Лекции държани в Хага От 20 до 29 март 1913 г

ЦИКЪЛ ОТ 10 ЛЕКЦИИ

Държани в Хага

От 20 до 29 март 1913 г.
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ СКАЗЧИКА

С ЕДНО ПРЕДИСЛОВИЕ

ИЗДАДЕНИ ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.
1. ПРЕДГОВОР……………………………....................................7
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г………………………..........9

Изменения в чо­веш­ки­те те­ла под вли­яни­ето на езотеризма. Органите на фи­зи­чес­ко­то тя­ло ста­ват все по­-са­мос­то­ятел­ни и по­-са­мос­то­ятел­ни ед­ни от други, по-подвижни, до­ка­то в не­го­ва­та ця­лост то е чув­с­т­ву­ва­но ка­то неподвижно. Хранителните сред­с­т­ва и тех­ни­те действия. Алкохолът и не­го­во­то про­ти­во­дейс­т­вие към дейнос­т­та на Аза.

Отношението на на­ши­те хра­ни­тел­ни сред­с­т­ва към пла­не­ти­те на на­ша­та слън­че­ва система. Вътрешното из­жи­вя­ва­не на въз­бу­ди­тел­ни­те средства. Изживяване на кръ­во­об­ра­ще­ни­ето и на сър­це­то ка­то ог­ле­да­лен об­раз на мак­ро­кос­ми­чес­ко­то дейс­т­вие на Слънцето вър­ху Земята; мо­зъч­ни­те про­це­си ка­то ко­пие (изображение) на кос­ми­чес­ки­те от­но­ше­ния на ця­ло­то звез­д­но небе; хра­нос­ми­ла­не­то ка­то при­над­ле­жа­що на Земята.

Възприятието на етер­но­то съ­щес­т­во чрез ед­но съ­нищ­но­по­доб­но съз­на­ние на мус­кул­на­та сис­те­ма (ка­то ед­на марионетка), на кос­т­на­та сис­те­ма ка­то ед­на сян­ка (скелет), на от­дел­ни­те се­тив­ни ор­га­ни ка­то осо­бе­ни све- тове, ко­ито про­ник­ват в човека. Човека въз­п­ри­ема топ­лин­ния етер ка­то про­ник­ващ с не­го­ви­те лъ­чи прос­т­ран­с­т­во­то и ка­то про­ник­ващ го са­мия него, а свет­лин­ния етер ка­то един вдъл­бан в не­го ете­рен организъм, хи­ми­чес­кия етер /вку­со­во­то сетиво/, жиз­не­ния етер (обо­ня­тел­но­то сетиво). Днешният слу­хов ор­ган съ­буж­да спо­ме­на за не­що космическо, съ­буж­да кос­ми­чес­кия спомен. Това ва­жи до още по­-го­ля­ма сте­пен за се­ти­во­то на го­во­ра от­кол­ко­то за се­ти­во­то на звука. (На ста­ра­та Луна се­ти­во­то на го­во­ра дик­ту­ва­ше движенията, ко­ито то­га­ваш­ни­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва пра- веха, за да оби­ка­лят Луната). Превръщането на па­мет­та в ед­но виж­да­не на образи, ко­ито сто­ят във вре­ме­во разстояние. Чувствителност по от­но­ше­ние на соб­с­т­ве­ния темперамент.

5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г………….......................47

Добиване на ед­но чув­с­т­во за вре­ме­то в етер­но­то тяло; чо­век из­жи­вя­ва външ­ния етер ка­то жи­во същество. Диференцирания във вът­реш­но­то из­жи­вя­ва­не на етер­но­то тяло. Работата на ре­ду­ва­щи­те се Амшаспади вър­ху етер­но­то тя­ло на чо­веш­кия мо­зък през вре­ме на ста­ра­та Луна се из­жи­вя­ва в изоб­ра­же­ни­ето на етер­ния първообраз: във фи­зи­чес­кия мозък. Вземане със се­бе си на те­ча­що­то време: раз­гъ­ва­не­то на ед­но пра­да­леч­но минало. В сред­на­та част на етер­но­то тя­ло ед­но плу­ва­не за­ед­но с време- то, чув­с­т­во ка­то меж­ду флег­ма­тич­но­то и сан­г­ви­нич­но­то настроение. Докато кон­цен­т­ри­ра­не­то вър­ху етер­но­то тя­ло на гла­ва­та с ед­но ме­лан­хо­лич­но настроение. Една тре­та част на етер­но­то тя­ло чо­век я чув­с­т­ву­ва ка­то из­чез­ва­ща в Земята, ка­то раз­ши­ря­ва­ща се в Земята. Една чет­вър­та част на етер­но­то тя­ло би­ва из­жи­вя­ва­на ка­то впе­чат­ле­ние на ед­на външ­на форма, ка­то фор­ма на яйце, ко­ято след то­ва се оцветява. Действието на Духовете на те­че­ни­ето на го­ди­на­та в те­че­ни­ето на де­ня до­на­ся но­ви ди­фе­рен­ци­ра­ния в из­жи­вя­ва­не­то на етер­но­то тяло, как­то ина­че по го­диш­ни­те вре­ме­на та­ка съ­що и по ча­со­ве на деня. Подтискане на се­тив­но­то възприятие, след то­ва на аб­с­т­рак­т­но­то мис­ле­не при езо­те­рич­но­то развитие. Подарената от Бога Мъдрост се вли­ва в из­чез­ва­що­то соб­с­т­ве­но мислене; в плу­ва­що­то с те­че­ни­ето на вре­ме­то етер­но­то тя­ло се вли­ва не­що ка­то ед­но ид­ва­що нас­ре­ща те­че­ние на бъдещето. Предварително ус­ло­вие за то­ва е раз­ви­ти­ето на спокойствие.

Превръщането на здра­ва­та раз­съ­дъч­на си­ла в здра­во виж­да­не на ед­но вът­реш­но по­ня­тие на времето. Остроумието е за­ме­не­но с Мъдрост: мис­ли­те се мис­лят (сами) в човека; те из­га­рят онова, ко­ето чо­ве­кът сам е из­ра­бо­тил ка­то мисли. Той чувствува, че мис­ли­те имат соб­с­т­ве­ни сили. Чувството и во­ля­та се сро­дя­ват по­меж­ду си. Една по­-вис­ша пот­реб­ност от нас­ла­да се явя­ва по от­но­ше­ние на ду­хов­ни­те не­ща ка­то ед­на тън­ка его­ис­тич­ност и тя би­ва пос­те­пен­но победена, не­его­ис­тич­но­то чув­с­т­во се прев­ръ­ща в ду­хов­но задължение. Все пак чо­век чувствува, как во­ля­та и чув­с­т­во­то още се на­ди­гат в него, до­ка­то да­ро­ве­те на Мъдростта го свър­з­ват с це­лия свят. Симпатия и ан­ти­па­тия по от­но­ше­ние на вът­реш­но­то дейс­т­вие на чув­с­т­во­то и волята. Самоконтрол на чув­с­т­во­то и пос­ред­с­т­вом чув­с­т­во­то съ­що на мислите. В сре­ща­не­то на на­ди­га­що­то се от­вът­ре чув­с­т­во и на вли­ва­ща­та се от­го­ре Мъдрост чо­век из­жи­вя­ва етер­ния свят. В реакция, ко­ято вли­ва­ща­та се в нас Мъдрост пре­диз­вик­ва /бла­го­дар­ност и срам/, чо­век из­жи­вя­ва Архаите (Духовете на Личността). По-на- татъшните вът­реш­ни из­жи­вя­ва­ния чрез из­ме­не­но­то етер­но тяло.

7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г………………………….....75

Един миг яс­но­вид­с­ко виж­да­не ка­то хипотеза: гле­да­не об­рат­но от аза и от ас­т­рал­но­то тя­ло вър­ху фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Впечатлението е ед­но чув­с­т­во на не­из­ме­ри­ма тъга. Положеното в под­виж­на­та етер­на фо- р­ма на етер­но­то тя­ло фи­зи­чес­ко тя­ло се явя­ва в не­го­ви­те ор­га­ни ка­то спа­ру­шен ос­та­тък на ми­на­ли ве­ли­чес­т­ве­ни същество. В има­ги­на­ци­ята те­зи ор­га­ни се прев­ръ­щат в това, ко­ето те са би­ли по-рано. Нервната система, съ­що един спа­ру­шен продукт, се прев­ръ­ща в сбор от рас­ти­тел­ни същества. Чувството на раз­ми­съ­ла вър­ху се­бе си на­пи­ра чо­век да знае, за­що всич­ко то­ва се е спарушило: чо­ве­кът сам е вло­жил със соб­с­т­ве­но­то си съ­щес­т­во за­ро­ди­ша на смъртта.

Имагинация на рая. Човек виж­да под­виж­ни­те про­це­си на етер­но­то тя­ло в тях­но­то про­ти­ча­не във вре­ме то. Той е от­де­лен чрез про­пас­т­та на об­щия ми­ров етер от него, от­та­тък брега, а след то­ва из­жи­вя­ва ка­то ед­но оти­ва­не към сво­ето етер­но тя­ло и про­ник­ва с пог­ле­да вътре: явя­ва се ед­но същество, ка­то зат­во­ре­но от скал­ни стени. Нашият че­реп е ка­то един замък, в кой­то се вли­ват етер­ни­те си­ли на нер­в­ни те ниш­ки ка­то един са­мо­из­ко­ван меч, и на кръв­та ка­то ед­но окър­ва­ве­но копие. Обаче на­й-б­ла­го­род­на­та част на мо­зъ­кът мо­же да се хра­ни са­мо от съ­еди­не­ни­ето на на­й-­тън­ки­те се­тив­ни впе­чат­ле­ния с на­й-б­ла­го­род­ни­те ми­не­рал­ни про- дукти. Всичко то­ва пре­да­де­но в об­ра­зи да­де Легендата за Граала.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г….........................................87

Осамостоятелствуването на ас­т­рал­но­то тяло. Егоизмът ка­то свойс­т­во на ас­т­рал­но­то тя­ло пра­ви не­об­хо­ди­мо раз­ши­ре­ни­ето на ин­те­ре­си­те вър­ху ця­ла­та Земя (Легендата за Рая), ос­во­бож­да­ва­не­то от лич­ни­те ин­те­ре­си /Амфортас/, вът­реш­на­та во­ля за раз­би­ра­не на това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то по­лу­ча­ва в дар ко­ето се по­ла­га на чо­ве­ка (Парцивал). Възможност за по- в­ли­ява­не на ас­т­рал­но­то тяло, ос­во­бо­де­но чрез окул­т­но­то развитие, чрез ре­ли­ги­оз­ни ри­ту­али или чрез еман­ци­пи­ра­но­то ас­т­рал­но тя­ло на ед­на по­-сил­на личност. Свиване на ин­те­ре­си­те на чо­ве­чес­т­во­то към точ­ка­та на Аза в Съзнателната ду­ша на на­ша­та епоха. Подготовката за то­ва ста­на св. Августин. Обяснението на ас­т­рал­нос­т­та с егоизма. Трите об­ра­за на Фауст и тях­но­то сли­ван в Гьотевия Фауст.

