в селото на баба Станка. В област Силистра в с. Иширково булката, която през нощта не се е събирала с мъжа си, на заранта, когато отива при бабата да и полее, носи в шише пърцуца, лоша ракия, а която се е събирала- сладка ракия. Бабата, докато и поливат да си умие ръцете, пръска булките с водя по полите, че да раждат. Като мине обедът, като пийнат повечко, отколкото могат да носят, жените се разлудяват – кичат бабата с нанизани чушки, кичат и себе си, качват я талига и я водят в кръчмата. По пътя жените са се наловили на хоро , на данец, а ако срещнат мъж, или ако мъж им пресече пътя – това той запомня за цял живот и му е като обица на ухото, да знае да тачи деня на бабата. Така празнуват и в село Зафирово , но там , като тръгнат за кръчмата, качват бабата или в двуколка или на шейна, като самите жени се впрягат и я теглят…. Същото е и в с. Калипетрово там, когато булката полива на бабата, тя си убива и очите….. Баба Иванка от гр.Дулово наред с всички обичаи, каквито са из цяла България, булките като обиколят свекървите си или бабите, които са им бабували при раждането , мъжете веселяци се събират на тайфа, един взима менче с вода и босилкова китка, друг се е предрешил на булка, трети – на друго, и така маскирани тръгнат по къщите, в които има новородени деца. После отиват следобеда на мегдана, при чешмата, а там слагат бабата в одеало, люлеят я и я заплашват, че ще я хвърлят в коритото на чешмата. Ако бабата успее да ги убеди - добре, но най-често си я топят във водата. А после, като се заизвива едно хоро – без начало и без край, че чак досред нощ. Шеги , закачки. Маскираните мъже , какво ли не си позволяват,но и жените не им остават длъжни. В Софийско пък на Бабинден младите майки стават в тъмното и замесват погача с прясна изворна вода, без мая, със сода. На тая погача казват „бабиница”. Пекат я в поднища. Всичко , което се носи у бабата, се увива в нова бохча, тъкана от невестата. На обед , като седнат на трапезата , бабата в средата – булките – около и, всяка поотделно става и целува ръка на бабата, като и повада и погачата. От нея половината е за бабата, слага се на кош, а от другата половина бабата си отчупва залък. Тя потапя първия залък в сол и благославя булката за живот и здраве, след което булката дарява бабата с чорапи, престилка. Като се изредят всички булки и хапнат и пийнат, стават и играят „бабиното хоро”, водено от бабата. На тръгване бабата не пуска никоя от невестите с празни ръце да си върви- непременно се дава поне залък хляб,че както пълна е тръгнала от бабато – тъй да пълнее, да бременее през годината. В Ботевградско например всяка жена, която има малко дете до три години, е длъжна да го окъпе, а след това връзва на детето си на ушите му чеснов лук, на шията – стара пара, нанизана на червен конец, и така завежда детето при бабата. У нея се ходи три години наред, докато се кърми детето. Рано заранта, още преди изгрев слънце, на същия ден се лиже пепел от огнището против „бабичасване” да нямат децата колики. Това майките правят така: наслюнчва се показалецът на дясната ръка, леко се натапя в пепелта, близва се и така до девет пъти……. По всички тези начини се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи. Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. „Къща без деца огън да я гори “, казва поговорката, а друга допълва „Кое е по-голямо от царя? Детето“. За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах. За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него. Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-ия ден. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Изтегляне 21.66 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2