Лъчева болест
Клиничната картина при състояние на остра лъчева болест е разделена на няколко фази
Изтегляне 36 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.
| Клиничната картина при състояние на остра лъчева болест е разделена на няколко фази.
Първата от тях е известна като период на начални лъчеви реакции. При този етап нервно-регулаторните смущения превалират над структурните изменения в органите.Развиват се горен и долен диспептивен синдром (различни стомашно-чревни смущения), тахикардия на фона на хипотензия, вратна ригидност, дермографизъм. Следващият етап от развитието на болестта е тъй-нареченият латентен период. Състоянието на болният субективно се подобрява, но кръвната му картина продължава да се влошава. Този период може да продължи до един месец. Следва разгарът на лъчевата болест. Това е периодът в който настъпва смъртта. Характеризира се с трескаво състояние на индивида, епилация(окапване на косата), кръвоизливи. Настъпилата смърт най-често се дължи на инфекция(имунната система е изключително отслабена след облъчването)или на кръвоизлив в жизнено важен орган. Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма. Лечението на острата лъчева болест е комплексна терапия, включваща широкоспектърни антибиотици (по възможност с бактерицидно действие), противомикотични средства, антивирусни препарати, преливане на кръв и кръвни продукти (претърпели облъчване от 20 Gy, за да се елиминират мононуклеарните левкоцити и да се избегне реакция на отхвърляне)препарати за предотвратяване на ДИК-синдром(Синдром на дисеминираната интраваскуларна коагулопатия), а в дози над 80 Gy се прибягва до костно-мозъчна трансплантация. Хроничната лъчева болест се развива в резултат на продължително и интензивно облъчване. Тя се изразява в умерено намаляване на броя на кръвните клетки и в общи прояви - вялост, раздразнителност, потене, безапетитие. Артериалното налягане се понижава, пулсът става неравномерен. Най-страшната последица на хроничната лъчева болест е ракообразуването. Ракът на кръвта /левкемията/ е една от главните причини за смъртта. При радиоактивния разпад се изпускат алфа- , бета- , гама – лъчи , неутрални , протони и други остатъци от атомните ядра. Високите дози на тези лъчи уврвждат ядрата и цитоплазмата на живите клетки. Най-голяма проникваща способност имат гама-лъчите , които могат да преминат през бетонна плоча с дебелина 50см. Алфа и бета-лъчите предизвикват тежки изгаряния на кожата и лигавиците , облъчване на вътрешни органи и тъкани (при попадането в организма на техни активни изотопи с водата , храната и въздуха). Така например получилата нобелова награда за отделянето на родия и полония Мария Склодовска-Kюри получава тежки лъчеви увреждания на ръцете по време на изследванията и по-късно умира от левкимия. През 1945г. Стотици хиляди жители на японските градове Хирошима и Нагасаки са поразени от лъчева болест в резултат на атомните бомби , хвърлени над тях от американците. Стотици жители на Маршаловите острови и екипажът на риболовния кораб “Фукуриу-Мару” загиват в резултат на взрива на термоядрена бомба през 1954г. Трагедията в Чернбил на 26 април 1986г. Доведе до бум на раковите заболявания в Украйна и половин Европа. При големи дози облъчване се развива остра форма на болестта , при която пострадалите умират веднага или след няколко дни от мозъчни увреждания , отравяне , повреждане на стомашно-чревната лигавица , загуба на вода , кръвоизливи , инфекции (поради твърде намаления брой кръвни клетки). Оцелелите раждат увредено поколение десетилетия наред. Днес в различните отрасли на физиката , химията , биологията , медицината и промишлеността радиационната защита е точно пресметната с цел да се осигури безопастност на работещите с радиационните източници и на населението в околността. Изтегляне 36 Kb. Сподели с приятели:
|