Изживяването на ле­де­на­та са­мот­ност ка­то про­ти­во­вес на взе­ма­не­то над­мо­щие на его­из­ма в ас­т­рал­но­то тяло. Когато след то­ва то се раз­ши­ря­ва до ин­те­ре­си­те на света, с ид­ва­не­то бли­зо до има­ги­на­ци­ята на рая и два съ­що мо­мен­тът на сре­ща­та с Пазачът на Прага. Обвързването към маг­не­тич­ни те си­ли ко­ито прив­ли­чат на­до­лу лич­но­то същество, ко­га­то чо­-

Ясновидското въз­п­ри­ятие на пър­во­на­чал­на­та чо­веш­ка фор­ма в про­буж­да­не­то на съз­на­ни­ето през вре­ме на съ­ня (Имагинация на рая). Сянко- образно впе­чат­ле­ние на един кентавър, след то­ва на един сфинкс, раз­лич­ни ас­пек­ти на ед­но жи­во­тин­с­ко съ­щес­т­во ка­то про­дъл­же­ние на­до­лу на чо­веш­ка­та форма. Впечатление на дейс­т­ви­тел­нос­т­та на Луцифер, на ду­ха на кра­со­та­та и на егоистичността, в нощ­но­то вът­реш­но изживява- не. Ариманическото впе­чат­ле­ние в днев­но­то виж­да­не на това, ко­ето ни вдъх­ва страх, но съ­що и на това, ко­ето ни съб­лаз­ня­ва към наслада. Там къ­де­то чо­ве­кът съ­ну­ва ма­те­ри­ал­ни атоми, е всъщ­ност Ариман. Инте- лектуализмът се опъл­ч­ва сре­щу въз­п­ри­ема­не­то на духа. В об­ра­за на Ме- фисто още тра­ди­ци­он­но­то зна­ние на 16-то сто­ле­тие е изоб­ра­зи­ло из­ку­си­те­ля на чо­веш­кия род. През вре­ме на буд­ния жи­вот чо­ве­кът е прид­ру­жен от Ариман-Мефистофел. Като нас­ре­щен об­раз към то­ва впе­чат­ле­ние на Луцифер, нощ­ни­ят другар. Защитният Импулс про­тив Ариман-Мефисто бе­ше да­ден във фи­зи­чес­ко­то яв­ле­ние на Христос. Против бъ­де­ще­то вли­яние на Луцифер чо­ве­кът е въ­оръ­жен чрез яв­ле­ни­ето на Хри- стос в етер­но тяло. Познаването на три­те обус­ла­вя­щи ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то им­пул­си во­ди до ед­но пра­вилно раз­би­ра­не на Себе-то и на ас­т­рал­но­то тяло.

Изменение на чо­ве­ка за външ­но­то яс­но­вид­с­ко наблюдение. Това ко­ето се из­жи­вя­ва във вът­реш­нос­т­та ка­то ед­на по­-го­ля­ма под­виж­ност на фи­зи­чес­ко­то тяло, гле­да­но от­вън се по­каз­ва разцепено, раз­де­ле­но ед­но от дру­го и нарастващо. На мяс­то­то на фи­зи­чес­ка­та ма­те­рия се явя­ват има- гинации. 12 чле­но­ве (части) на ед­на ми­ро­ва картина, чрез ко­ято при окул­т­но­то раз­ви­тие го­во­рят йерархиите. Етерното тя­ло е един раз­каз­вач на ис­то­ри­ята на света. Астралното тя­ло ста­ва все по­ве­че из­раз за вът­реш­на­та стойност на чо­ве­ка в Космоса. Себе-то на чо­ве­ка се разделя, из­п­ра­ща на­вън съ­дър­жа­ни­ето на сво­ето съзнание, пре­на­ся го в ед­но съ­щес­т­во на йерархиите. Образ на Слънцето за ас­т­рал­но­то тяло, и на вър­тя­щи­те се око­ло не­го планети, за раз­м­но­же­ни­ето на Себе-то. Превръща- нето на Съзнателната ду­ша в Имагинативна душа, на Разсъдъчната ду­ша в Инспиративна душа, на Сетивната ду­ша в Интуитивна душа.