Зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Произлиза от римската дума calendae-първите дни на месец януари, когато са се извършвали обреди за плодородие и благополучие през годината



Дата19.07.2018
Размер72.69 Kb.
Коледуване - зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Произлиза от римската дума - calendae-първите дни на месец януари, когато са се извършвали обреди за плодородие и благополучие през годината. На Бъдни вечер, чета коледари предвождани от статеник, празнично облечени, посещават домовете с песни и благопожелания, изпълнявани антифонно от две групи певци. Коледните песни се пеят живо и тържествено. Коледарите влизат и излизат от дома с нарочни песни. Статеникът на изпроводяк казва скороговорно дълга коледна благословия, изпъстрена с хумор, в която покрай традиционното съдържание проникват отгласи и лека сатира на съвременнестта. Коледа завършва призори на чешмата с хора на коледни песни.
На Бъдни вечер се приготвя “бъдник” - дърво с дупчица в единия край, което се слага в огнището и гори бавно през цялата вечер. В някои места се гадаело на “бъдника” и по него се познава каква ще бъде годината. Ястията които се приготвят на Бъдни вечер са постни 5, 7 или 9 на брой, но всичко, което е било на масата е имало символичен смисъл. Чесън, сушени плодове, пълнени чушки с боб, постни сарми, орехи и др.

Гергьовден - голям народен празник празнуван на 6 май от всички селяни. Много от обичаите на този ден са придружени от песни и игри, като на някои места започват още от предния ден. Срещу Гергьовден и на самия празник жените играят около черквата бавно ритуално хоро на песен. Гергьовските песни се пеят само на този ден и разкриват тревогите и надеждите на овчарите за плодородие .Гергьовден е и ден на цветята, наричат го “цветен Гергьовден”.
Рано заранта преди изгрев слънце, хората от селото излизат да берат зеленина и цветя, от които ще вият ритуални венци за жертвеното агне. За ведрото, в което ще се задоят този ден стадото, за “бучката”, в която бият масло, за портата, за китките, с които ще обкичат кошарата, къщата стопанските сгради и трапезата с печено агне. Отиването за цветя и връщането е придружено с песни, в които са отразени сърдечните вълнения на младите и копнежите им за щастие. След обяд до тъмно се играят хоро на песен за здраве, а също и с инструментален съпровод. На гергьовските люлки се пеят любовни припевки. В някои села се прави “Ладуване”.

Ладуване - (пеене на пръстени) гадаене за щастие, драматизиран обичай с песни изпълнения, провеждан на различни дни през годината:
14 януари - Васильовден; Нова година; Гергьовден - 6 май; Еньовден - 7 юли и на други местно установени празници.
В бакър се се налива “мълчана вода” - налята в пълно мълчание.
Всеки, който пожелае натопява китка с вързан за нея знак - пръстен, гривна или какъвто да е друг белег. Срещу празника, а и на самия ден сутринта момиче или момче с живи родители вади китките, а моми и жени пеят на отпевки или наричат на гатанки.
През цялото време клатят “дървото” - голям клон от плодна фиданка, натопен в бакъра и накичен с ябълки, цветни ленти, китки здравец, низи пуканки, като напеят пръстените, ритат бакъра да се излее водата и всички си взимат от пръснатия под бакъра ечемик. Слагат го под възглавницата и какъвто сън сънуват, такъв ще им бъде късметът през годината. Ладуването започва и завършва с хора на песни.

Лазаруване - пролетен момински предбрачен обичай, изпълняван в Лазаровата събота и на Връбница, седмицата преди Великден.
Събират се група от 6 до 40, че и повече момичета ”лазарки” в група. Има много варианти. Както коледарите, така и лазарките посещават домовете с благопожелания за плодородие и лично щастие и са очаквани с радост от домакините. В някои села лазарките са с много богати накити на главата и празнична носия. Лазарските игри биват: солови, по двойки или всички лазарки играят хоро в затворен кръг, водено хоро - буенец; лазара - или ръченица на “срята”; в две къси насрещни колони. В зависимост от местния стил - на едни места живо, буйно, другаде умерено и бавно. Привечер всички лазарски групи се събират на мегдана или на някоя поляна да играят общо хоро, на което се хващат и ергените. В Тракия лазарките “покланят Лазара” - кукла, направена от кросно, облечена в женска риза, украсена с кърпи и цветя. След завършване на игрите хвърлят ”Лазара” в реката. В редки случаи игрите са отпаднали от обичая и лазаруват само с песни.

Кумичене - пролетно, магично-гадателен момински обичай с песни и игри. Изпълнява се за плодородие и против градушка. Прави се на Лазаровден или на Цветница от моми, престанали да лазаруват(по-рядко от самите лазарки), а някъде с общо участие на всички жени. В някои села избират кумицата с особен ритуал - върху бухалка поставят залъчета хляб или цветчета, пускат бухалката в реката пряко на течението. Момичето, чието залъче или цвете излиза напред, става “кумица”. Отделно това гадаят още три пъти по същия начин коя ще се ожени първа.След избирането в дома на кумицата играят хоро около софрата, на която е поставена прясна пита. Кумицата се пуска и докато другите играят, разчупва питата и подава на всяка мома от групата коматче за здраве. От Цветница до Великден кумицата говее (не говори) пред дружките си. Отговява на Великден, когато всичкия посещават с колак и червено яйце. Кумицата слага трапеза. Всеки отделен епизод от кумиченето има отделни песни, а някои епизоди са подсилени с хора. Кумиченето завършва с люлки на песен.Колкото по-високо се люлее люлката, толкова по-високо ще расте житото.

Кукери - В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.
Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украса. И тук преобладава червения цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.
Нестинарство - Обичаят се среща само в някои села между Странджа и Черно море, Бургаско. Изпълнява се на празника Константин и Елена, а понякога и по време на селските сборове на храможите празници. Основен елемент в обичая е играта в огън (жар). В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избраниците на светеца, патрон на празника. Те "виждат" неговия образ, "чуват" гласа му, духът му се вселява в тях и от негово име те виждат в бъдещето, гадаят, съветват, мъмрят.

Нестинарството се предава по наследство. Само главният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението. Главен нестинар може да стане само синът или дъщерята на настоящия и то чак когато той е прекалено стар или след смъртта му. Къщата на главния нестинар е свята, защото в нея има "столнина" или "конак" - малък параклис, в който са поставени иконите на св. Константин и Елена, а около тях на Богородица, св. Георги, св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце. В параклиса стои и свещеният тъпан, с който се отмерва ритъма на танца. Вярва се, че той притежава магическа сила и може да излекува този, който го носи, ако е болен. Този тъпан не се използва при никакъв друг случай.


     В деня на празника, след църковната служба всички се отправят към конака, предвождани от главния нестинар и свещеника. Там главният нестинар прекадява иконите и другите нестинари и им предава духовната сила и вдъхновението на св. Константин. Те удрят тъпана и с гайда изсвирват специална нестинарска мелодия. Някои от нестинарите биват "прихващани" (религиозно екстазно състояние, транс) и заиграват с иконата на светеца в ръка. След това всички се отправят към извор, носещ името на светеца, и там устройват обща гощавка с донесени курбани. След залез слънце се връщат на мегдана и там наклаждат голям огън, около който играят хоро, под звука на гайдата и тъпана. Когато огънят изгасне и се превърне в жарава, нестинарите започват своя танц върху нея. Нестинарят играе своя танц бос върху жаравата и докато танцува той може да види и да предскаже бъдещето.
Баба Марта - Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда; неповторимите кукли “Пижо и Пенда”.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.



Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница