Лекции държани в Хага От 20 до 29 март 1913 г

П Р Е Д Г О В О Р

Това ос­но­ва­ние бе­ше пред­шес­т­ву­ва­но от скъс­ва­не­то с пред­се­да­тел­ка­та на Теософското Общество, ко­ято ис­ка­ше да про­ти­во­пос­та­ви на рас­тя­що­то раз­би­ра­не за Християнството - ед­но пос­лед­с­т­вие от дейс­т­ви­ето на Рудолф Щайнер - ос­но­ва­ва­не­то на ор­де­на "Звездата на Изтока". На раз­по­ло­же­ни­ето на то­зи ор­ден тряб­ва­ше да бъ­де пос­та­ве­на ця­ла­та ор­га­ни­за­ция на Теософското Общество ка­то про­па­ган­ден инструмент, за да бъ­де под­гот­ве­на поч­ва­та на но­во­по­явя­ва­щия Христос в ед­но ин­дийс­ко мо- мче. Чрез то­ва Теософското Общество, ко­ето до то­га­ва бе­ше ед­на стре­мя­ща се към ду­хов­но поз­на­ние ра­бот­на об­щ­ност на не­ут­рал­на ос­но­ва в ед­на ши­ро­ка и обек­тив­на форма, за­поч­на да ста­ва един фак­тор в служ­ба на мес­т­ни ам­би­ции и лич­ни це­ли с ог­лед да бъ­де пос­тиг­на­то ед­но гос­под­с­т­ву­ва­що вли­яние съ­що в за­пад­ния свят.

С то­ва бе­ше раз­ру­ше­на основата, вър­ху ко­ято би мог­ло да се ра­бо­ти заедно. Вместо сво­бо­да на из­с­лед­ва­не то и вът­реш­но об­ра­бот­ва­не на ду­хов­ни­те съ­дър­жа­ния чрез за­дъл­бо­ча­ва­не на съзнанието, се­га тряб­ва­ше да бъ­дат на­ло­же­ни с вну­ша­ва­щи сред­с­т­ва и лич­ни обе­ти за вяр­ност та­ки­ва догми, ко­ито не се об­ръ­ща­ха към разбирането, а се нат­рап­ва­ха по авторитет. Това бе­ше про­ти­во­ре­чие с прин­ци­пи­те и приз­на­ти­те предпо- ставки, при ко­ито бе при­ето да се ра­бо­ти съв­мес­т­но и то тряб­ва­ше да бъ­де от­х­вър­ле­но ка­то нещо, ко­ето ис­ка­ха да на­ло­жат на гер­ман­с­ко­то Движение за Духовна Наука при­ну­ди­тел­но и с по­мощ­та на слу­жеб­ни инструменти.

Както винаги, ко­га­то е от­х­вър­ле­на ед­на влас­т­на воля, на­й-б­лиз­ко­то сред­с­т­во е то­га­ва ок­ле­ве­тя­ва­не­то на онези, ко­ито не са се под­чи­ни­ли на те­зи претенция, и ка­то на­й-­ефек­тив­но сред­с­т­во за бор­ба слу­жи об­ръ­ща­не­то на фак­ти­те в тях­на­та противоположност: това, сре­щу ко­ето тряб­ва да се во­ди бор­ба от мо­рал­на необходимост, се при­пис­ва ка­то ви­на на чо- века. Срещу те­зи не­ща се об­ръ­ща Рудолф Щайнер в сво­ето сло­во и при­ветс­т­ву­ва то­га­ва нас­тъ­пи­ло­то от­де­ля­не от Теософското Общество ка­то ед­но освобождение.

Изнасянето на ци­къ­ла на ци­къ­ла от сказ­ки в Хага бе­ше пред­шес­т­ву­ва­но от офи­ци­ал­но­то ос­но­ва­ва­не на Антропософското Общество, а пре­ди бе
съз­да­ден един съ­юз на Коледа в 1912 година, ко­га­то в Кьолн бя­ха из­не­се­ни блес­тя­щи­те сказ­ки вър­ху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", ко­ито мо­гат да да­дат до­ка­за­тел­с­т­во кол­ко мно­го по­-дъл­бо­ко бе­ше про­ник­нал Рудолф Щайнер в тай­ни­те на пра древ­на­та Мъдрост в срав­не­ние с онези, ко­ито да­ва­ха са­мо ед­на раз­па­ле­на из­точ­на мъд­рост на един про­ник­нат от ма­те­ри­алис­тич­ни мис­ли­тел­ни фор­ми език и има­ха твър­де мал­ко раз­би­ра­не за ис­то­ри­чес­ко­то развитие.

Рудолф Щайнер приз­на­ва с удив­ле­ние ве­ли­чи­ето на прад­рев­на­та Мъд- рост и я пос­та­вя съ­щев­ре­мен­но в по­то­ка на раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та ду­хов­на история. Той виж­да в Християнството из­пъл­не­ни­ето на това, ко­ето е би­ло под­гот­ве­но от древ­на­та мис­те­рий­на Мъдрост и ри­су­ва раз­войния про­цес на та­зи ду­хов­на ин­во­лю­ция и еволюция.

Темата "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", ко­ято ус­та­но­вя­ва ед­на връз­ка меж­ду древ­на­та из­точ­на Мъдрост и Християнството, бе­ше да­де­на в он­зи момент, ко­га­то от­де­ля­не­то на Антропософското Движение от те­ософ­с­ко­то ста­на ед­на необходимост. Древната Мъдрост не тряб­ва­ше да бъ­де по­-мал­ко по­чи­та­на и гле­да­на с по­-мал­ко удивле- ние, оба­че тряб­ва­ше да бъ­де без­п­ре­пятс­т­ве­но съ­об­ще­ни ис­ти­ни­те ко­ито ле­жа­ха на ос­но­ва­та на Християнството. И тряб­ва­ше да се пос­та­ви те­жест на не­об­хо­ди­мостта от ед­но из­ме­не­ние на ме­то­ди­те на окул­т­но­то раз­ви­тие с ог­лед на промяната, ко­ято са­мо­то чо­веш­ко съ­щес­т­во е из­пи­та­ло в те­че­ние на столетията.

Непознаването на та­ки­ва не­ща бе­ше до го­ля­ма сте­пен при­чи­на­та на се­ри­оз­ни обър­к­ва­ния в Теософското Общество, ко­ито ис­ка­ха да на­ло­жат на ев­ро­пе­еца из­точ­ни ме­то­ди за раз­ви­ти­ето на вът­реш­но­то виждане, до ка­то то­зи ев­ро­пе­ец тряб­ва­ше да ми­не в из­ра­бот­ва­не­то на сво­ята лич­ност през ед­но съ­вър­ше­но дру­го раз­ви­тие на не­го­во­то ду­шев­но същество. Както чрез прев­ръ­ща­не­то на съ­нищ­ни­те ду­шев­ни си­ли в за­ос­т­ре­на ум­с­т­ве­на дейност, та­ка съ­що чрез зат­вър­дя­ва­не­то на фи­зи­чес­кия организъм, се на­ла­га ед­но съ­об­раз­но с вре­ме­то из­ме­не­ние и об­но­вя­ва­не на оне­зи методи, ко­ито во­дят до ду­хов­но познание: към то­ва ду­хов­но поз­на­ние тряб­ва да се стре­мим днес по бав­ния път на буд­но­то съз­на­ние и на вът­реш­на­та дейност. Днес не тряб­ва да се по­ся­га в сфе­ра­та на не­съз­на­тел­ни­те ду­шев­ни сили. Този пъ­лен със зна­че­ние факт, на­ред с ня­кои дру­ги неща, ко­ито бя­ха за­сег­на­ти в пред­го­во­ра към ци­къ­ла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", нап­ра­ви­ха ко­рен­но­то от­де­ля­не от Тео- софското Общество да бъ­де ед­на необходимост, тъй ка­то са­мо бла­го­да­ре­ние на то­ва мо­же да бъ­де съз­да­де­на въз­мож­нос­т­та за ед­но пло­дот­вор­но по­-на­та­тъш­но раз­ви­тие на из­г­ра­де­на­та вър­ху ос­но­ва­та на хрис­ти­ян­с­кия езо­те­ри­зъм и на ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то мис­ле­не Антропософия.

От он­зи из­не­сен в Кьолн ци­къл от сказ­ки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" во­ди ед­на свър­з­ва­ща ли­ния към из­не­се­ния в Хага ци­къл вър­ху "Значението на окул­т­но­то раз­ви­тие на чо­ве­ка за не­го­ви­те те­ла и не­го­во­то себе" В ед­но време, в ко­ето хо­ра­та иг­ра­ят мно­го с тран­с­це­дент­ни неща, ко­га­то се раз­п­рос­т­ра­ня­ват ня­кои неща, ко­ито не са­мо не са полезни, а са вред­ни за хората, и ко­га то се об­ръ­ща мал­ко вни­ма­ние на не­об­хо­ди­мос­т­та от на­й-с­т­рог мо­ра­лен кон­т­рол и се­бе­кон­т­рол и на под дър­жа­не­то на един здрав чо­веш­ки ум, кой­то мо­же да се спра­ви със съ­щес­т­ву­ва­ни­ето в прак­ти­чес­кия живот, се­ри­оз­ни­ят раз­ми­съл тряб­ва­ше да из­бе­ре ед­на тема, как­ва­то е съ­дър­жа­ни­ето на след­ва­щи­те сказ- ки. В те­зи сказ­ки се про­ник­ва по един мно­го по­-вът­ре­шен на­чин в обла- стта, ос­но­ва­та на ко­ято бе­ше ве­че съз­да­де­на гра­див­но в пред­шес­т­ву­ва­щи­те пи­са­ния на Рудолф Щайнер.

Сказчикът на­ри­ча то­зи ци­къл ед­но свещено, се­ри­оз­но мероприятие; то­ва бе­ше пър­ви­ят ци­къл от сказки, кой­то мо­жа да бъ­де из­не­сен след ос­во­бож­де­ни­ето от това, ко­ето бе­ше пос­та­ви­ло по оп­ре­де­лен на­чин ве­ри­ги на сво­бод­но­то ду­хов­но развитие. "Вериги" - каз­ва той - които, ко­га­то ис­ка­ме дейс­т­ви­тел­но да нап­ред­ва­ме с изис­к­ва­ни­ята на ду­хов­но­то раз­ви­тие на човечеството, ко­ито би тряб­ва­ло да ги чув­с­т­ву­ва­ме ка­то не­що все по­-не­по­но­си­мо и по-непоносимо. . . "Ние има­ме ра­бо­та с ед­но освобож- дение, има­ме ра­бо­та с това, да из­х­вър­лим от на­ши­те ре­до­ве се­га спъ­ва­щи­те ни по­-ра­но мисли, да ги из­х­вър­лим истински; мисли, ко­ито по­-ра­но дейс­т­ву­ва­ха в на­ша­та ра­бо­та - не ис­кам да ка­жа как. " "Даже тряб­ва да бъ­дат раз­б­ра­ни ня­кои неща. Обични приятели, (про­дъл­жа­ва той по-нататък), за­що­то начинът, по кой­то на­ши­те про­тив­ни­ци в гер­ма­ния пос­тъ­пи­ха - ко­ето до­ве­де до не­об­хо­ди­ма­та за­щи­та - по­ка­за навсякъде, във вся­ка точка, про­ти­во­по­лож­но­то на това, към ко­ето тряб­ва да се стре­ми ед­но дейс­т­ви­тел­но окул­т­но движение, по­ка­за нав­ся­къ­де ед­но из­ля­то в обек­тив­ни не­ис­ти­ни тиранизиране. Има не­що об­що с онези, за ко­ито знае, че не мо­гат да при­над­ле­жат към него: т.е. да не ис­ка да ги има в сво­ите редове. то­зи е един­с­т­ве­ни­ят принцип, кой­то тряб­ва да ца­ру­ва в ед­но окул­т­но движение: по­ло­жи­тел­на­та ра­бо­та и пра­во­то да не ис­ка да знае за други, ко­ито ра­бо­тят вър­ху дру­га почва. "

Зачитането на то­ва пра­во Рудолф Щайнер на­ри­ча "Прадревен све­щен кри­те­рий на ед­но ис­тин­с­ко раз­би­ра­не за окултизма. "

М А Р И Я Щ А Й Н Е Р